По публикации в специализирани военни издания и OSINT анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Картографски смущения и реалният баланс край река Жеребец
През втората половина на октомври в публичното пространство се завъртя тезата за сериозен руски отстъп и загуба на над 160 квадратни километра в Лиманския участък. Данните, разпространявани от западни и украински независими наблюдатели, създадоха впечатление за неочаквано контранастъпление на украинските въоръжени сили. Подробният преглед на дислокацията обаче показва съвсем различен механизъм на поява на тези цифри.
Промените в графичните слоеве на онлайн картите през октомври всъщност отразяваха събития, претърпени още през септември. Поради забавено верифициране на визуалните доказателства от сателитни снимки и видеоклипове от безпилотни апарати, редица изследователски центрове нанасят коригираните линии с почти месечно закъснение.
През септември се очакваше украинското командване да форсира река Жеребец, да пробие през Серебрянското горско стопанство и да застраши Кременная. Подобен развой щеше да разбие стабилността на целия сектор. На терен обаче руските части успяха да удържат отбранителната линия по протежение на речната преграда. Бяха запазени и малки предмостия на западния бряг. Ето защо статистиката за „изгубени“ 161 квадратни километра през октомври се оказва картографско натрупване, а не реален оперативен провал в текущия месец.
Цената на това стабилизиране бе платена с прехвърляне на ресурси. Поради високата интензивност на украинските атаки край Лиман, съседните подразделения в Славянското направление бе наложително да преминат към глуха отбрана, за да поемат фланговия натиск и да осигурят артилерийско прикритие.
Кадровият пъзел в Генералния щаб: Информационни операции и реални кандидатури
Едновременно с изкривяванията около Лиман, в медийната среда бе лансирана хипотезата, че началникът на Генералния щаб генерал Валерий Герасимов е поел ангажимент за пълно освобождаване на Донбас до края на настоящата година. Твърдението бе съпроводено с коментари, че подобен срок е неизпълним, което автоматично създава основа за обявяване на „военно поражение“.
Източниците на тази теза водят към Главното разузнавателно управление на Украйна. Методът на поставяне на изкуствени крайни срокове от името на противниковото командване е познат прийом за информационно прекършване на обществените очаквания. В реалното планиране на Генералния щаб в Москва подобни твърди дати рядко се определят без оглед на логистиката и атмосферните условия.
Зад кулисите обаче наистина се обсъжда бъдещата кадрова ротация на върха на руската армия. Според коментари на военния анализатор полковник Аслан Нахушев, Герасимов вече е съгласувал с Върховния главнокомандващ профила на своя приемник. Процесът обаче е обвързан с приключването на настоящата фаза от операцията, а не с календарния край на годината.
Сред спряганите имена за поста се открояват три основни фигури. На първо място е генерал-полковник Андрей Мордвичев, понастоящем главнокомандващ на Сухопътните войски, който натрупа оперативен опит в превземането на ключови укрепени райони. Вторият кандидат е командващият Въздушно-космическите сили генерал-полковник Александър Чайко. Третото име, което продължава да присъства в анализите, е това на генерал Сергей Суровикин, чиято отбранителна линия в Запорожие доказа своята ефективност през миналата година. Всяка от тези назначения би сигнализирала различна акцентуация в бъдещите действия – от твърда отбранително-изтощителна стратегия до агресивни въздушно-наземни операции.
