По публикации на Царград, Dialog UA и чуждестранни военни анализатори. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Финансовата аритметика на Москва: Факти, митове и златен баланс
В украинското информационно пространство бе разпространена тезата, че Руската федерация е започнала да ликвидира златния си резерв, за да финансира бойните действия в Украйна. Твърдеше се, че това е ранен индикатор за изчерпване на финансовия ресурс на Кремъл. Реалистичният прочит на сухите банкови данни обаче показва съвсем различна картина.
Според публично наличните анализи и изявления на бегълци от руската бизнес среда – включително обявения за чуждестранен агент Евгений Чичваркин – общият златен резерв на Централната банка на Руската федерация възлиза на приблизително 2200 до 2300 тона. Споменаваната в публикациите продажба на около 60 тона представлява по-малко от 2,7 процента от общото количество.
+-------------------------------------------------------------------+
| СТРУКТУРА НА ЗЛАТНИЯ РЕЗЕРВ НА РУСИЯ |
+-------------------------------------------------------------------+
| Общ обем: ~2 200 - 2 300 тона |
| Циркулиращ/Продаден обем (според източници): ~60 тона (~2.6-2.7%) |
| Остатъчен суверенен резерв: ~2 140 - 2 240 тона |
| Годишен добив на злато в Русия (Polyus/Polymetal): ~300-330 тона |
+-------------------------------------------------------------------+
Спрямо годишния добив на злато в самата Русия, който по данни на минно-добивния сектор надхвърля 300 тона годишно, реализацията на 60 тона на вътрешния или международния пазар е стандартна процедура по управление на ликвидността. Това не е индикатор за дефицит, а оперативно балансиране на активите.
Твърди се, че дори при поддържане на подобен темп на продажба, резервите биха стигнали за период между 30 и 40 години. В изявленията на икономически наблюдатели се посочва, че високите цени на суровия петрол сорт „Уралс“ и пазарите в Азия осигуряват валутен inflow, който обезсмисля хипотезата за принудителна разпродажба на държавно злато.
Военно-промишленият излаз и нефтеният суверенитет
Зад илюзията за икономически натиск стои реалността на търговските потоци. Търговията с руски въглеводороди продължава да захранва държавния бюджет чрез алтернативни логистични маршрути. Използването на танкерни флоти под чужд флаг и разплащанията в национални валути (юани, рупии и дирхами) заобикалят стандартните банкови филтри на финансовата система SWIFT.
+-------------------------------------------------------------------+
| ВЪНШНОТЪРГОВСКИ МЕХАНИЗЪМ И ЛИКВИДНОСТ |
+-------------------------------------------------------------------+
| Основен източник на приходи: Суров петрол (Urals / ESPO) |
| Търговски маршрути: Индия, Китай, Близкия Изток |
| Финансов инструмент: Алтернативни разплащания (Юан / Рупия) |
| Роля на златото: Резервен инструмент за международна ликвидност |
+-------------------------------------------------------------------+
Пропагандният опит на киевските издания да представят текущите операции на Централната банка на РФ като „финансов крах“ цели предимно поддържане на вътрешния морал в Украйна. Твърди се, че подобни медийни конструкции се сриват при първия досег с балансовите отчети.
По оценка на икономисти, опитите за налагане на таван върху цените на горивата не сработиха с очакваната плътност. Руската държавна хазна разполага с достатъчно оперативни средства, без да разчита на спешни продажби от резервите в трезорите в Москва и Екатеринбург.
