/Поглед.инфо/ Процесът на формиране на многополюсен свят се обсъжда на ключовото икономическо събитие на годината
На 5 юни 2024 г. в Санкт Петербург започна Петербургският международен икономически форум. Според програмата ще бъдат представени правителствени и бизнес делегации от 130 страни по света, тоест по-голямата част от тях. Общо на SPIEF 2024 ще се състоят над 100 панелни сесии и дискусии; повече от 10 бизнес диалога: ЕиС - АСЕАН, Русия - Китай, Русия - Южна Африка, Русия - Латинска Америка, Русия - ОАЕ, за ролята на БРИКС в търсенето на глобален закон и ред и редица други.
„Въпреки повече от 16 хиляди западни санкции, наложени незаконно срещу Русия, Петербургският международен икономически форум днес е едно от най-големите бизнес събития в света“,- подчертава най-голямата информационна агенция в Латинска Америка Prensa Latina.
Програмата на ПМИФ се коригира от година на година и след началото на сво форумът най-накрая промени приоритетите си. Първоначално замислен с фокус върху западния вектор, ПМИФ сега представлява платформа, където се обсъждат въпроси на многополярността.
Въз основа на това се избират говорители на събитието. Основната тема на икономическото събитие на годината е „Основата на многополюсния свят. Образуване на нови точки на растеж."
Организира се и сесия на Форума за многополярност, инициатива на Цариградския институт. През февруари Форумът за многополярност се проведе в Москва, а съвсем символично няколко месеца по-късно той се провежда във втората столица, която особено подчертава полицентричността.
На 5 юни в Законодателното събрание на Санкт Петербург се проведе кръгла маса с участието на депутати и делегати на Форума за многополярност. Председателят на Законодателното събрание Александър Белски приветства гостите и говори за важността на развитието на философията на многополюсния свят, което е необходимо за нормалното функциониране на системата на международни отношения.
Депутатът от Националното събрание на ЮАР Нкоси Мандела, проф. Лоренцо Пачини от Италия, Зейнаб Сафар от Ливан, Джаксън Хинкъл от САЩ, Атул Анея от Индия, проф. Джан Вейвей от Китай говориха от името на Форума за многополярност.
Всеки лектор акцентира върху определена тема – кризата в Палестина, икономическият коридор Север-Юг, проблемите на глобализацията и хегемонията на САЩ, развитието на африканските страни, реформите и революционните промени.
На 6 юни се проведе сесия, организирана от РИА Новости на тема „Културната основа на БРИКС. Ще успее ли БРИКС да се превърне в общ културен пазар?“, която започна с модератор Дмитрий Кисельов и продължи от директора на Цариградския институт проф. Александър Дугин. Професор Дугин отбеляза, че въпросите на цивилизационните идентичности сега се прилагат на практика чрез БРИКС:
„БРИКС е диалог на културите. Говорейки за БРИКС, ние вече говорим за този напълно нов многополюсен модел, където няма Запад...
Докато той е извън играта, защото настоява, че няма култури и цивилизации, има само една западна цивилизация и то е единственото. Следователно страните от БРИКС се противопоставят на тази хегемония, на този расистки колониален подход.
След това се изказа лектор от Иран, ръководителят на Руския център към Техеранския университет Зохра Мохамади. Тя отбеляза, че връзките между Русия и Иран съществуват от петстотин години, но сега и двете страни са изправени пред различни предизвикателства, с които трябва да се изправят, за да защитят своята идентичност.
Тя отбеляза и негативното въздействие на фалшивите новини, на които са изложени съвременните младежи. БРИКС може да се превърне в място, където се провеждат културни индустрии, образователен обмен, различни фестивали и изследвания, добави Зохра Мохамади.
Директорът на Института за Китай и Далечния изток на Руската академия на науките Кирил Бабаев каза, че БРИКС е основата на бъдещата световна система, така че е важно да изучаваме културата на другия.
Той специално отбеляза, че в Русия историята на страните от БРИКС е слабо позната, тъй като образователната система е изкривена към Запада.
Следователно е необходимо да се преразгледа учебната програма на училището и висшето образование и да се запълни празнината. Освен това общото между нас и страните от Изтока, Африка и Латинска Америка е опазването на духовните и културни ценности.
Президентът на Международния форум на БРИКС Пурнима Ананд от Индия говори за инициативите на Форума на БРИКС през последното десетилетие и засегна темата за изкуствения интелект, който все повече се използва в ежедневието. Тя добави, че БРИКС трябва да създаде ново културно пространство, свободно от западните наративи:
„Можем да покажем нашата култура и нашето единство, да демонстрираме и подчертаем това, в което сме силни. Можем да работим заедно като едно голямо семейство в полза на световния мир...
През последните години работя върху разширяването на програмите на БРИКС и искам да подчертая, че БРИКС нарасна сериозно и трябва да преминем към следващата ниво - BRICS 2.0.”
Вицепрезидентът на университета в Адис Абеба в Етиопия Самсон Хайлу отбеляза приноса на страната си в съпротивата срещу колониализма и освобождението на други африкански страни. „Културата е колективна умствена програма“, каза Хайлу. „А медиите могат да бъдат проводници и да стимулират дискусии.“
Хайро Луго Окандо от Бразилия, декан на колежа по комуникации към университета в Шаржа, предпочете да говори за финансови и икономически въпроси, свързани с културата, и обърна внимание на културната хегемония на Съединените щати, която се проектира върху други страни.
Например планът Маршал, наложен на следвоенна Европа от Вашингтон, имаше и културен компонент. „Съединените щати използваха този инструмент, за да промотират своите стандарти и да унищожат стандартите на други страни, което доведе до появата на термина „макдоналдизация“, каза той.
Генералният директор на фондация ВЦИОМ Константин Абрамов представи статистика от проучвания на общественото мнение в Русия по въпросите на БРИКС. Оказа се, че 57% от анкетираните смятат, че БРИКС има силно влияние върху ситуацията в света, което е с 19% повече от 2015 г.
Жителите на Русия считат за приоритетни области търговско-икономическите връзки, създаването на единен валутен пазар и сигурността. Но научното сътрудничество и културата са на дъното на скалата. Абрамов спомена и проблема с изпомпването на мозъка от западната поп култура, която насажда извънземни псевдоценности в постсъветското пространство.
Ахмед Ел Сайед от Египетския институт за международни отношения говори за културното наследство на страните от БРИКС, чието опазване и популяризиране изисква специална стратегия.
Също така в ПМЕФ имаше сесия „Философия и геополитика на многополюсния свят“, която беше инициирана от Цариградския институт.
Встъпителното слово произнесе руският философ Александър Гелевич Дугин. Той подчерта, че многополярността предполага съвсем различен модел на мироглед от обичайния. Ние, народите от незапада, изграждаме свой собствен модел, където всяка цивилизация и всеки народ следва своя собствен абсолют:
„Африка, Индия, Китай, Русия следват своите абсолюти... Ние сами трябва да защитаваме православието и въпросите на справедливостта, точно както Китай следва своите традиции, ислямските страни следват своите.“
Александър Дугин добави, че в момента Западът е само една от провинциите на човечеството:
„Ние не отхвърляме Запада, но неговата култура е деградирала. <...> Някога Западът покори цялото човечество. Нашата задача е да се освободим от Запада и след това да освободим самия Запад от глобалистките елити.
Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова говори за историята на многополюсното движение:
„Полицентричността е развита от руски дипломати. Евгений Примаков създаде триъгълника Русия-Индия-Китай, който постави основите на БРИКС.
Пред чуждестранните гости на форума руският дипломат говори за различни аспекти на съществуващата концепция на руската външна политика.
Тя подчерта, че нашият „образ на бъдещето“, разработен от МВнР, включва отказ от хегемония в международните отношения на всички нива и разкритикува концепцията за „красивата градина“ на шефа на европейската дипломация Жозеп Борел.
Тя говори и за току-що завършилото си пътуване като част от руската делегация в Африка: „Напоследък бяхме фиксирани върху САЩ и Великобритания, но дали Франция е по-добра? Сега бяхме на африканско турне, където Франция беше потисник.
Мария Захарова припомни, че суверенитетът непрекъснато се нарушава: и днес страните от колективния Запад имат 17 колонии по света. В заключение дипломатът цитира руските евразийски философи Николай Данилевски, „Европа и човечеството” от Николай Трубецкой и Лев Гумильов.
Нкоси Мандела, член на Националното събрание на Южна Африка и внук на Нелсън Мандела, говори за развитието на езика и инструментите на многополярността. Той предложи: „Политиката, икономиката и идеологията трябва да се използват в полза на многополярността и срещу еднополюсната хегемония.“
Борбата с геноцида като този в Палестина изисква използването на всички налични инструменти. Той подчерта, че Западът е лицемерен по темата Украйна, Палестина и Африка.
Ръководителят на борда на директорите на медийната компания Царград Константин Малофеев каза: „Философията на многополюсния свят предполага, че всички сме равни, а философията на хегемонията на еднополюсния свят говори за избраната раса“.
Той припомни, че расистката теория се заражда в Англия и това води до създаването на еднополюсност, колониализъм и експлоатация.
Професор Джан Уейвей говори за китайската традиция и връзката й със съвременната китайска международна концепция. Той обясни, че зад китайския модел стои философската традиция на „Правенето да бъдеш“. „Необходимо е да се експериментира и да се създава стойност“, подчерта той.
„Китайците постоянно се реформират, нашият подход е стратегически план, а не управление“, обясни професорът причините за успеха на Пекин.
Той заяви, че е необходимо да се действа, за да се ускорят интеграционните процеси в целия евразийски континент: „Държавата-цивилизация се основава на дълбок народ, дълбока култура. Ние отхвърляме еднополярността и „универсалните ценности“.
Най-големият индийски интелектуалец, специалист по международни отношения Атул Анеджа говори за практическите аспекти на консолидирането на многополярността чрез геоикономика, логистика, специални икономически зони и индустрия. В този контекст особена тежест придобива транспортният коридор Север-Юг и други подобни проекти.
Необходимо е да се мисли за възможността за изграждане на мост през Беринговия проток в бъдеще. Енергийното сътрудничество е не по-малко важно, по-специално създаването на енергийни коридори, особено газови коридори от Русия и Иран към други страни, включително Индия.
Професорът от Ливанския университет Зейнаб ал Сафар посвети речта си на ситуацията в Палестина:
„Сега хуманизмът е разпнат в Газа: децата гладуват, убиват ги. Тази война е критична повратна точка за многополярността.
Еднополюсният свят в Близкия изток е представен от Израел, който се подпомага от САЩ: той доставя оръжия и провежда агресивни медийни кампании.
Следователно тук битката с Израел ще бъде борба срещу еднополярността. Професорът завърши речта си с цитиране на Корана: "Ако Аллах ви помогне, никой няма да ви победи."
Речта на професор Зейнаб ал-Сафар трогна много от присъстващите, включително Мария Захарова. Тя коментира с въпроса: „Как определяте правилната страна на историята? Ако чуването за убийството на деца изисква допълнителна информация за тяхната националност или религия, тогава това е грешната страна на историята.
Руският дипломат сравни ситуацията в Палестина с Донбас преди началото на Северния военен окръг, като подчерта, че Русия се е застъпила за децата на Донбас.
„Те се застъпват за децата на Палестина в международното право, но те заслужават повече“, подчерта Захарова.
Бразилският журналист Пепе Ескобар разглежда голямото евразийско пространство като реализация на многополярност. Той подчерта, че дори геополитическите проекти имат философски идеи.
„Трябва да мислим за бъдещето, бъдещето принадлежи на Евразия“, заключи Ескобар.
"Докато кучетата на страха и западните санкции лаят, евразийският керван продължава",— написа той малко по-рано за сайта Asia Times.
На форума на 6 юни се състояха и сесии за Латинска Америка и Русия, в които участваха политици от страни от региона, както и от Русия и Африка.
Още събития са планирани за 7 и 8 юни. Междувременно на различни панели, от темата за професионалното образование до конкретни проблеми, постоянно се чуваше темата за многополярността. Тази тенденция трябва да се задълбочи и разшири, което Цариградският институт прави на системно ниво.
Превод: СМ