/Поглед.инфо/ През 74-те години от съществуването на СССР икономическата политика на съветската държава се променя няколко пъти. Могат да се разграничат следните етапи:
Военен комунизъм - от началото на 1918 до пролетта на 1921,
Нова икономическа политика (НЕП) - до края на 20-те години;
Сталинската икономика - до около средата на 50-те години;
Късен социализъм - преди разпадането на СССР през 1991г.

Преди сто години, през 1921 г., започва преходът от първия етап на икономическата политика към втория. И си струва да разгледаме по-отблизо събитията от тези години. Тяхното разбиране помага да се оцени по-добре настоящата икономическа ситуация, положението на Руската федерация в света и да се очертаят перспективите за държавната икономическа политика.

Периодът на военния комунизъм е най-краткият, около три години. Това е икономическият модел на военното време - Гражданската война и Интервенцията. Започва да се оформя през пролетта на 1918 г., когато са приети редица строги постановления на Съвета на народните комисари. В съответствие с тези укази през 1918-1920г. национализацията се извършва първо на големите, след това средни и в крайна сметка на част от малките индустриални предприятия, които преди това са принадлежали на руския и чуждестранния частен капитал. Действа задължителен труд, трудът се приравнява на военна служба (трудови армии). Цялата икономика е превърната в една гигантска фабрика, а отделните предприятия са „цеховете“, които съставляват тази фабрика. Гигантската фабрика се управлява от един център.

Създаден е държавен монопол върху изкупуването на много селскостопански продукти от селяните и то на изключително ниски цени (присвояване на излишъка). Въведена е забрана за частната търговия, тя е заменена от централизираното разпределение на много видове храни (система за нормиране). Наблюдава се широко съкращаване на стоково-паричните отношения. Частните банки са ликвидирани. За известно време дори е премахната Държавната банка.

Военният комунизъм получава отчасти идеологическа основа под формата на нова партийна програма, приета на VIII конгрес на РКП (б) през март 1919 г. Той поставя задачата да изгради социализма възможно най-скоро чрез премахване на стоково-паричните отношения, пълната национализация на всички средства за производство и социализация на производството, твърдата централизация на държавното управление на производството, организацията на планираното разпределение на социалния продукт, основан на принципа на равенство на всички членове на обществото.

Някои историци и икономисти смятат, че военният комунизъм е един вид мобилизационен модел на икономиката. Че подобни модели е имало и в други страни, които са участвали във войни, преживели са граждански вълнения или природни бедствия. Други смятат, че военният комунизъм е опит за незабавно прилагане на модела на комунизма, заложен в Комунистическия манифест (1848), в трудовете на Маркс и Енгелс.

И двете гледни точки могат да бъдат намерени в статиите и речите на Ленин. Например: „ Военният комунизъм“ беше наложен принудително от войната и разруха. Това не беше и не можеше да бъде политика, която отговаря на икономическите задачи на пролетариата. Това беше временна мярка“ (Ленин В. И. Доклад за замяна на присвояване в натура на 15 март 1921 г.) И няколко месеца по-късно Ленин признава, че военният комунизъм е обусловен от причини от идеологически характер: „Нашата предишна икономическа политика разчиташе, че ще има директен преход на старата руска икономика към държавно производство и разпределение на комунистическа основа ”(В. И. Ленин Нова икономическа политика и задачите на политическото образование (17 октомври 1921 г.)).

Кулминацията на политиката на военния комунизъм е в края на 1920 г. - началото на 1921 г., когато е издадена поредица от укази на Съвета на народните комисари относно безплатното разпределение на редица жизненоважни блага сред населението: „За потреблението“, "Отмяна на плащанията за всички видове горива". Селяните скриват излишъка от селскостопанска продукция от четите, извършили присвояването на излишъка. Експериментите на Троцки за създаване на трудови армии се провалят. Без идея и без материално възнаграждение работниците се чувстват не като войници, а като роби, не искат да служат в такива "армии" и има масово дезертьорство. Производителността на труда на останалите в "армиите" е изключително ниска.

Декретите не спасяват от глад и студ. Промишленото и селскостопанското производство рязко намаляват. Промишленото производство към 1921 г. намаляват три пъти, а броят на индустриалните работници е наполовина (в сравнение с 1918 г.). Упадъкът в земеделието стана също толкова рязък. Поради пълната незаинтересованост на селяните да увеличават реколтата в условията на военния комунизъм, производството на зърно през 1920 г. намалява наполовина в сравнение с предвоенния период.

Военният комунизъм среща съпротива от населението, избухват бунтове. Безредици обхващат Украйна, Дон, Кубан, Поволожието, Сибир. Известни са селски бунтове в Тамбовска област през 1920-21 г. под ръководството на атаман Антонов. На 1 март 1921 г. в Кронщад избухва военен бунт. Всичко това дава тласък на промяна в икономическата политика. На X конгрес на РКП(б) беше решено да се премахне системата за присвояване на излишък и да се замени с естествен данък в натура, който е приблизително наполовина по-малък. Решението е одобрено с указ на Всеруския централен изпълнителен комитет от 21 март 1921 г., с него се поставя началото на Новата икономическа политика (НЕП).

НЕП беше насочен към въвеждане на частно предприемачество (дребно производство) и възраждане на пазарните отношения. Термините „смесена икономика“, (комбинация от държавна икономика с дребно производство, кооперация и чуждестранен капитал) станаха популярни. Извършена е децентрализация на управлението на индустрията, управлението на фабричната индустрия чрез централните администрации е премахнато. Създадени са тръстове, които обединяват предприятия от отделни отрасли и имат доста голяма автономия от народните комисариати и други държавни органи. По-късно синдикатите започват да се появяват като доброволни сдружения на тръстове за организиране на съвместни дейности по продажби и обществени поръчки.

Ако военният комунизъм има някаква идеологическа основа в марксизма, тогава НЕП е пълна импровизация. В кулоарите някои твърди болшевики наричат НЕП контрареволюция. Ленин разбираш е риска както другите. Говорейки на 17 октомври 1921 г. с доклада „Нова икономическа политика и задачите на политическото образованието“ той е принуден да признае, че до известна степен е имало възстановяване на капитализма, необходимо за оцеляването на властта на болшевиките, и границите на по-нататъшното отстъпление са неизвестни: „Новата икономическа политика означава замяна на разпространението с данък, означава преход към възстановяване на капитализма до голяма степен. Селяните съставляват огромна част от цялото население и цялата икономика и следователно капитализмът не може да не расте на основата на тази свободна търговия. Борбата е и ще бъде още по-отчаяна, дори по-жестока от борбата срещу Колчак и Деникин Задачата на нашата партия е да развие съзнанието, че врагът е анархичният капитализъм и анархичният стокообмен. "

Между другото, в този доклад Ленин специално обръща внимание, че възраждането на буржоазната атмосфера в обществото може да доведе до дегенерация на съзнанието на част от болшевиките. НЕП може да се превърне в благодатна среда за корупция в апарата, за сливане на апарата с капитала. И Ленин призовава за по-строга дисциплина и контрол, не изключи необходимостта от редовни чистки на партийните редици.

За да намали риска от необратимо възстановяване на капитализма, държавният монопол остава в ключови сектори на икономиката (големите индустриални предприятия, железопътния транспорт, електроенергетика, централната банка, външната търговия и др.), Но Ленин не може да предположи как дълго отстъплението под формата на НЕП може да отнеме. Изказвайки се на IX Всеруски конгрес на съветите, на 23 декември 1921 г. той заявява, че „НЕП е сериозен и за дълго време“. И 11 месеца по-късно (20 ноември 1922 г.) той твърди точно обратното: „От НЕП Русия ще израсте социалистическа Русия. НЕПъе временно отстъпление с цел възстановяване на редиците, за започване на нова атака ”

На 15 октомври 1921 г. е създадена Държавната банка на РСФСР, на която е поверена функцията по печатане на пари. Започна привличане на чуждестранен капитал под формата на концесии, възстановяване на фондовия пазар (фондова борса), съживяване на частните банки, конвертиране на рублата в конвертируема валута. Водеха се преговори с някои държави за получаване на заеми. Подготвяха се планове за връщане към златната рубла. Предлагаше се да се откаже от държавния монопол на външната търговия и да се замени с обичайната протекционистка политика.

Краят на НЕП е прието да се датира от 1928 година. През октомври тази година започва изпълнението на първия петгодишен план за развитие на националната икономика, ръководството на страната започна курс на принудителна индустриализация и колективизация. Въпреки че никой не отменя официално НЕП, през 1928 г. той започва да се свива в много посоки. Де юре окончателното завършване на НЕП се състои на 11 октомври 1931 г., когато е приета резолюция за пълна забрана на частната търговия в СССР.

Известен ефект от НЕП - социален и икономически - в периода 1921-1928г. е постигнато, но много ограничен. По-специално, увеличаването на промишленото производство се дължи изключително на възстановяването на капацитета на предприятията, построени в дореволюционно време. Няма големи инвестиции в създаването на нови индустриални мощности.

Лесно е да се види, че настоящата икономическа политика на Руската федерация наподобява тази, започнала точно преди век. Тогавашният НЕП окончателно се изчерпа за период от около седем години, след което започва преходът от НЕП към индустриализацията. Настоящата икономическа политика на Руската федерация, с някои вариации, продължава почти три десетилетия. Не е ли време да затворим тази страница от икономическата история на съвременна Русия, преминавайки към нов етап? Такъв преход от политиката на икономически либерализъм към политика, която е различна по своите причини, аз бих нарекъл „Индустриализация - 2“.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели