/Поглед.инфо/ Единствената надежда на екзистенциалните ни противници е разпадът на държавата. Те помнят добре историята с разпадането на СССР и се надяват да я повторят.
Тези надежди са напразни, но трябва да разберем, че пред нас е едно от основните направления на тяхната дейност както в информационната война, така и в работата на специалните служби и агентите на влияние. Те се нуждаят от разцепление в руското общество като въздух, а най-дълбокото разцепление е по етнически и религиозен признак.
Тук винаги и при всякакви обстоятелства ще има факти и събития, върху които може да спекулират. Затова не само в националната и религиозната политика, но и в личния ни живот, в цялата система от взаимоотношения и интереси, са необходими сдържаност и балансирани подходи, а още повече – любов и разбиране към ближните. Включително съседи с различна вяра и различен етнически произход, а с тях и култура и начин на живот, които съществуват до нас от векове.
Напоследък, особено след трагедията в “Крокус”, в страната рязко се засилиха дискусиите, свързани с посетителите от Централна Азия. За съжаление това е процес с две остриета. И основателното възмущение срещу нелегалната миграция, етническите престъпни кланове и прочее може да се превърне в отхвърляне на ислямската култура като цяло. Като се има предвид както вътрешната политическа ситуация, специфичната история на СВО, така и по-голямата външнополитическа ситуация (ролята на Глобалния Юг), всяка подкрепа за антиислямски настроения на ежедневно, идеологическо и политическо ниво става работа срещу Русия, насочена към подкопаване на националната сигурност на държавата.
Русия - поне след превземането на Казан - е не само православна, но и мюсюлманска страна. В Руската империя, когато православието е официална държавна религия, ислямът е напълно приет и поддържан на всички нива – от битово до държавно. Най-яркият пример за това е руската армия. Дори най-високите награди в страната имат специални варианти за мюсюлманите. Имаше ги както орденът на “Свети Андрей Първозвани”, така и войнишкият и офицерския ”Свети Георги Победоносец”, на които има вариант с изобразен суверенният орел. Мюсюлманските войници и офицери имат право на халална храна. И така нататък.
Монархията строи джамии и то с държавни или лични пари на самодържеца (първата катедрална джамия в Омск през 1829 г.), подкрепя - с изключение на кратък период в началото на Кавказката война - хаджа. Мюсюлмански духовници получават държавни пенсии.
Православната държава и нейните мюсюлмански поданици живеели в мир и разбирателство. В джамиите се молят за самодържеца и победата на руското оръжие. Властите подкрепят мюсюлманските общности, местната аристокрация и местните традиции. Това е силата на руската държава, която успява не да унищожи, а да запази стотици народи и езици.
Тази политика дава плодове. Много наблюдатели отбелязват, че по време на революционните събития от преди един век, вярващите мюсюлмани бяха последните, които позволяват да бъдат въвлечени в антидържавни дейности. Както и да погледнете историческия обрат от 1917 г., това също е много значим знак.
В историческа Русия са живели около 20 милиона мюсюлмани. Днес в Руската федерация има около 15 милиона граждани, които традиционно изповядват исляма, което е повече от 10% от населението на страната. В днешната ни действителност православните и мюсюлманите, будистите, вярващите сънародници от всички вероизповедания са естествени съюзници в борбата срещу отрицателите на всяка идентичност, не само религиозна и национална, но и полова, историческа и друга.
Но за да сте съюзници, трябва да цените своите сънародници. Не гледайте с пренебрежение, не осъждайте, гледайки на обичаи и навици, които не винаги са ви ясни. В крайна сметка основният проблем на социалното пространство е уморителното уеднаквяване на стилове и начин на живот според формата на масмедийната мода. А етническото разнообразие и стиловата полифония само украсяват света.
За да разберем културата, която е живяла с нас от векове, има смисъл да знаем нейните достойнства и големи постижения. Ислямът не е само начин на живот и ежедневни навици. От всички световни религии тя представлява най-социалната концепция, регулираща живота и взаимоотношенията между хората тук на земята.
Освен всичко друго, това е и най-богата философия - от Газали до Муса Садр, поезия - от Руми до Мохамед Икбал, най-сложни правни школи, мистична традиция и дори икономическа теория, намерила своето приложение в политическата практика на съвременен Иран.
Всичко това е просто интересно като човек, а понякога може да бъде много актуално във връзка с конкретна политическа практика. Малко хора знаят например, че от 1 септември 2023 г. в Русия работи уникален пилотен проект за ислямско банкиране - банкова дейност, основана на законите на шариата, тоест на пълната забрана на лихварството.
Хората с различни култури и религиозни традиции в Русия имат какво да говорят и да научат един от друг. Между нас няма и не трябва да има болезнени линии на разделение.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101
