/Поглед.инфо/ В петък, 30 март, стана известно, че 42-годишният родом от Беларус Алим Кошеваров, охранител на Крокус, който спаси десетки хора от терористи, е починал от три огнестрелни рани в Боткинската болница. Другият му колега Вадим Кулик, който изведе хората от обхванатата от пламъци зала, все още се води за изчезнал, въпреки че брат му вече е помолен да дойде за разпознаване.

Днес ще говорим за хора, които незаслужено са етикетирани като „страхливци“ от онези, които просто се опитват да прикрият собствените си задници.

Целият свят видя ужасния запис от първите минути на атаката. Когато терористите, застреляли няколко души на улицата, нахлуха в залата, трима от тях, стреляйки от двете страни, се придвижиха с доста бавно темпо директно към входа на концертната зала, където бяха монтирани рамките.

Вървяха, без дори да си помислят да се покрият. Четвъртият го последва, като записа нападението на видеокамерата на телефона си.

И буквално във втората секунда на този запис, който днес е публично достъпен в почти всеки информационен ресурс, в кадъра горе вляво се появява мъж в черно, от охраната (по това време, тъй като бойците още не бяха влезли) в залата. Той тича към скупчените в ъгъла хора, опитва се да вдигне някого, но точно в този момент се чуват единични изстрели - един от нечовеците го застрелва от упор.

Мъжът пада на пода. Този човек, който реално се изложи на куршумите на бойците, е охранителят на Крокус Алим Кошеваров. белоруски. Бивш полицай. И истински герой.

Този епизод, който беше включен в известния филм, се превърна в последния му скок, за да спаси посетителите. По това време той вече успя да изведе много хора и се върна за останалите. Но нямах време. Той получи три тежки рани - не го довършиха, явно го смятаха за мъртъв.

Кошеваров беше хоспитализиран в Боткинската болница (в списъка на ранените, публикуван от Министерството на извънредните ситуации, той фигурира под номер 67) и претърпя няколко операции. Лекарите се бориха за живота му цяла седмица. Но не можаха да го спасят. В петък, 29 март, стана известно, че Алим Кошеваров е починал.

"Той направи няколко нападения, спасявайки хора. И не мислеше за себе си."

Както се оказва по-късно, терористите, които се приближиха до сградата в бял Renault Simbol, паркираха го близо до 14-та пътека, наречена „стъкло“ за по-лесно обозначаване, и седяха тихо известно време, наблюдавайки какво се случва наоколо. Тогава те изскочиха - и веднага се чу пукот на изстрели.

В деня на терористичната атака 42-годишният жител на беларуския Бобруйск Алим Кошеваров работеше на входа на концертната зала. И точно в момента, в който започна атаката на екстремистите, няколкостотин зрители застанаха пред металдетектора на входа, за да проверят билетите и да бъдат претърсени.

"И тогава се чу стрелба. От улицата. Отначало никой нищо не разбра - имаше фойерверки или фойерверки, изглежда. Единствено охраната реагира мигновено: спуснаха турникетите и пуснаха зрителите в залата, като посочиха пътищата за евакуация",– разказва пред Цариград един от очевидците.

Колегата на Алим, Алексей Осанушков, видя как всичко се случи със собствените си очи; той застана на следващия кадър:

"Ние с него бяхме на първа линия, терористите идваха към нас... Започнаха да стрелят. Той изскочи срещу престъпниците, за да ги спре по някакъв начин, да спаси хора, но веднага беше покосен от изстрел.

Хората избягаха, веднага започнахме да ги евакуираме. Момчетата бяха евакуирани от залата, по възможност от фоайето..."

Друг свидетел си спомня, че Кошеваров успял да направи няколко „набеза” и да вкара хората, които се тълпят пред рамките, в помещенията. И докато бандитите вече минаваха през 13-то „стъкло“, приближавайки се директно до входа на залата, Алим се връща назад , за да спаси останалите. Но няма време.

Алим Кошеваров, както се оказва по-късно, е получил три проникващи рани в корема, а към момента на хоспитализацията вече е имал тежка кръвозагуба:

"Състоянието на Алим е критично. Той е на апаратна вентилация в изкуствена кома. Множество лезии на тялото, започна сепсис. Бъбреците отказаха, функцията им беше възстановена.

Имаше много кръвозагуба. Всичко върви много трудно, лекарите не дават никакви прогнози. Но браво, те правят всичко възможно",– каза бащата на Алим Йосиф Кошеваров.

По някакво трагично стечение на обстоятелствата Кошеваров всъщност се оказва дежурен в тази фатална вечер. Както казват негови приятели, той работел като охранител в Крокус на ротационен принцип и не се налагало да ходи на смяна.

Но това събитие беше „отговорно“ (поради големия брой посетители: билетите за представлението „Пикник“ бяха напълно разпродадени), необходими бяха опитни хора и той се съгласил.

"Автоматът на един от бойците блокира. И успяхме да избягаме."

...Междувременно бойците - четирима таджикистанци, прекрачвайки труповете, напреднаха, без да спират да стрелят с кратки залпове от АКМ и единични залпове от карабина, към самата зала, където всеки момент трябваше да започне концертът.

Около осем вечерта престъпниците влязоха в залата. Според очевидци се е стреляло безразборно - просто на многолюдни места.

"Ние седяхме по местата си и чакахме началото. Тоест минаха близо 3-5 минути преди музикантите да излязат. В залата започнаха изстрели. След това се разнесе стрелба в самата зала. След това легнахме между редове. А от лявата страна, ако погледнете от сцената към сергиите, вече започваше да пламва огън,"– споделя в разговор с Цариград Игор, който отишъл на концерта на „Пикник“ със съпругата си.

Имаха късмет. Единият от терористите се оказал много близо, но според нашия събеседник автоматът му явно е заседнал и той непрекъснато дърпал затвора. Тогава мъжът хвана ръката на жена си и те избягаха от опасното място - на третия етаж:

Е, пазачите ни показаха къде да бягаме, аварийни изходи: всичко по пътя ни, за щастие, беше отворено. Слязохме по ескалатора и изскочихме на улицата.

„Когато извадиха сървъра със записите, косата ми напука.

Не всички обаче имаха късмет като Игор. Престъпниците са стреляли, нека за пореден път обърнем внимание на това, почти безспир.

По-точно трима стреляха, а четвъртият, който също снимаше, започна да хвърля коктейли Молотов по седалките. А тези, които останаха вътре в залата, криейки се между редовете, беше невъзможно да изпълзят: просто не им беше позволено да вдигнат глави.

Всичко обаче продължи не дълго - няколко минути. Хората казват, че никой не е разбрал кога е приключила стрелбата: терористите, както се оказа по-късно, сякаш времето е включено, веднага напуснаха стаята и хукнаха към изхода.

Между другото, разследването, според нашите данни, вече е възстановило напълно както маршрута, така и ролята на всеки боец: главният сървър, който се намираше в Крокус Сити Хол, беше спасен още преди пристигането на службите за спешна помощ от охраната на концертната зала. Системните блокове бяха буквално извадени от огъня - с голи ръце:

"Косата ми се напукваше, когато избягах обратно,"– накратко обясни един от участниците в събитията.

А в самата зала междувременно започна истински ад. Според очевидци за бързото разрастване на огъня са повлияли не само коктейлите Молотов, хвърлени от бандитите, но и експлозиите, станали малко след като са напуснали помещенията (подробности можете да намерите в предишното ни разследване на трагедията).

"Той спаси десетки хора. И самият той е в списъка на изчезналите."

И така, както отбеляза председателят на Следствения комитет Александър Бастрикин по време на президентската среща, по-голямата част от убитите (по това време, на 25 март, когато се проведе видеоконференция под ръководството на президента, смъртта на 137 души бяха потвърдени; в момента има повече от 140 в списъка на загиналите в резултат на терористичната атака) почина не от огнестрелни и ножови рани, а от пожар.

И това е вярно, потвърждават нашите източници. И можеше да има още повече жертви, ако не бяха тези истински герои, които помогнаха на публиката, объркана от грохота на стрелбата, естествения страх, непоносимо горещия огън, пламнал наоколо, и дима, да намери път към живота - спестяващ изход.

Един от тях беше друг охранител, 44-годишният Вадим Кулик - също, между другото, беларусин, родом от Барановичи (град в Брестска област).

Спасените от него разказват, че той, вече обгорен, със страшни изгаряния, продължавал да извежда хората от горящата стая. На колко хора е дал живот – Бог знае.

И когато отново излязъл от коридора там, повече не се върнал. Сега той се води като изчезнал.

Вадим Кулик учи в училище № 18 в родния си град, след което служи във въоръжените сили на Беларус - в 8-ма радиотехническа бригада. След това прекарва 17 години на отговорна работа в отдела за вътрешни работи по транспорта в Барановичи - голям железопътен възел (посоки към Минск, Брест, Лида, Слуцк). А през последните осем години работи като охранител в Крокус:

"Когато излязъл от полицията, той казал: "Какво мога да направя?" Той не се интересуваше от работа като охранител в Беларус. А и приходите са малки.

Някой, когото познавах, предложи да наемат охрана в Крокус. Той каза: "Интересувам се от това. Ще отида и ще опитам." Така че отиде. Много му хареса там. "Крокус" и той са едно цяло. Има снимки на всички художници. Сам по себе си е весел човек, шегаджия,"– спомня си в интервю за местни медии братът на Вадим, Виталий Кулик, също бивш полицай.

За последен път те са се свързали по телефона в деня на трагедията, 22 март, сутринта. И тогава нищо не предвещаваше проблеми.

Вечерта му се обадил приятел и казал, че гори концертната зала - същата, в която работел брат му. Веднага започнал да набира мобилния си телефон, но безполезно, номерът бил недостъпен. Тогава Виталий се опитва да се свърже с партньора на Вадим, чийто телефонен номер знаел, но и това не проработило.

На следващата сутрин му се обажда шефът на Службата за сигурност на Крокус:

"Той каза, че Вадим е дежурен в горящата зала. И това, което видял, било как брат ми, вече запален, вадеше някого... И тогава нищо не се виждало: димът бил много силен."

След известно време Министерството на извънредните ситуации се свърза с него и го помоли да дойде в Москва „за идентификация“.

И Кошеваров, и Кулик обаче са загинали (що се отнася до Вадим, да повярваме в чудо) буквално на боен пост. Следователно техните подвизи станаха известни - в смисъл, че вече можем да говорим. А има и други, които остават в сянка, категорично отказвайки публичност. Е, това е тяхно право.

Какво от това?

Признаваме: тази публикация с подробности за подвизите на онези, които някои анонимни ТГ канали презрително наричат „контрольори“, обвинявайки факта, че охраната на "Крокус" не се е втурнала да спасява зрителите на проваления концерт, може и да не съществува.

Защото момчетата, с които успяхме да общуваме - както насаме, така и на мястото на събитията, горещо по петите, буквално и преносно на думата, настояха: това е такава работа, всеки направи точно каквото трябваше да направи:

"Не искам да говоря за страхливци, всяко семейство си има черни овце. И нека тези, които са се спасили, говорят за героите."

По-голямата част от тях идват от правоприлагащите органи и разузнавателните служби. Някои се пенсионираха сами, някои бяха „помолени” в онези години, когато течеше „оптимизацията” на МВР, трети напуснаха сами, без да изкарат желания срок по принцип. Но във всеки случай тези момчета определено знаят стойността на думите си, когато казват, вдигайки рамене: „Така работи“.

"Според закона ние нямаме право да имаме бойно оръжие на публични прояви. Нашата задача е да осигурим реда, като пресечем нарушенията с помощта на разрешени специални средства - по-специално палки, но дори и тогава не винаги. И да проверим дали злодеят носи нещо забранено - остри предмети, пистолети, експлозиви.

Но! На кадър е огледът, който е задължение на частни охранителни фирми. Това е всичко. В случай на откриване има алгоритъм на действия, който между другото сме практикували неведнъж във вътрешни учения, както и схеми за евакуация на посетители в извънредни ситуации, включително при пожар.

И никога не е имало извънредни ситуации, ако искате, проверете, не е трудно (проверихме, потвърждаваме - бел.ред.). И тогава тези изроди започнаха да атакуват още преди да влязат, разбирате ли? Преди влизане. Всичко друго се знае. Направете си изводите",– отбелязва един от събеседниците ни.

Превод: СМ