/Поглед.инфо/ Една от основните теми на критиките към Путин в медиите (и интернет) е “присъединяването” към програмата за “Зелена” енергетика. Защото на всички им стана ясно, че в програмата става дума не за климата, а за преразпределяне на природната рента. В полза на “цивилизованите” страни, разбира се.
А и мекото поведение на Путин беше прието от критиците му (обръщам внимание, че при нас отдавна на практика няма експерти, които да оценяват политиката - те оценяват личността. Ако нещо е направено от Путин то е лошо, неадекватно, безобразно, корумпирано и неефективно) като поредното доказателство, че “ПУТИНПРЕДАДЕВСИЧКО). Затова и няколко думи за реалността.
Първо. Има затопляне на климата. И най-вероятно, след 20-30 години ни очаква и повишаване на морското равнище и превръщането на редица южни територии в истински пустини и подобряване на климата на северните. Накратко, значителна част от Западен Сибир в тази ситуация ще стане солено плитко блато.
Второ. Този процес няма никакво отношение към дейността на човек. Във всеки случай няма никакви доказателства за това. Всичко, което е написано по темата, е чиста пропаганда, чиято цел е да се пръскат пари.
Трето. За пълноценна “зелена” енергия днес не стигат технология и инфраструктура. Засега зависи от традиционната (както в Тексас!), а киловат-часът струват толкова по-скъпо, колкото е по-голям делът на “зелената” енергетика в баланса на конкретния регион. Тя просто работи на загуба. И за създаването на инфраструктура, и за развитие на технологиите на нужни пари. Бюджетите в условията на криза не стигат, затова и са нужни нови източници. Именно за тази цел е измислен “въглеродният данък”.
Четвърто. “Малките” износители на енергийни ресурси, намиращи се под контрола на САЩ (Саудитска Арабия, Катар) ще могат да си позволят да влязат в съответната система, ако им позволят данъка да остане у тях. На нас, Китай и Иран няма да им го позволят, защото именно ние трябва да финансираме Запада.
Цялата тази картина прави нашето участие в съответните структури абсолютно вредно. На пръв поглед - в крайна сметка. Всъщност картината е значително по-интересна и весела. Защото има два процеса, протичащи едновременно - “зелената” реформа” и икономическата криза. Вторият процес протича по-бързо. Освен това има още едно много интересно обстоятелство.
Работата е, че може да се откажем от “въглеродния” данък и то не много сложно. За това всички страни, които ще бъдат скубани по този данък, чисто и просто трябва да излязат от доларовата зона. Както по времето на СССР. За принципния внос и износ може винаги да се използват конкретни инструменти (това е още по просто в условията на цифрови финанси), а единствено желаещите да им излезе през носа може да предприемат опити да конфискуват нещо на суверенна територия. С други думи: колкото по-бързо протекат процесите на внедряване на “въглеродния” данък, толкова по-бързо ще се разпадне световната доларова (Бретън-Уудска) система.
След това, поради падането на жизнения стандарт на населението в западните страни (той пада и в момента), парите ще трябва да се насочат за стимулиране. Те няма да се пръскат за развитие на “зелени” технологии. Не напразно в Западна Европа карантината е толкова строга, не напразно насъскват срещу нас страните от Източна Европа - за действащите елити е недопустимо публично обсъждане на реалната ситуация по света. Затова няма да отпуснат карантината в Германия до изборите. А във Франция ще се чака до следващата пролет.
Просто защото не е възможно да се допускат демонстрации под лозунгите на легалната партия “Алтернатива за Германия”, която на своя конгрес предложи Германия да излезе от ЕС. Всъщност в рамките на общоевропейската (либерална) пропаганда Германия използва цял ЕС за свой пазар. Всъщност този пазар вече съществува заради емисиите и именно Германия и Франция трябва да поддържат общия жизнен стандарт. Иначе всичко ще започне да се разпада още от сега.
В САЩ ситуацията също не е цвете, за това съм писал вече. Основният удар на реформата на Байдън ще се падне на тези, които работят. Не е странно, че вносът от Китай расте през последните месеци (стоките са по-евтини). Но ако числото на работещите падне под определено критично равнище, системата ще започне да се руши произволно. В големите градове този процес тепърва започва, а няма да е възможно ситуацията да се поправи. Да се отделят пари е възможно, разбира се, но кой ще ги усвоява? Къде да се вземат същите тези изпълнители?
Отбелязвам, че Путин разбира тази картинка (на политическо равнище) значително по-добре от мен. На стратегическо икономическо равнище, разбира се - ние разбираме повече, но понеже всички текстове са публикувани, а реалното обкръжение на Путин ги чете (вижте отново речта му в Давос), то няма никакви проблеми. И в тази ситуация ръцете на Путин са развързани - той изпреварва мисълта на противниците най-малко с няколко крачки. Защото те, от една страна, живеят в постмодернистката парадигма, в която създадената от пропагандата виртуална реалност е по-важна от истинската реалност. А от друга страна при тях просто отсъства адекватна икономическа теория и няма откъде да я вземат. Най-малкото бързо.
Така че в случая няма да критикувам Путин. В случая играе собствена игра и не бих се месил в процеса.
Превод: В. Сергеев