/Поглед.инфо/ Европейците не са против заместването на техните депутати с изкуствен интелект, показват резултатите от социологическо проучване. Футуролозите казват - ако сега такива данни ни шокират, тогава след пет до десет години роботите в държавната служба ще се превърнат в нормално явление. Какви са предимствата на изкуствения интелект за изтласкване на човек от системата на публичната администрация?
Миналата седмица Дмитрий Медведев, заместник-председател на Руския съвет за сигурност, призова за руска позиция относно евентуалната забрана на някои форми на изкуствен интелект (ИИ). Необходимо е „да се подготвят препоръки от морална страна на използването на технологиите за изкуствен интелект, тъй като етичните въпроси все още не са решени никъде, тепърва започват да се обсъждат и има много критични проблеми“, заяви заместник-ръководителят на Съвета за сигурност. В същото време Медведев призова „да не се прекалява“: „Всички сме добри в забраната на всичко. Това не винаги е ефективно по отношение на контрола“, допълни той.
Дискусията за изкуствения интелект забележимо се възобнови през последната година и то не само в Русия. Миналия декември Владимир Путин, говорейки на международната онлайн конференция „Пътуване с изкуствен интелект“, заяви, че ИИ е ключът към технологичния пробив за цялото човечество. В същото време руският лидер заяви, че се надява, че изкуственият интелект няма да може да стане държавен глава, поне още не, тъй като той няма сърце, чувство на състрадание и съвест. Имайте предвид, че този въпрос беше зададен на президента от робот“, виртуалната асистентка на „Сбербанк“ Атина.
Хората задават подобен въпрос. Доклад, публикуван преди няколко седмици от испанския Център за управление на промените „Европейски технически идеи - 2021“, съдържа неочакван извод. В периода на пандемия, когато компютърното „дистанционно“ става все по-често в ежедневието на хората, европейците започват да мислят повече за замяна на националните депутати с роботизирани програми.
Тази идея е особено популярна в Испания (66% от всички респонденти), Италия (59%) и Естония (56%). Според ЦУП идеята за заместване на депутатите с роботи е популярна сред 75% от китайските граждани. Гражданите на Великобритания, Франция, Германия, Холандия и Швеция са най-против смяната на политиците с роботи. 60% от гражданите на САЩ са солидарни с тях.
По-младото поколение подкрепя замяната на човешките политици с изкуствен интелект. В Европа над 60% от хората, анкетирани от ЦУП, са на възраст 25–34 години и 56% на възраст между 34 и 44 години. Европейците над 45 години са най-вече скептични към този проект, докато тези над 55 години са против. Тези, които са скептични, в частност обясняват избора си с факта, че роботизираните политици ще имат достъп до личните данни на своите избиратели, обобщават авторите на изследването - шведският политолог Оскар Йонсон и неговият испански колега Карлос Лука де Тена.
Трябва да се каже, че броят на руснаците, които са предпазливи към ИИ, е сравнително малък. Около 12% от нашите съграждани нямат доверие на изкуствения интелект, установи ВЦИОМ през януари миналата година. Освен това само 8% се страхуват от машини, които излизат извън контрол, а 6% вярват, че като цяло човек е по-надежден. "Най-високата готовност за използване на услуги, използващи изкуствен интелект по отношение на получаването на обществени услуги (68%)", - отбелязва се в публикацията на ВЦИОМ. Вярно е, че вариантът „ИИ-мениджър“ не се появи в анкетата.
Обърнете внимание, че роботизираните асистенти в държавната служба вече не са съвсем фантазия. Така например, през 2017 г. проектобюджетът на Ленинградска област научи и представи на законодателното събрание антропоморфен механизъм. Губернаторът на региона Александър Дрозденко публикува диалог с робота в канала си в „Ютюб“ - ясно е, че машината не само е запомнила проектобюджета, но и е отговорила на въпроси. А през януари тази година в администрацията на губернатора на Пермската територия започна да работи робот-чиновник - както РИА Новости съобщава, машината издава пропуски на посетителите, урежда срещи с длъжностни лица и съветва.
Но никоя машина с най-усъвършенстван алгоритъм, с най-съвършената система, не може да замени човек, който взема решения на държавно ниво, смята Александър Хинщайн, ръководител на Комитета на Държавната дума по информационната политика.
„Машината е направена от човек, а представителите на властите, ако мога така да кажа, произлизат от хората и се избират от тях. Изкуственият интелект е услуга, която ви дава избор от голямо количество информация, която физически не можете да обработите сами. Но в крайна сметка решението все пак се взема от човек“, каза Хинщайн.
Герман Клименко, бивш съветник на президента на Русия по развитието на Интернет, има малко по-различно мнение. "Ще започнем да заместваме бюрократите с изкуствен интелект, това е неизбежно", каза Клименко. Става дума за автоматизация на рутинните процеси, обясни източникът.
Показателно е също, че руснаците са готови да се доверят на ИИ в областта на обществените услуги, подчерта Клименко. „Но хората винаги гласуват за удобство. И ако е удобно, ако работи, тогава технологиите, които изглежда са предизвикали диви противоречия, ще бъдат въведени с невероятна скорост “, каза бившият президентски съветник по развитието на Интернет.
„Що се отнася до политиката, а не до бюрокрацията, това е друг въпрос. Политикът работи предимно в жанра "разговор и убеждение", основната му работа е да премахва конфликтите. Изкуственият интелект все още не е готов да се справи с това. Следователно, според мен, ИИ няма да замести политиците през следващите 20 години “, добави източникът.
Футурологът Данила Медведев е убеден, че след пет години ще си зададем въпроса не дали е възможно да се замени длъжностно лице с ИИ, а до каква степен трябва да бъде заменен.
„И след още десет въпроса ще бъде поставен направо: необходимо ли е изобщо да се оставя човек на работното му място“, каза специалист по прогнозиране на бъдещето. “Трябва да се има предвид, че длъжностно лице и депутатът - човек, за разлика от ИИ, няма да има достатъчно живот, за да се запознае с целия съществуващ корпус от закони и разпоредби в Русия. В същото време, вече достъпни за потребителите, гласови асистенти като „Алиса“ или „Сири“ могат да обработват текстови заявки“, допълни той.
Медведев прогнозира, че в близко бъдеще ботовете за чат, които могат да се използват като заместители на длъжностни лица, ще се научат да работят паралелно с големи обеми текстове, изолирайки от тях необходимите значения.
И това бъдеще носи със себе си нови заплахи - именно защото човек може да остане без работа, подчертава събеседникът. „Трудно е за един обикновен човек, който не следва тенденциите на световното развитие, тоест няма нищо общо с футурологията, да си представи бъдеще, което е коренно различно от днешното. Това се потвърждава от данните на ВЦИОМ, че по-голямата част от нашите съграждани не се страхуват от заместването на хора от роботи от техните професии “, отбелязва Медведев.
Но тези, които са наясно със съвременните тенденции в развитието на роботиката и ИИ разбират опасностите от развитието на машинния интелект. „Например ръководителят на „Сбербанк“ Герман Греф, който комуникира с водещите световни експерти в тази област, не толкова отдавна предупреди младите специалисти за перспективите за тяхното заместване от машини. Периодично се свързваме с Греф и знам, че „Сбербанк“ има такава амбиция - ИИ, който ще замени хората “, каза Медведев.
Тъй като развитието на ИИ вече не може да бъде спряно, човек трябва да попита за „надграждането“ на самия човек - увеличаване на неговите възможности, казва Медведев, който, наред с други неща, беше съосновател на руското трансхуманистично движение (трансхуманизмът е доктрината за промяна на човешката природа, до физическо безсмъртие).
„Когато се водят дискусии относно замяната на хората с изкуствен интелект, те обикновено казват, че хората ще трябва да овладеят нови професии. И почти нищо не се казва за необходимостта от радикално повишаване на интелекта на самия човек - каза Медведев. „Невъзможно е просто да се преквалифицира работник или касиер в магазин, за да стане квантов физик или специалист в космическите системи. По аналогия с индустриализацията от 30-те години днес се нуждаем от масивна интелектуализация на населението на страната. Подобно „надграждане“ обаче може да стане реално в случай на пробив в когнитивните науки, неврофизиологията и невроинтерфейсите.“ Този еволюционен скок е необходим на човечеството, за да не отстъпи мястото си на планетата на интелигентните машини, добави футурологът.
Но преди да се предадат държавни функции на изкуствения интелект, трябва да се запитате дали е възможно да се създаде пълноценен ИИ и дали една машина може да мисли, казва писателят, доктор по философия Андрей Ашкеров.
„Но за съжаление някои от атрибутите на ИИ - повтарям, все още не са измислени - започват да се имитират от самите хора“, отбеляза философът. „Много епизоди на обикновена ежедневна комуникация все повече напомнят сцени от живота на киборгите. Очевидно е, че е лесно да свикнете с образа на машина и е по-лесно да останете в състояние на машината, отколкото на човек“, допълни той.
„Когато човек даде свободата и отговорността си на машина, това изобщо не е краят на демокрацията“, добави Ашкеров. "За съвременната демокрация е структура с подобни на машини елементи." Крайната цел е властовите структури да се превърнат в самоизпълняващи се програми, които правят свои писти и се возят по тях, смята философът. Търсенето на такива самоизпълняващи се програми в Европа винаги е очаровало много хора: от класически утописти до новомодни технократи на урбанизма, отбеляза Ашкеров, коментирайки гореспоменатия доклад на европейски учени от Центъра за управление на промените.
Философът подчерта: демокрацията, заедно с определен списък от възможности, дава на човека набор от граждански отговорности, с които е много трудно да се справи. „Проблемът е, че не само обикновеният потребител на политически услуги иска да се отърве от тези въпроси. Професионалната бюрокрация също иска да се отърве от тях, което, изглежда, черпи силата си от тяхната резолюция “, каза източникът. Оттук и митът за ИИ, който подобно на господар от литературата „ще дойде“ и „ще съди“, отбеляза Ашкеров. „Забавно е, че такава надежда за господар е дори по-характерна за„ непокорната “Европа, отколкото за уж„ послушната “Русия“, обобщи експертът.