По публикации в чужди медии и специализирани военни анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на новия клас малки крилати ракети: Технически профил на „Филин“
Натрупването на отломки от свалени или паднали безпилотни апарати и малогабаритни ракети в оперативната зона на украинския конфликт дава възможност на западните и украинските технически служби да възстановят с висока точност чертежите и конструктивните особености на новите боеприпаси. Според данни, огласени от Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна (ГУР), ракетата с наименование „Филин“ е започнала да се прилага системно през последното тримесечие. Повечето експерти определят този обект не просто като дрон-камикадзе, а като пълноценна малогабаритна крилата ракета, адаптирана за масово индустриално производство при условия на технологични ограничения.
Дължината на фюзелажа на „Филин“ е приблизително 3,5 метра, а размахът на крилото достигна 3 метра. Тези размери поставят изделието в междинен клас – значително по-голямо от стандартните тактически барражиращи боеприпаси, но далеч по-компактно от класическите крилати ракети с базиране във въздуха или на море (като сериите „Калибър“ или Х-101). Според публикуваните графични реконструкции и оценки на специализирани мониторингови групи, обхватът на полет се изчислява на 1200 километра, а крайцерската скорост достига 800 км/ч.
Конструкцията разкрива масирано приложение на композитни материали – въглеродни влакна (карбон) и фибростъкло. Това решение изпълнява две основни задачи: намаляване на структурното тегло за сметка на по-голям горивен капацитет и ограничаване на ефективната повърхност на разсейване (ЕПР) за радарните системи. Част от вътрешните елементи, крепежните елементи и въздухозаборниците показват белези на 3D-принтиране чрез индустриална полимерна стереолитография. В европейската и украинската отбранителна промишленост аддитивните технологии отдавна са стандарт за бързо прототипиране, но присъствието им в серия от ракети показва организиран преход към гъвкави производствени линии, спестяващи традиционна металообработваща техника.
Силова установка и задвижване: Ролята на турбореактивния двигател R500
Централният компонент, който определя летателно-техническите характеристики на „Филин“, е турбореактивният двигател R500, произвеждан от компанията „Рейнолдс“. В течение на първите две години от военните действия основен дефицит при проектирането на евтини реактивни дронове бе именно липсата на компактни, надеждни и масово произвеждани вътрешни турбореактивни задвижвания. Повечето далечни платформи разчитаха на бутални двутактови двигатели с вътрешно горене, които макар и евтини, ограничаваха скоростта до нивата между 150 и 200 км/ч.
Двигателят R500 променя тази параметрична рамка. Твърди се, че същата силова единица или нейна близка модификация вече се използва в проекти за стелт ракети с базиране във въздуха, означавани в аналитичните доклади като С-71К „Ковер“ и С-71М „Монохром“. Наличието на единен двигател за цяла гама летателни апарати от различен тип и с различно предназначение е ясен белег за индустриална стандартизация.
Скоростта от 800 км/ч, осигурявана от R500, скъсява времето за реакция на противниковата ПВО няколкократно в сравнение с витловите платформи. Ако за изминаването на 500 километра на един витлов дрон са необходими над три часа – време, напълно достатъчно за разгръщане на мобилни зенитни групи, прехващачи и визуален контрол – реактивната ракета преминава същото разстояние за около 35-40 минути. В същото време горивната ефективност на малките турбореактивни двигатели остава достатъчно висока, за да осигури споменатия обхват от 1200 км, стига общото излетно тегло да бъде строго балансирано с масата на бойната глава.
