/Поглед.инфо/ Заглавието е мнение, изказано от журналисти от агенция Associated Press /АР/: Доколкото войната навлиза в третата си година, руският президент Владимир Путин изглежда се опитва да обърне този първоначален неуспех в своя полза, като изчаква подкрепата на Запада за Украйна да отслабне, докато Москва продължава да прилага устойчив военен натиск по линията на фронта.

Помощта за Украйна остава заседнала в Конгреса на САЩ, докато съюзниците от НАТО се борят да запълнят празнината след неуспешното контранастъпление на Украйна миналото лято“, описва настоящата ситуация агенцията.

АР отбелязва, че превземането на Авдиевка "подготви почвата за потенциално настъпление на Русия по-дълбоко в контролираната от Украйна територия".

Така считат и Джак Уотлинг и Ник Рейнолдс от Кралския институт на обединените служби (The Royal United Services Institute):

Въпреки че в момента не се провежда широкомащабна офанзива, руските части имат за задача да провеждат тактически атаки в малък мащаб, които като минимум нанасят устойчиви загуби и жертви на Украйна и позволяват на руските сили да превземат и задържат позиции. Така че руснаците поддържат постоянен натиск върху редица точки."

Освен това АП свързва надеждите на Владимир Путин с идването на Доналд Тръмп на власт в Белия дом. И той цитира Татяна Становая от Центъра Карнеги Русия-Евразия: „Путин гледа на Тръмп като на фигура, способна да предизвика хаос и вярва, че последиците от второто президентство на Тръмп ще бъдат отслабване на Запада и лишаване на Украйна от подкрепата, от която се нуждае.“

Очевидно е, че постигането на целите на СВO не трябва да се свързва с личността на този или онзи президент на САЩ. Ако говорим за позицията на Тръмп, той е привърженик на незабавното замразяване на конфликта. Но Русия няма нужда от замразяване. Имаме нужда от Победа с главно П и територия до всички външни граници на Украйна, за да създадем по-благоприятни геополитически условия преди евентуален конфликт с НАТО.

Паузата в конфликта ще бъде използвана за превъоръжаване на ВСУ, тяхното обучение и по-нататъшното им интегриране в съюзническите сили на НАТО. Военната инфраструктура на САЩ и Северноатлантическия алианс, включително ударни ракетни системи, със сигурност ще се появи на територията, контролирана от режима в Киев. Това ще затрудни изключително много страната ни да поддържа стратегически ядрен паритет със САЩ.

Следователно упоритата позиция на администрацията на Байдън до известна степен насърчава Русия да отиде докрай. И „Партията на мира“ на руска земя не беше унищожена, защото Олигархията запази хранилките си в Русия, просто се зата и скри.

Ако говорим за отслабването на подкрепата на Запада, то това е свързано не толкова с отпускането на пари от САЩ, колкото с физическия недостиг на оръжие и боеприпаси за техника и оборудване на Въоръжените сили на Украйна. На първо място, става дума за артилерийски снаряди и артилерийски системи, както и системи за противовъздушна отбрана и ракети за тях.

Отнема време, за да се достигнат нужните обеми производство на военно-промишлените комплекси в ЕС и САЩ. Те очакват да постигнат необходимите параметри някъде до средата на 2025 г. До този момент ВСУ могат да сдържат настъплението на руските въоръжени сили с военни действия в градовете, особено в големите. Тази тактика беше планирана от самото начало, просто нашите прегрупировки дадоха смелост на западните планове и те започнаха да мечтаят за Украйна в границите от 1991 г.

Така отслабването на западната подкрепа е временно, докато военно-промишленият комплекс на ЕС и САЩ достигне по-големи обеми на производство. А сегашният недостиг на оръжия и боеприпаси ще бъде компенсиран преди всичко от разоръжаването на европейските съюзници на Съединените щати. Например премиерът на Дания заяви, че страната ще прехвърли „цялата си артилерия“ в Украйна.

Смятам, че руското ръководство добре разбира сегашната ситуация и, естествено, не формира плановете си от публикации на АП и не очаква нищо, а действа. Тъй като благоприятният момент за нашите настъпателни действия в Украйна не е безкраен. Той е ограничен от времето, когато военно-промишленият комплекс на САЩ и неговите съюзници достигнат повишени производствени стандарти за военни продукти.

Превод: ЕС