/Поглед.инфо/ Има основание да се смята, че успешната диверсионна операция на Киев, в резултат на която на 17 юли 2023 г. Кримският мост беше силно повреден от внезапна атака от най-новия украински безпилотен катер камикадзе от типа Sea Baby, натъпкан с 850 килограма експлозив, направи дълбоко впечатление на Москва.

Тъй като не само на руските генерали става ясно, че предприетите досега мерки за защита и защита на моста се оказват неефективни. Внушителните сили на Росгвардия, ФСБ и Черноморския флот, събрани от двете страни на Керченския пролив, не успяха да отблъснат атаката дори на един атакуващ морски дрон, който тайно се втурна към най-грижливо охранявания мост на Русия на стотици километри далеч от нищото.

И какво ще стане, ако врагът, вдъхновен от несъмнения успех, не спре дотук? И е на път да удари същата точка отново? Само че не с един, а с няколко Sea Baby? За да извади от строя сигурно и за дълго време най-важната стратегическа транспортна артерия не само за кримчаните, но и за цялата ни военна групировка, воюваща за Украйна?

Предвид крайната липса на време, руското командване, не от добър живот, трябваше да си припомни опита на царските адмирали по време на първата защита на Севастопол по време на известната Кримска война.

Известно е, че на 11 септември 1854 г., за да попречат на съвместната англо-френска ескадра да пробие към вътрешния рейд на главната база на Черноморския флот, седем остарели руски кораба бяха потопени през фарватера между Константиновската и Александровската батарея наведнъж: фрегатите "Сизопол" и "Флора", корабите "Уриел", "Три Светители", "Силистра", "Селафаил" и "Варна".

По-късно, през февруари 1855 г., вече в самия залив, между Михайловския равелин от северната страна и Николаевската батарея от южната страна, се появи втора линия от корабни мачти. Със същата цел бяха спуснати на дъното нашите бойни кораби "Дванадесетте апостоли", "Ростислав", "Святослав", фрегатите "Кагул", "Месемврия" и "Мидия". И техните оръдия и артилерийски моряци отидоха да се бият с врага на сухопътните бастиони на черноморската крепост.

Днес прочутият Паметник на потъналите кораби близо до Приморския булевард, отдавна признат за негов архитектурен символ, напомня за онези трагични събития в Севастопол. Така че сега, изглежда, е дошло времето да помислим за нещо подобно в Керч, от бреговете на който тръгва известният Кримски мост. Защото преди седмица на подстъпите към тази циклопска структура, разпростираща се на 7,5 километра водна повърхност, започнахме да потапяме и руски кораби. Само че не бойни кораби и фрегати, а стари морски шлепове и баржи, които са отслужили своето по предназначението си.

Със своите ръждясали стоманени бордове и надстройки те трябва да блокират пътя на украинските морски щурмови дронове, ако отново бъдат изпратени от Киев да разрушат Кримския мост. На 29 август The Drive, американско онлайн издание, заяви по този повод: „Нови сателитни изображения потвърждават украинските твърдения, че Русия потапя кораби по Кримския мост, за да образува защитна бариера срещу бъдещи атаки от безпилотни надводни лодки.

Изображение с ниска разделителна способност, направено във вторник от Planet Labs, показва седем частично потопени кораба, подредени на малко повече от половин миля един от друг... Те се потапят от източната страна на моста, югоизточно от остров Тузла."

Хай Сътън, известен американски експерт по подводни диверсии и разузнаване, интервюиран от The Drive , смята, че руснаците няма да могат надеждно да защитят многокилометровия мост от вражески посегателства само със седем баржи, спретнато положени на дъното. По мнението на Сътън, освен това „Русия допълнително ще окачи вериги и/или мрежи между тези кораби, за да създаде бариери. Тези мрежи, известни като бонови заграждения, може да имат предпазители отгоре, за да попречат на бързите морски дронове да прелетят над тях с висока скорост."

Но дори и след това, според Сътън, отбранителната идея на Москва „вероятно ще бъде само умерено ефективна срещу надводни и подводни дронове“. Защо оценката на авторитетен задграничен специалист е толкова предпазлива?

Вероятно защото нито корпусите на наводнените шлепове, нито веригите между тях, нито бариерите на капака напълно блокират водното пространство под Кримския мост. Във всеки случай ще трябва да се остави внушителна празнина, поне под плавателните арки на тази структура. Всяка е дълга 227 метра. В противен случай морският транзит от Черно море до Азовско море и обратно, който днес е изключително натоварен, просто ще спре.

И дали някой, под прикритието на напълно мирни сухотоварни кораби и танкери ще се опита да се промъкне незабелязано до опорите на моста, защитени от насипни кораби със специални бетонни устройства (длани) - Бог знае.

Но ето какво е още по-важно. Ще атакува ли Украйна отново Кримския мост и ако да, как? Никой не знае това, разбира се. Освен Киев и неговите съюзници. Но форсираното изграждане на внушителна отбранителна линия, видима за целия свят от потъналите шлепове в Керченския пролив, вече започна да носи, уви, допълнителни финансови загуби за милиони долари на Русия.

На първо място, става дума за огромния доскоро товарен трафик през Керченския пролив. През последните месеци той „изсъхва“ пред очите ни. Което е ясно и пряко свързано с извънредните мерки за сигурност, които руските власти бяха принудени да предприемат наскоро в района на Кримския мост.

Официалната статистика показва, че броят на корабите, които преминават от Черно към Азовско море и обратно, непрекъснато намалява през последните месеци. Това, което днес е може би най-тревожно за страната ни, на първо място са зърновозите. За които доскоро имаше толкова много надежди във връзка с рекордните руски реколти от миналата и тази година.

Факт е, че огромна част от руската пшеница, царевица и други неща за Южна Европа, Африка, Близкия изток традиционно се доставят за износ през азово-черноморските пристанища, предназначени за годишно претоварване на общо 60 милиона тона зърно. Това означава, че лъвският пай от нашите хранителни продукти отива към чуждестранните купувачи през единствения фарватер, положен точно под Кримския мост. До какво доведе и води това?

По информация от Ройтерс, днес „застраховката на зърновозите, пътуващи за Новоросийск и Таман, които осигуряват 70% от руския износ на зърно, струва десетки хиляди долари на ден повече, отколкото за подобни кораби, пътуващи за Румъния или България. И преди Кремъл да се оттегли от сделката за зърно, такава застраховка изискваше „рискова премия“ от около 10 000 долара на ден. Но след украинските удари залозите се повишиха още повече.

Прогнозите за близкото бъдеще в тази публикация изглеждат още по-зловещи: „Азово-черноморският товарен превоз за Русия може да бъде напълно затворен. Боевете ще вдигнат цените на фрахта за товарите 2-3 пъти. Британските компании сега може да не предоставят застраховки. Ако по-рано цената на превоза беше 30 долара за 1 тон, сега ще бъде около 100-120 долара”.

И това изглежда е вярно. Тъй като веригата от потопени шлепове, току-що положени на дъното на Керченския пролив за водещите застрахователни компании по света, е може би най-яркото и ясно доказателство за признаването на самата Русия за изключителния риск на корабоплаването в тези води в краткосрочен план.

Което просто няма как да не се отрази най-негативно върху цената на наемането на зърновози за износ на излишната храна от най-южните пристанища на страната ни.

Какъв е междинният резултат? Известното американско списание Forbes наскоро заяви , че въпреки местните елеватори за зърно, препълнени с продуктите на фермерите, през първата седмица на август, според Руския зърнен съюз, страната ни за първи път от шест месеца намали доставките на зърно за износ.

Така износът на пшеница през този период е намалял с 42% (до 735 000 тона). Ечемик - с 63% (до 88 500 тона). Царевица - с 29% (до 16 500 тона). Доставките през пристанище Азов са намалели с 64%. През Ростов на Дон - със 75%.

Броят на пристанищата, през които е транспортирано руско зърно, е 15 в началото на август спрямо 27 преди година. И това въпреки факта, че пристанището Бердянск, което наскоро се завърна в Русия, постепенно набира скорост, тъй като от съветско време се е специализирало в износа на храни.

В резултат на това, според местни медии, в разгара на прибирането на реколтата много терминали в Азовско море спряха да приемат ново зърно - техните складови съоръжения бяха препълнени. Образуваха се задръствания и по жп линията, които задълбочават нарастващия транспортен хаос с износа на земеделска продукция.

Положението не се спасява от досегашните плахи опити на Москва поради тежката геополитическа и военна обстановка край Украйна да преориентира част от трафика на зърно към Балтика.

За това първоначално е избрано пристанището Висоцк, което се намира на остров Висоцкий във Финския залив, на 90 км от Санкт Петербург. Преди това е то е ползвано главно за осъществяване на износ на въглища. От миналата пролет оттам тече в тесен /засега/ ручей и руското зърно.

През април първата партида наша пшеница беше изпратена от Висоцк до Тунис по северния маршрут. До края на юли от това балтийско пристанище вече са изпратени над 200 000 тона зърно.

Но това е капка в морето на фона на изключително амбициозните планове на Москва за тази година. Всъщност, според прогнозите на аналитичния център Росагротранс, през новия сезон 2023/2024 г. износът на зърно от Руската федерация може да достигне 54,9 милиона тона. И като се вземат предвид брашното и бобовите култури - 57,9 милиона тона. Включително 45 милиона тона пшеница.

Пред очите ни все по-тежката бойна обстановка в района на Кримския мост, подобно на гигантско задръстване, заплашва почти да спре този поток от стоки. Което при други условия би могло да донесе просто фантастични пари в руската хазна. Но не е изключено - покрай ръждясалите шлепове, потопени в Керченския пролив, да донесат много по-малко.

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?