/Поглед.инфо/ Всички финансови отношения между Русия и Украйна (особено след преврата през 2014 г. и заемането на властта в Украйна от нацистите) носят характер на катастрофа.
Всъщност Русия систематично спонсорира със собствените си пари (платени включително под формата на “газовата капитулация” по-рано тази година) враждебен към нея режим, който открито разработва ракети, за да обстрелва територията ѝ.

Почти всички страници на тази история са откровено срамни. Достатъчно е да си припомним финансирането от филиалите на руските държавни банки в Украйна на унищожаване на мирното население и открития терор с помощта на така наречените „военни заеми“.

С идването на екипа на Зеленски на власт мнозина имаха надежда, че този кошмар ще приключи и взаимното разбирателство може да се възобнови между някога братските народи. Все още има много привърженици на Порошенко, партията на войната и американските спонсори в украинското правителство. Следователно появата на адекватни емблематични фигури трябваше да внуши увереност, че в Украйна ще се появят лидери, които могат да разрушат порочния кръг на омразата към Русия.

В момента се провежда значителна промяна на директора на Националната банка на Украйна. Още на 17 юни Комитетът на Върховната Рада на Украйна по финансите, данъчната и митническата политика препоръча парламентът да приеме резолюция с унищожителна оценка за дейността на ръководителя на НБУ Яков Смоли (всъщност от антуража на Порошенко).

Ясно е, че никой не може да си позволи да задържи украинската икономика на повърхността след политическото късане на отношенията с единствения ѝ значим пазар - Русия, но маврите, които се занимават с разграбването на някога най-богатото и развито парче на Съветския съюз, периодично са принудени да се сменят. Това се отнася и до президентите, и до министрите, и до депутатите и дори до директорите НБУ.

На 1 юли самият Смоли подаде оставка, обяснявайки я с „политически натиск върху Националната банка“. Добре, че поне не я обясни с наличието нас хемороиди.

Най-вероятната му смяна обаче представлява повишен интерес и вероятно нови, след изборите през 2019 година, позитивни очаквания по отношение на Украйна.

От професионална страна и от формална политическа гледна точка фигурата на председателя на борда на единствената държавна “Укргазбанк” Кирил Шевченко не би трябвало да предизвиква въпроси. Всъщност подобно назначение ще засили сериозно екипа на Зеленски, който напоследък усеща кадрови недостиг. Първо, Кирил Шевченко не просто е роден в Русия и е започнал кариерата си в мина край Луганск - дори официалната му, крайно лакирана (както трябва да бъде) биография показва най-малко системни контакти със столицата на Донбас.

Технократ, професионалист, който работи в банковата система на Украйна от 22 години и е преминал през всички нива в кариерата от обикновения икономист в харковския клон на Украинската кредитна банка до ръководител на четвъртата по големина банка в страната, работил, включително в дъщерно дружество на “Райфайзенбанк”. Има богат опит в държавната служба - през 2006 г. оглавява държавната ипотечна институция на кабинета, създадена преди 2 години. През 2009 г. по време на премиерството на Тимошенко е неин съветник. Той става ръководител на “Укргазбанк” по конкурс от премиер Яценюк и остава на тази позиция при всички последващи политически катаклизми, ефективно маневрирайки в политическата среда и насърчавайки „зелени кредити”.

Назначаването му за ръководител на Националната банка на Украйна може да бъде началото на нормализирането на цялата украинска икономическа политика и нейното обръщане от унищожаването на страната в интерес на настоящите западни собственици. В Украйна ги наричат “соросоиди” на името на техния господар - американският милиардер Сорос, автор на цветни революции. Вероятно те - и всички сили, които не се нуждаят от икономическа интеграция и добросъседство с Русия - ще започнат да „събарят“ Кирил Шевченко.

Разбираме, че именно за единствения свой потенциален - руският пазар, Украйна планира да пусне кредитиране на икономиката и държавните поръчки. Още сега посланиците от ЕС вдигат врява по повода. Но знаем, че в крайна сметка трябва да има интеграция. Русия се интересува най-много от стабилността в Украйна - без гражданска война, бежанци и търговски ограничения. Изглежда, че Зеленски започва да разбира това, но дали ще успее да устои е друг въпрос. За Русия назначаването на Кирил Шевченко изглежда е началото на дълъг и труден път за завръщане в Украйна и поетапно, меко, постепенно нормализиране на тази територия. В крайна сметка кадрите наистина „решават всичко“.

Превод: В. Сергеев