/Поглед.инфо/ Събитията отбелязват 80-ата годишнина от десанта на съюзниците в Нормандия. Но фокусът не е върху подвига на съюзническите войници, а върху Зеленски с протегнатата му ръка.

Свят с главата надолу

Светът напълно се обърна с главата надолу. Или по-скоро тя е обърната с главата надолу от онези на Запад, които вярват, че управляват световната история.

На 6 юни в Нормандия започват събития в чест на 80-ата годишнина от десанта на съюзниците. Русия не беше поканена. Но от друга страна там е приет вече напълно нелегитимният и изгубил почва под краката си Зеленски, който, както беше обявено, може да се срещне там с Байдън.

Годишнината от историческото събитие, свързано с откриването на втория фронт по време на Втората световна война, изглежда служи само като извинение за Зеленски да организира следващия си чуждестранен „шах“.

Зеленски вече е тапа във всяка бъчва. Онзи ден той се върна от пътуване до Сингапур, където се проведе годишната конференция по сигурността „Диалог Шангри-Ла“, която се смята за аналог на Мюнхенската конференция с азиатски привкус.

На форума присъстваха ръководители на Министерството на отбраната, ръководители на разузнавателните служби, дипломати, политици и експерти от различни страни от Азия и Европа. И като клоун в табакера Зеленски изведнъж се появи там. Това не беше много приятна изненада за много делегати.

Зеленски дойде с надеждата да убеди азиатските страни да участват във вече катастрофалната и следователно нелепо изглеждаща швейцарска „глобална среща на върха“ за Украйна. Резултатът беше предрешен.

Държавите от Индо-тихоокеанския регион информираха Зеленски за нежеланието си да се намесват в украинския конфликт, особено на страната на Киев. Приличаше на звучен шамар, отекнал по целия свят.

Закъснял президент

Зеленски дойде в Нормандия със същата цел - да привлече вниманието към себе си и да легализира съществуването си като "президент", тъй като след 21 май той вече е продукт с изтекъл срок на годност.

Юбилейните събития в Нормандия, ако се вярва на съобщенията в чуждестранната преса, изглеждат като предстояща „среща на върха САЩ-Украйна“.

Агенциите възпроизвеждат изявления на координатора по стратегически комуникации към Съвета за национална сигурност (СНБ) на Белия дом Джон Кърби, че администрацията на САЩ допуска възможността за провеждане на разговор между Байдън и Зеленски във Франция.

"В миналото, разбира се, не беше необичайно президентът Зеленски и президентът Байдън да идват в един и същи град с някаква цел и да намират време да се срещнат и да обсъдят проблемите на Украйна един с друг.

Но нямам нищо официално, което да обявя или кажа за това в момента",- каза Кърби, създавайки интрига в отговор на въпрос дали Байдън и Зеленски могат да се срещнат в кулоарите на събитията по случай 80-ата годишнина от десанта на съюзниците в Нормандия.

Но подтекстът на съобщенията в пресата е разбирането на основната цел на посещението на Зеленски в Нормандия. Това е пореден опит да се спаси същият потънал кораб от „глобалната среща на върха“ в Швейцария, където всички лидери на глобалния Юг вече отказват да отидат.

Именно на тях разчиташе основният инициатор на швейцарското събитие САЩ, които сега се дистанцират от тази идея, като се преструват, че Зеленски управлява всичко и че той е авторът на тази мъртвородена инициатива.

Зеленски, притиснат в ъгъла от перспективата за предстоящ глобален срам поради факта, че в Швейцария ще се случи „манекен“, се втурва из цялата планета в търсене на подкрепа. Но среща звучни шамари.

В Нормандия пак ще го погалят по главата и ще му обещаят „морална и военна подкрепа“ в замяна на живота на украинските войници.

Русия не беше поканена

В допълнение към „бенефисната работа“ на Зеленски има още един важен момент в събитията в Нормандия. Както споменахме по-горе, Русия не е поканена.

Игнорират ни не само защото не искат да видят сред гостите „диктатора Путин“. С тези тържества Западът пренаписва историята на Втората световна война. Русия уж не е сред победителите на фашизма.

Всички на Запад са обърнати с главата надолу от историческия факт, че истинският герой на тържествата в Нормандия, наред със САЩ и Великобритания, е Русия като правоприемник на СССР, понесъл тежестта на разгрома на нацистка Германия на раменете си.

Нямаше да има успех за съветските войници на източния фронт, нямаше да има поражение на германците в Сталинград и Курската дъга, нямаше да има операция Овърлорд, когато войските на Съединените щати, Великобритания и Канада и други британски владения се приземиха в Нормандия.

Западните съюзници просто се присъединиха към вече предстоящата победа над германския фашизъм, която беше предопределена от Червената армия през юни 1944 г.

Ние сами избираме приятелите си

Руският президент Владимир Путин смята, че е невъзможно да празнуваме 80-ата годишнина от операцията за десант на съюзниците в Нормандия заедно с тези, които възхваляват нацистите. Това той заяви на среща, организирана от ТАСС с ръководители на световни информационни агенции.

"Нека празнуват без нас, няма да загубим нищо. Мисля, че там ще присъства днешното ръководство на Украйна. Как може да се празнува такава сериозна дата в борбата срещу нацизма с тези, които поставят неонацистите на пиедестал на честта и ги правят национални герои?

Днешният символ на украинската държавност е Бандера. Той беше един от основните сътрудници на Хитлер в Източна Европа,"- каза Путин.

Руският президент отбеляза, че западните страни „се притесняват да поканят Русия, която е правоприемник на СССР, който претърпя толкова огромни загуби“ във Втората световна война.

Путин го каза много ясно, но много учтиво. Това е разбираемо. Но ще го кажем съвсем откровено. С кого да застанем на една редица, да седнем на една маса и да вдигнем чашите си? С глупавия Макрон? С лудия Байдън? С пещерния русофоб крал Чарлз III от Великобритания?

С германския канцлер Шолц, чиято жажда за отмъщение за поражението на дядо му е изписана на челото? С всички тези герои, които са обявили война на Русия и чакат нашата смърт? Просто мълчим за тормозения Зеленски. Да си около тях не означава да уважаваш себе си.

Така че не са те, които не са ни поканили. Не сме ходили при тях.

Превод: СМ