/Поглед.инфо/ Вчерашните събития категорично изискват коментар, както и правя в този текст. Но тъй като вече съм говорил много, ще кажа част като скоропоговорка.

На първо място, напомням ви, че както показва предишният ми анализ, единствената гаранция за сигурност за Путин, неговия екип и семейството му след края на президентския му мандат е изпълнението на програмата “Нова Ялта” - “Нов Бретън Уудс”, която той трябва да организира и успешно да завърши. Всякакви вътрешни руски конструкции, които не апелират към външните фактори, днес не дават гаранции.

Това се дължи на факта, че икономическата ситуация в страната бързо се влошава и поддържането на политическа стабилност в такава ситуация е въпрос дори за интервал от 2-3 години, какво да говорим за това, което ще се случи след 2024 г. В същото време тя може да бъде променена само ако отнемат от либералната елитна група монополните лостове на финансово и икономическо управление. Предвид натрупаните ѝ активи по време на процеса на приватизация и силната подкрепа от транснационалните банкери (и техните институции като МВФ), на практика е невъзможно това да се направи с чисто вътрешни ресурси.

Самата либерална група, която описвам от много години, съвсем съзнателно създава бариера между Путин и обществото, като постоянно влошава условията на живот на по-голямата част от населението на страната. За целта използва политика за ограничаване на икономическия растеж (страната е в икономическа рецесия повече от 7 години), постоянно увеличаване на данъчната тежест (на фона на икономическа рецесия - уникален случай) и приемане на голям брой икономически безсмислени, но изключително социално неприемливи закони като пенсионната реформа. И критичната линия е пресечена, след пенсионната реформа от лятото на 2019 г. обществото е категорично убедено, че политиката на Путин и либералната политика на правителството съвпадат напълно.

Основният външен ресурс за Русия и Путин е настоящият президент на САЩ Доналд Тръмп, който се бори със същите транснационални банкери. Положителното му отношение към Путин и Русия е свързано с факта, че те имат общи интереси в борбата срещу финансовия глобализъм (и между другото, това отношение е един от факторите, които ме карат да мисля, че Путин не принадлежи на либералната елитна група), това ни позволява да говорим за потенциалната „нова Ялта“ като за много реален проект. Но именно защото за Тръмп компромисът е невъзможен, което ясно се вижда от начина, по който протича предизборната кампания в САЩ, Путин е просто задължен да ограничи либералната елитна група в Русия за успеха на тези външни проекти.

Бедата е, че това не е толкова лесно да се направи. Публичната администрация има своите специфики и всяко действие, което не съответства на официалния документооборот, лесно може да бъде представено за тирания. Но документите, които биха осъдили настоящата либерална финансова и икономическа политика (и то от доста време насам, всъщност от 1999 г.), по принцип не могат да се появят. Познатият ни Глазев, като съветник на Путин, можеше да му покаже някои документи при случайна среща (каквито бяха доста строго ограничавани), но той не можа да ги внесе в документооборота - и правителството, и чиновниците в Кремъл категорично се противопоставиха на това.

Любителите на Белоусов могат да отбележат, че някога активно и остро натисках правителството, в резултат на което до лятото на 1998 г. (няколко месеца преди фалита) икономическата дирекция на президента всъщност беше унищожена. Всички участници в процеса помнят това добре (и досега съм включен във всички „черни“ списъци на служителите на Кремъл) и Белоусов абсолютно не иска той да повтори това. И следователно - той не се съпротивлява на политиката на правителството, още повече, че няма собствен екип и наистина не може да има. Както си беше изследовател, такъв си и остана. Така че той не може да замести правителството.

И от чисто апаратна гледна точка, за да се лиши либералната елитна група от монопол върху финансовата и икономическата политика, е необходимо да се създадат много “икономически отдели”, включително сред държавните институции, които не могат да бъдат разпръснати толкова лесно, колкото в средата на 1998 г. Точно това направи Путин в своето Послание: той засили Държавната дума, засили Конституционния съд, засили Държавния съвет.

Освен това, с отстраняването на правителството, Путин скъса много връзки със системното либерално лоби и с назначаването на Мишустин развърза ръцете си при назначаването на хора, които не са членове на либералната елитна група на ключови постове. Поради тази причина отбелязах, че ключовата роля ще играят хората, които ще бъдат назначени на ключови министерски позиции. Така ще видим какво и как.

Връщане към основната точка. Предвид мащаба на икономическата криза, която се случва в Русия, тя няма да „оцелее“ до 2024 г. в рамките на поддържане на текущите тенденции и поддържане на (макар и относителна) стабилност. Но всякакви реформи в рамките на поддържането на монопола на либералната елитна група върху финансовите и икономическите политики няма да доведат до нищо: политика на влошаване на жизнения стандарт на населението, съчетана с активната либерална пропаганда, както показва опитът от последните години, води до успех. А това означава, че е абсолютно необходимо да се премине към политика на икономически растеж, което е невъзможно при либералите в ръководството на правителството и Централната банка.

За това писах, когато обосновах т.нар „Ляв завой“ в политиката на Путин. Да, започна много по-късно, отколкото си мислех (което неминуемо му придава някои характеристики на прекомерна твърдост и дори жестокост към конкретни длъжностни лица, но от друга страна, как се държаха те с народа?), Но обективните условия (самата сталинистка „логика на обстоятелствата”) в настоящата ситуация правят движението към „левия завой” практически безспорно. Но правителството... Имам хипотеза, че това не е последното правителство за доста кратък период от време. Започва ерата на пертурбации или, както казват авиаторите, на друсане. Така че чакам нови интересни новини.

Превод: В. Сергеев