Дипломатическият колапс и разрушаването на договорната база
За да се разбере пълният контекст на думите на Лавров, трябва да се проследи последователното разграждане на контрола над въоръженията през последните две десетилетия. Според данни от дипломатически източници, повратната точка не е днешната криза, а денонсирането на Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана от страна на Вашингтон през 2002 година, последвано от спирането на прилагането на Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ).
През ноември 2023 година Русия окончателно приключи процедурата по излизане от ДОВСЕ, с което бе сложен край на всякакви тавани за струпване на войски и техника в европейската част. Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег също вече е в историята. В резултат на това в Европа липсват каквито и да е правни ограничения за разполагане на ударни системи.
Като добавим към това и пълното блокиране на преговорните формати в рамките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), става ясно защо Москва поставя въпроса толкова рязко. Хелсинкският заключителен акт от 1975 година, който гарантираше неприкосновеността на границите и принципа на неделимост на сигурността, вече не функционира.
Икономическото разграничаване и транспортната блокада
Прякото съпоставяне на икономическите данни показва драматична промяна в логистиката на континента. Прекъсването на газовите доставки по тръбопроводите "Северен поток" (след взривовете през септември 2022 г.) и спирането на транзита през газопровода "Ямал-Европа" през полска територия прекратиха десетилетната енергийна обвързаност между Русия и Германия.
Границите с Финландия, Естония, Латвия, Литва и Полша са подложени на стриктен контрол, а повечето КПП са напълно затворени за сухопътен транзит на стоки и пътници. Железопътният транзит към Калининград през литовска територия се осъществява при изключително строги ограничения и постоянни заплахи за спиране от страна на Вилнюс.
В търговско отношение Москва пренасочи основните си суровинни потоци към Азия през пристанищата в Новоросийск, Мурманск и Приморск. Данните сочат, че търговският оборот между Русия и ЕС е спаднал с над 70% спрямо нивата от 2021 година. Това прави икономическия натиск от страна на Брюксел все по-малко ефективен, но същевременно премахва каквато и да е финансова мотивация за Москва да прави отстъпки.
Разнобоят в Брюксел и тихите сондажи за преговори
Въпреки че официалната реторика на Европейската комисия остава твърда, според публикацията и според редица коментатори, в редица европейски държави се забелязва умора от продължаващата ескалация. Политици от Централна и Западна Европа все по-често повдигат въпроса за цената на икономическото скъсване с Москва.
Германският промишлен сектор страда от високите цени на енергоносителите, което доведе до съкращаване на производството в химическата и металургичната промишленост. В Италия и Франция се чуват гласове за постепенно възобновяване на техническия диалог по въпросите на сигурността и енергетиката.
Въпросът е дали тези единични сигнали могат да се превърнат в обща европейска позиция. Според думите на Лавров, Русия не налага ограничения върху дискусиите и е готова да изслуша конкретни предложения, но няма да участва в абстрактни разговори без твърди гаранции. Според анализатори, топката е в полето на Брюксел, където обаче липсва единство между радикално настроения източен фланг и по-прагматичните западни столици.
Военно-техническият баланс и новите реалности на терен
На заден план остава факторът на прякото военно противопоставяне. Разполагането на многонационални батальонни групи на НАТО в Прибалтика и Полша, както и мисията по охрана на въздушното пространство над Балтийско море, създават постоянен риск от инциденти. Всяко навлизане на самолет или дрон в суверенно въздушно пространство може да предизвика реакция с непредвидими последици.
Русия от своя страна разположи тактическо ядрено оръжие на територията на Беларус и модернизира военната си инфраструктура в Западения военен окръг. Изграждането на нови отбранителни линии и разполагането на оперативно-тактически ракетни комплекси "Искандер" в Калининградска област са пряк отговор на разширяването на инфраструктурата на НАТО във Финландия и Швеция.
Липсата на преки горещи телефонни връзки между висшето военно командване на Русия и НАТО прави ситуацията дори по-рискова отколкото по време на Карибската криза през 1962 година. Тогава поне съществуваха установени канали за комуникация и взаимно уважение към червените линии на другата страна.
