/Поглед.инфо/ Коронавирусната епидемия показа несъвършенства в руската система за контрол. Неефективност, безсмислена бюрокрация, съчетана с корупция (когато някои служители принципно отказват да мислят за хората и изучават само проблемите с разпределението на бюджета), изкривена статистика и т.н., и т.н.
В същото време политическите раздори и дрязги не изчезнаха никъде (всъщност те не могат да отидат никъде, това е нормален компонент на всяка политическа система и по всяко време) и виждаме, че представителите на различни политически групи активно си подливат вода, т.е. използват, наред с други неща, неконвенционални източници, като, например, анонимни интернет канали.
Но има едно обстоятелство, което предизвиква сериозна изненада. Факт е, че в рамките на всички тези раздори, политически научни открития, изявления и "доноси" армията практически отсъства.
Поне да не беше въвлечена в епидемията, но това очевидно не е така, тъй като военните болниците се изграждат на празно място, военните лекари са изцяло включени в медицинските процеси и дискусията за потенциална спешна ситуация не може да се проведе извън военния контекст.
И тишина…
И отговорът е много интересен, защото социалното напрежение блика от всички пукнатини и опитът на руските въоръжени сили по отношение на неучастието в политически раздори може да бъде много полезен тук. Сега ще се опитам да го обясня.
Според мен епидемията всъщност показа, че качеството на управлението е паднало много. И тъй като ръководителите на големи структурни звена (региони, министерства, големи корпорации) наистина не обичат да признават своята професионална неспособност, те започват да маскират своята управленска и политическа непригодност с политическа активност. И в резултат политическата (и може да се каже, социална) активност на населението като цяло и в частност на елита, е надута до много високи обороти.
С други думи, тази дейност е фалшива, това е операция за прикритие, а не опит за измисляне на нещо или решаване на проблем . И в тази ситуация армията, която през последните години активно се развива в рамките на отдавна разработени и одобрени планове и просто не се нуждае от подобна операция на прикритие, изглежда съвсем различно.
Защо хората, които могат просто и ясно да обяснят какво са направили вчера и предния ден, какво правят днес и ще правят утре, харчат силите и енергията си за писане на празни клюки и доноси, насочени към отклоняване на вниманието от основната им дейност ? Армията има активност и всички виждат, че е така, така че защо да представя дейност?
Съответно - желаещите да влязат в армията са малко, защото работа има и може да се ругае единствено това, което е направено недостатъчно и/или не съвсем качествено. Разбира се, такива твърдения винаги ще има, но те са винаги взаимни: ако ти самият имаш греда в очите, то е рисковано да търсиш сламки в чуждите и може да дойдат насрещни претенции. Освен това грешките, допуснати в рамките на работните процеси, се изучават и вече не се повтарят. В армията има различни видове истории (и къде ли не), но колко пъти сте ги виждали да се повтарят? И като не се повтарят, значи работата се води. Каквото не може да се каже за много други държавни агенции.
Като цяло, връщайки се в началото на статията, може да се отбележи, че армията показа, че има някакъв уникален механизъм, който ѝ позволява да изскочи от постоянния цикъл на фиктивна политическа дейност и да осигури не само повече или по-малко постоянен резултат, но и практическа защита срещу различни атаки и нападения. И този механизъм е редовната и конструктивна работа.
Разбира се, може да се каже, че „глупаците обичат работата“ , но в съвсем близко бъдеще ще видим различен резултат. Много високопоставени служители ще загубят своите длъжности (и, забележете, активи) именно в резултат на своите политически игри, но армията спокойно ще продължи своята работа. И всъщност именно тя днес ни дава пример как да действаме, за да почувстваме увереност в бъдещето.
Превод: В. Сергеев