/Поглед.инфо/ Руското хладнокръвие : може би това бих нарекъл основната емоция, която витае в информационното пространство през последните дни. Дръзкият рейд на украинските войски в района на Курск имаше за цел да разклати тази студенина, да я предизвика, да преобърне безрадостния и безмилостен за Украйна наратив от последните месеци, когато руските войски бавно, трудно, но вече с някакъв автоматизъм, заемаха село след село и улица след улица.
Войната винаги е безмилостна, безпринципна и доста находчива работа. Кой има повече танкове, пари, хора. Кой е събрал пари за снаряди и какво пише на тях е абсолютно маловажно. Важно е да се осигури насищане на бойното поле в размер на килограм експлозиви на квадратен метър територия.
По тези показатели съотношението не се е променило от февруари 2022 г. и затова руската държавна и военна машина се движеше напред като машина за пробиване на тунели: бавно, спокойно, неизбежно и неемоционално. Трябва ли да се мобилизира? Продължаваме. Трябва ли да преминем към по-изгодни позиции? Моля! Долетя ли дронът до Кремъл? Всичко е наред. Вражески набези в района на Белгород и Курск? Подкрепленията са на път, запазете спокойствие, губернаторите са заети, не се планира обръщение. Фразата, която напълно изразява това настроение, стана канонична: „Целите и задачите на специалната военна операция ще бъдат постигнати“.
Украинската страна първоначално избра тактика на емоционална мобилизация, нарушаване на спокойствието, изтласкване от зоната на комфорт. От първите дни президентът беше под обектив на камери, било на фронта, било в обсадения Киев. Снимки със знамена с милиони подписи, шеговито забавни военни песни, дръзки атаки и набези, марки от “Укропоща”, митинги и овации във всички западни столици и десетки градове по света, дарения от домакини и поръчване на надписи върху снаряди през социалните мрежи, "контраофанзивата".
Неговият символ дори не е лозунгът за забранените в Русия лица (той все пак е формализиран), а ирационалното и леко небрежно „Всичко ще бъде Украйна“. Емоционалната мобилизация работи добре в краткосрочен план и ако се подхранва непрекъснато с красиви образи – колони, маршируващи с енергични песни, войници под пътни знаци с имена на населени места, снимки и видеоклипове.
През последните месеци на продължителни и трудни битки Украйна беше принудена да приеме руския наратив за война на изтощение. И вместо предишните клипове, вдигащи духа, сега качват видеоклипове дезертьори и уклонисти и кадри от дрон на изоставени разрушени градове. В рамките на тази парадигма Украйна ще загуби: Русия има повече ресурси и войници и винаги е имала повече.
Рейдът в Курска област е опит да се преобърне шахматната дъска и отново да се осигури празнично, победоносно настроение както в страната, така и в чужбина. Така че хората да се наредят във военната регистрация и службите за вписване и западната помощ да оживее да се получи разрешение за използване на ракети с голям обсег в цяла Русия.
Освен това е възможно Русия да бъде провокирана към остър отговор, дори ядрен, напомняйки още веднъж на Запада за руската заплаха и опасност. Ако в рамките на предишната парадигма смъртта все пак е гарантирана, тогава защо не опитате и рискувате както оборудване, така и обучени части. Вярвам, че в Киев са разсъждавали точно по този начин.
Неслучайно руските власти не приемат този наратив. Фактът, че президентът на страната не бърза към Курск и не се обръща към гражданите във военна униформа с автомат в ръце, не е случаен. Не е случаен фактът, че медиите наричат удара на украинската армия „набег“, „опит“ и „провокация“, а мнозинството от хората продължават да живеят с усещането за августовска топлина.
Тази стратегия осигури на Русия комфортно съществуване в режим на „пробиване на тунели“. И именно къ нея тя се надява да се върне, след като „саботажът“ бъде спрян. Целите и задачите на специалната военна операция ще бъдат изпълнени – казано е ясно.
Превод: В. Сергеев