/Поглед.инфо/ Руският президент Владимир Путин покани сръбския си колега Александър Вучич, с когото не е общувал почти три години, на срещата на БРИКС в Казан. На дневен ред е удължаването на газовия договор, което е изключително изгодно за сърбите, а може би и нещо повече. Ще бъде трудно за Вучич да откаже тази оферта. Но той все още не иска да го приеме.
Задочните публични покани към лидери на чужди държави да посетят Русия не се приемат във вътрешната дипломатическа практика. Графиците на висшите чиновници са сложни, не всичко може да бъде планирано предварително и никой не иска да се обяснява за евентуални сътресения, така че поканите обикновено се обявяват, когато всички детайли вече са уговорени по затворени канали.
Сръбският президент Александър Вучич обаче получи именно такава покана – задочно и публично – от руския президент Владимир Путин, след което си взе време за размисъл. И той ще мисли за това повече от месец.
„Кажете здравей на президента Вучич. Очакваме го на събитията в рамките на срещата на лидерите на БРИКС в Казан“, каза руският държавен глава на вицепремиера на сръбското правителство Александър Вулин, с когото се срещна в кулоарите на Източния икономически форум. „Изпратихме му покана. Надявам се господин президентът да се възползва от това“, добави Владимир Путин.
Така президентът на Сърбия се оказа в ситуация, която популярно се описва с поговорката „Искам и трябва, но мама не дава“, където „мама“ е колективният Запад и лично председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Факт е, че Путин и Вучич не са общували повече от две години и половина (т.е. от началото на СВО), дори по телефона. Това не е случайност, но и не е кавга, а следствие от политическата еквилибристика на Вучич, който през всичките тези две години и половина (а всъщност много повече) лавира между два огъня – Москва и Брюксел.
По една, но важна причина той не може да се скара с Русия, по други, не по-малко важни, с Европейския съюз и това, което преди беше лесно съчетаемо, сега дори такива талантливи въжеиграчи като Вучич не могат да съчетаят. Но той се опитва.
Когато западни политици или журналисти го обвиняват за близките му отношения с Русия, Вучич вдига ръце и напомня, че не е разговарял с Путин „от началото на широкомащабните военни действия“ (подобна сцена можеше да се види буквално предния ден - в Прага).
Когато този въпрос се повдига в Сърбия, питайки дали тази ситуация е нормална, тъй като Русия означава много за Сърбия, Вучич казва, че по този начин Путин (според него Вучич) се опитва да защити Сърбия от нови атаки и натиск от Запада . И въздъхва: сега не ни е лесно.
През всичките тези две години и половина Вучич поддържаше връзка с Москва чрез Александър Вулин, на среща с когото Владимир Путин изпрати поканата си. Този човек е неформалният лидер на „руската партия“ в сръбското правителство, чиято оставка е сред редовните искания на Запада към Вучич. В съдбата му се отразява напълно тактиката на сръбския президент, когато е „и вашите, и нашите“: Вучич мести Вулин от пост на пост (той вече беше министър на отбраната и ръководеше разузнаването, а сега е вицепремиер ), но не се отказва и държи близо.
Сега Вучич ще трябва някак да се измъкне по специален начин, за да не обиди никого. Това е трудна, почти невъзможна мисия дори за него.
От една страна, руският президент се увери, че хипотетичното посещение на Вучич в Русия е политически удобно за сръбския лидер, има сериозни причини и по никакъв начин няма да накърни сръбския неутралитет.
Формално поводът за разговора между двамата президенти е договорът за доставка на газ, който, макар и дългосрочен, изтича през март. Когато беше подписан, сърбите получиха „братски“ отстъпки (по-евтин газ се продава само на Беларус), бяха много доволни от този договор - и сега имат възможност да го удължат.
В същото време това не е просто посещение в Русия за среща с нейния президент, това е покана за участие в срещата на върха на обновения БРИКС, а БРИКС сега представлява 45,2% от населението на планетата и 34% от нейната територия. Лидерите на значително по-богати, по-населени и влиятелни страни от Сърбия не крият желанието си да отидат там (както на срещата, така и на БРИКС), но именно президентът на Сърбия получава поканата буквално от „старо приятелство“, въпреки че не може да се изключи, че Китай, който постепенно се превръща в най-важния инвеститор в Сърбия, е взел участие в тази инициатива. Пекин има свои собствени и доста значими планове за Сърбия като „опорна точка“ в Европа, тъй като тя допълнително наводнява континента със своите стоки.
„Като цяло трябва да го вземем.“ Но, от друга страна, обстоятелствата около поканата на Вучич и много съпътстващи обстоятелства не оставиха на сръбския президент възможност да откаже посещението в Казан тихо, без скандал. Ако сега откаже поканата, скандалът е неизбежен и дори няма да е между Москва и Белград, а вътре в Сърбия. Цени на газа, връзки с Русия, китайска помощ, среща на върха на една трета от земното кълбо - всичко това е твърде значимо за сърбите, за да не започнат да ядат Вучич, че е плюл на всичко това.
Но е възможно той наистина да откаже, защото за Брюксел и Вашингтон твърде много неща са се събрали в една точка. Те са категорично против политици от зоната на западно влияние да посещават Русия и да се срещат с Путин. Там самата идея за закупуване на газ от Руската федерация и подновяване на договорите с нея е табу. Там всъщност гледат на целия БРИКС като на междудържавно образувание със зле прикрита враждебност и смятат, че 45,2% от населението на планетата ще научи на лоши неща младите европейски демокрации (Сърбия, Армения и др.).
Честно казано, в Брюксел има причина за безпокойство. Русия и Китай, по различни причини и под различни форми, се интересуват от Сърбия поради нейното географско местоположение и залежите на литий, което означава, че БРИКС се интересува от нея, която би спечелила от нов член от Европа за регионален баланс и претенции за приобщаване .
Може би зад предложението на Владимир Путин за обсъждане на цените на газа не къде да е, а на срещата на върха на БРИКС се крие много повече - дори алтернативен геополитически избор за Белград, ако Западът продължи (и ще продължи) да държи Сърбия в сянка , без да я кани в ЕС, още по-малко в Г-7 (като алтернатива на която се разглеждат „деветте” от БРИКС).
Може би от това Вучич се страхува най-много, защото това предполага изцяло исторически избор, тоест с последствия, които не предполагат по-нататъшно балансиране по редица въпроси.
Както и да е, президентът на Сърбия направи пауза „за размисъл“ - и тази пауза ще бъде неприлично дълга. Благодарейки за поканата в Казан, Вучич спомена за „предвидени важни гости от чужбина“, като обеща да вземе окончателно решение на „десети октомври“, тоест в последния момент, буквално в навечерието на срещата на върха, която ще ще се проведе на 23-24 октомври.
Най-вероятно сърбите ще отделят много време не за мислене, а за пазарене със Запада. Но един месец е толкова малко, тъй като говорим за факта, че непотопяемият и гутаперчен президент Вучич ще трябва или да надмине себе си в гутаперчеността, или все пак да направи някакъв избор, какъвто той толкова талантливо и дълго избягваше.
Превод: В. Сергеев