/Поглед.инфо/ Никол Пашинян се обърна към Владимир Путин с молба за помощ за Армения, втората карабахска война се приближава до нейните държавни граници. По-специално, Ереван призова Москва да вземе решение за подкрепа съгласно договора за приятелство от 1997 г. Отговорът не закъсня. Какъв вид помощ може да предостави Русия на своя партньор по ОДКБ? И какво всъщност се очаква от нашите военни в Ереван?

Арменският премиер Никол Пашинян поиска от Владимир Путин да започне „спешни консултации“, за да се определи формата на подкрепа и степента, която да гарантира сигурността на републиката. Арменското външно министерство съобщи това в неделя. „Предвид факта на приближаването на военните действия към границата на Армения и посегателството на територията на Република Армения, министър-председателят се обърна към президента на Русия“, заяви външното министерство.

Пашинян се позовава на съюзническите отношения и 2-ри член от Споразумението за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ от 29 август 1997 г. Арменският лидер, по-специално и между другото, спомена прехвърлянето на чуждестранни бойци от Близкия изток и тяхното участие във войната в Нагорни Карабах.

Официална Москва реагира достатъчно бързо и изглежда не по начина, по който би желал премиерът Пашинян. Руското външно министерство увери, че Русия ще предостави на Ереван цялата необходима помощ в рамките на съюзническите задължения, "ако сблъсъците бъдат прехвърлени директно на територията на Армения".

По-рано прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков отговори по подобен начин на въпроса - в какъв случай Москва е готова да изпрати военни в зоната на карабахския конфликт. Помощта на Армения следва, наред с други неща, от задълженията на Русия по Договора за колективна безопасност (ДКБ), припомни Песков. Но прессекретарят на Кремъл подчерта, че президентът Путин "изясни и разграничи тези два въпроса - задълженията на ОДКБ не се отнасят за Карабах". Според думите му информацията, че на територията на Република Армения се провеждат някои военни действия, не се потвърждава.

Член 2 от руско-арменското споразумение от 1997 г., на който Пашинян се позовава, предполага: страните „незабавно ще се консултират помежду си, когато според мнението на една от тях има заплаха от въоръжено нападение срещу нея“. Член 4 от Договора за колективна сигурност е формулиран в същия дух. Ако една от държавите от ОДКБ е подложена на агресия, тогава това трябва да се разглежда от всички държави-членки като атака срещу тях. В случай на агресия, всички останали държави от ОДКС, по искане на жертвата, "незабавно ще ѝ окажат необходимата помощ, включително военна ".

Но тънкостта е, че втората карабахска война, макар и да се приближава до границите на Армения, от гледна точка на официална Москва не е преминала тези граници. Както знаете, битките се водят в самопровъзгласената Република Нагорни Карабах (НКР), чиято независимост де юре не е призната дори от Армения - както и в „пояса за сигурност“ около републиката.

Де факто арменската страна понася загуби в хода на продължаващите битки. По-рано основната атака на азербайджанските войски беше съсредоточена върху южния фланг, по границата с Иран към арменската граница. По-рано беше съобщено подробно за промяната в посоката на основното нападение на азербайджанската армия - към град Шуши, вторият по големина център на НКР след столицата Степанакерт.

От гледна точка на международната общност, включително на Русия, всичко това е територия на Азербайджан. Скоро след изявлението на Пашинян Баку подчерта, че не виждат възможност никоя трета държава (намеква се - Русия) да се намеси в конфликта на територията на Азербайджан - в Нагорни Карабах. Азербайджанският президент Илхам Алиев заяви това в неделя. Отбелязваме, че Турция, която не крие участието си в случващото се в Карабах, също е трета страна в конфликта.

Москва всъщност отказа на Пашинян, смята военният експерт, главен редактор на списание "Национална отбрана" Игор Коротченко. „От изложението на руското външно министерство следват два извода. Първо: Нагорни Карабах е Азербайджан и следователно няма да бъде оказана помощ на Армения, свързана с действията в Карабах. Вторият момент е, че в случай на атака срещу самата Армения Русия ще изпълни задълженията си в рамките на ОДКБ“, казва Коротченко.

Според събеседника Азербайджан няма намерение да напада Армения. „Алиев в последно време заяви това десетина пъти. Президентът Путин също посочи, че бойните действия не се водят на територията на Армения“, подчерта Коротченко. „Затова Пашинян може, ако иска, сто пъти да се обръща: „Путин, въведи войска!“. Но Москва вече му отговори, че няма да има никакво въвеждане на руски военни в Карабах, не се очаква никакъв десант. В заявленията на дипломатическото ведомство всичко е казано пределно ясно“, допълни той.

Заместник-директорът на Института на страните от ОНД Владимир Жарихин също смята, че „хитрата формулировка на Пашинян за приближаването на бойните действия към границите на Армения“ не дава основания за намеса на Русия въз основа на междудържавните договори. „Няма прецедент, който да позволи на Москва да окаже подкрепа на Ереван, заобикаляйки ОДКБ“, смята Жарихин.

„Русия вече осигурява сигурността на Армения. Руските граничари охраняват арменско-турската и арменско-иранската граници. 102-ра военна база в Гюмри също е значителен фактор на нашето военно присъствие. При посегателство, подчертавам – на територията на Република Армения, Русия винаги ще подкрепи тази република в рамките на ОДКБ“, допълни той.

Но заплахата за сигурността на Армения вече е свършен факт, подчертават в Ереван. „Да, основно бойните действия се водят на територия, която по-рано е част от Азербайджанска ССР. Но ударите почти всеки ден се нанасят и по територията на Армения – в района на град Варденис в северната част на страната, край Горис на юг и други населени места“, заяви арменският политолог, научен сътрудник на Института за Кавказ Грант Микаелян. Според него „от руската база са свалени 9 турски дрона, сред тези, които постоянно летят над Гюмри от турска страна – в този смисъл руската база не дреме“.

Микаелян смята, че от руска страна е възможна „определена военно-техническа помощ, помощ с разузнавателните данни, един вид компенсация на турското участие на другата страна“. „До голяма степен е невъзможно да се говори открито. Естествено, че Ереван не може да отпрати подобно питане, което да постави Русия в неловко положение. При всеки случай, може да се констатира, че премиерът на Армения е предложил на Русия да започне работа над разбирането какво може да бъде това сътрудничество“, отбеляза арменският експерт.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели