/Поглед.инфо/ Проблемът с неактуалността и стремителното остаряване на действащия политически език на либералите става все по-очевиден, когато руската либерална общност на своите пропагандистки платформи публикува поредните глупости на своите фронтмени. Един от тях е неуспешният търговец, “икономист” и десен либерал Владислав Иноземцев, който в началото на кариерата си консултира списанието на ЦК на КПСС “Комунист” по въпросите на усъвършенстването на социализма, а след това, колебаейки се заедно с линията на партията, преминава към радикалните антисъветчици.
Възгледите нямат значение. Всичко се решава от парите - либералите истински ги обичат и ги поставят в центъра на религията. Иноземцев като истински либерал, атеист и в Бог не вярва. Но следва натам, където се намира центърът на властта, значи и парите. Ако не го вземат, обижда се и започва да мъсти по идейни съображения.
Казват “Който сам не може, отива да учи другите”. Търговия преподават тези, които не могат да се занимават с нея. Съдейки по многобройните търговски катастрофи на Иноземцев, му е по-лесно да пише за идеалната икономика, отколкото да се занимава с нея. Това е икономика като Град Китеж - следствие от идеална власт. При това няма значение дали либерална, дали авторитарна като при саудитците - важното е да е икономически успешна. Нали уж при нас консерваторите са моралисти-идеалисти, докато при либералите целта оправдава средствата.
Иноземцев изхожда от това, че в Русия властта под егидата на Путин създава образ на враг, който всъщност не съществува, а властта просто отвлича така народа от своите безчинства и злодеяния. НО думата “народ” не е от лексикона на либералите, затова и Иноземцев вместо народ използва думата “гражданско общество”. И ненавижда властта, затова че всякак “абортира” това общество и всячески го потъпква.
Трябва да се каже, че “гражданското общество” не е философска абстракция, а самоназвание на някаква либерална интелигентна група, претендираща за идейно доминиране при пълното избягване на отговорността за администриране.
Цялата политическа демагогия на либералите се основава на обикалянето около тезата за гражданското общество, което в идеалния случай достига консенсус, дори и ако на изборите е било от различните страни на барикадата.
Ясно е, че либералите винаги побеждават, а към тяхното мнение трябва да се присъединяват всички останали. Ако не е така, то това вече не е гражданско общество, а дявол знае какво. Нали всички знаят, че демокрацията не е власт на мнозинството, а е власт на демократите. Именно те решават кои овни на кой крак къде да висят. Всичко различно от това иде от нечисти сили.
Тези, които издигат Иноземцев на своите пропагандистки платформи, всъщност се занимават със защита на интересите на държавата САЩ в руското информационно и политическо пространство, тоест изпълняват функцията на чужди агенти. Разбира се, те представят нещата така, все едно всичко е грижа как да се уреди Русия.
Но незнайно защо при либералите всичко се свежда до искането да се открият шлюзовете за армия агенти на влияние, които се оценяват като законодатели на мнението на същото гражданско общество. Все пак колкото повече на власт и в обществото има привърженици на конфликтни мнения, подгрявани от чужбина чрез вътрешните представители, толкова повече обществото е “открито”. Няма да се уточнява пред кого е открито.
Може да сме сигурни, че съмишлениците на Иноземцев щяха във войната да са членове на РОА на Власов или щяха да влязат в емигрантските комитети по поддръжка на освобождението на Съветска Русия от фюрера на германската нация. Но фюрер няма, а в Русия след Перестройката е някак си неудобно либералите да се наричат предатели. Те се обиждат, както и власовците, и емигрантските активисти се смятат за патриоти на Русия, които искрено ѝ искат най-доброто. На тях Русия им е нужна единствено с тях начело. Ако ли не, нека пропадне такава Русия.
Всъщност всички либерали в Русия от началото на съществуването си до днес проповядват завоюването на Русия от някоя цивилизована нация за нейно благо. Според либералите подчиняването пред запада е националният идеал на Русия. Гражданското общество е учебен клас в либералната школа, където учители са американците. А горнокурсниците са либералите. Това го е забелязал още Достоевски. Затова те не обичат Достоевски до скърцане на зъби (четете Чубайс).
Макар и такова гражданско общество и да сме го видели в САЩ. След разправата над Тръмп, щурма на Капитолия и вълната на цензурата, особено в светлината на започващите репресии към нелибералите, в Русия вече е неприлично да се говори на езика на Иноземцев. Но либералите нямат друг език, затова и си го ползват. С което либералите се занимават на своите информационни ресурси с надеждата да придобият съюзници и симпатизанти. И много се обиждат, като не намират.
Превод: В. Сергеев