/Поглед.инфо/ На фона на влошаване отношенията със Запада, руският президент Владимир Путин посочи кои според него са основните отбранителни приоритети на страната. В реч пред висшето военно ръководство той изрази неудовлетвореност от поведението на НАТО.

На разширената среща в Министерството на отбраната във вторник Путин каза, че отношението към Русия на САЩ и техния военен блок е мотивирано от „неграмотен, неправилен анализ“ на статуквото. Западът вярва, че може да поддържа „агресивна линия спрямо Москва“, защото е спечелил Студената война. Но, добави Путин, Русия има „всички права“ да предприеме стъпки за защита и посочи новите оръжейни системи, които ще модернизират военните арсенали.

Pазширяването на НАТО

Путин подчерта, че Русия се нуждае от „дългосрочни, правно обвързващи гаранции“ от Вашингтон, забраняващи евентуалното приближаване на НАТО към границите на страната му. Миналата седмица Москва представи два документа – един, адресиран към военния блок и друг – към американската администрация, като поиска всеобхватни гаранции, насочени към укрепване сигурността на всички заинтересовани страни. Предложенията включват забрана за придвижване на военен персонал и тежко въоръжение, както и изискване за отказ от реализиране на дългосрочните мераци на Украйна.

Предложенията са резултат от разговорите на руския лидер с американския му колега Джо Байдън чрез видеовръзка по-рано този месец. Путин каза, че страната му „искрено е заинтересована да получи надеждни и твърди правни гаранции“, които да изключат разширяване на НАТО в Източна Европа, както и разполагането на „системи за нападателни ударни оръжия“ в непосредствена близост до границите ѝ.

Преди това, външният министър Сергей Лавров вече алармира своята загриженост от придвижването към руските граници на значително количество оръжия на блока, включително американско и британско тежко въоръжение. Той предупреди, че това може да доведе до опасна провокация.

Неспазени обещания

Путин обаче отбеляза, че дори САЩ да предложат гаранции, изключвайки по-нататъшно разширяване на НАТО, трудно би било да се вярва, че американските чиновници ще ги съблюдават, като се имат предвид предишни практики за изтегляне от международни договори, които били станали „безинтересни“ за спазване.

Като доказателство Путин посочи Договора за открито небе, от който Вашингтон едностранно се оттегли миналата година, обвинявайки Русия, че била нарушила условията му. Този договор бе подписан от САЩ и Съветския съюз през 50-те години на миналия век като средство за повишаване прозрачността по движението на войските и разполагането на ядрени оръжия. Друг пример е решението на САЩ през 2002 г. да се оттегли от Договора за противоракетна защита, подписан през 1972 г. от Брежнев и Никсън, чиято цел бе да ограничи мащаба на бъдещите системи за противоракетна отбрана.

В началото на месеца, говорителят на външното министерство Мария Захарова остро осъди нарушените обещания на Вашингтон, че след края на Студената война, както многократно Русия е уверявана, „юрисдикцията и военните сили на НАТО няма да се придвижват на изток дори на инч.” Според нея „всички тези обещания са забравени и неизпълнени. Резултатът е днешното мрачно състояние на европейската сигурност“.

Впрочем, Путин многократно напомня на западните лидери за гаранциите, които са дали на последния съветски ръководител Михаил Горбачов, че ръководеният от САЩ военен блок няма да се стреми да запълва пространството, останало след разпадането на СССР. През 2017г. бяха разсекретени значителен брой документи чието тълкуване показваше, че високопоставени американски, британски и германски служители са давали през 90-те години на миналия век вербални гаранции на Кремъл, че НАТО няма да се разширява към източноевропейските страни, имайки предвид държави като Полша, Литва, Латвия и Естония.

Военни заплахи

Путин предупреди също за перспективата на ръководения от САЩ военен блок да разположи западни ракетни системи на украинска територия, изтъквайки, че ако бъдат там, „времето им за полет до Москва ще бъде намалено до 7-10 минути; а ако бъдат разположени и хиперзвукови оръжия – само 5 минути.”

Забележките на руския президент идват на фона на засилената загриженост относно предоставянето на американски оръжейни системи на Киев. В края на ноември Лавров предупреди като тревожно развитие информацията, че украинските войски разполагат с американски ракетни установки Javelin, които могат да доведат до провокации. Изявлението му дойде само часове след като ръководителят на военното разузнаване на Украйна разкри, че ракети Javelin са били тествани и предоставени на украински войници в раздирания от бойни действия район на Донбас.

Хиперзвукови ракети

Руският министър на отбраната Сергей Шойгу също взе думата във вторник, за да разкрие, че новата руска високотехнологична хиперзвукова ракета – способна да лети със скорост около девет пъти по-висока от скоростта на звука – е приключила изпитанията и ще започне да се доставя за бойно дежурство през 2022 г. Москва ще инвестира 3,5 милиарда долара в модернизиране на арсенала през следващите години, а до 2026 г. „броят на носителите на високоточно далекобойно оръжие ще нарасне с 30%, а доставките на различни видове крилати ракети ще се удвоят“, уточни министърът.

През ноември Путин подчерта важността от разработване и внедряване на технологии, „необходими за създаване на нови хиперзвукови оръжейни системи, мощни лазери и роботизирани системи, които ще могат ефективно да се противопоставят на потенциални военни заплахи, което означава, че допълнително ще укрепят сигурността на нашата страна.”

Химическите оръжия на Украйна

Шойгу продължи изложението си с твърдения, че американски частни военни компании подготвят „провокация“ с химическо оръжие в Източна Украйна. Той твърди, че контейнери с „неидентифицирани химически компоненти“ са били доставени в градовете Авдеевка и Красни Лиман в Донбас. Министърът обаче се ограничи в подробности за твърдяното планиране на химически атаки.

Напрежението в Източна Украйна ескалира от няколко месеца, като редица западни официални лица и новинарски издания съобщават, че руски войски се съсредоточават близо до демаркационната линия. Според тях това било доказателство, че Москва планира пълномащабна военна операция срещу съседа си. Кремъл многократно отрича обвиненията, настоявайки, че са безпочвени и са знак за нарастваща „истерия“.

Москва обвинява Запада, че насърчава киевските власти да провокират Русия и да търсят военно решение на ситуацията в Донбас. Лавров предупреди в края на ноември, че „ако Западът не може да сдържа Украйна – а всъщност на практика я насърчава – разбира се, ще предприемем всички необходими мерки, за да гарантираме нашата сигурност“. Според руската страна до момента Киев отказва да води преговори с лидерите на двете самопровъзгласили се републики в Донецк и Луганск, съгласно т.нар. Минските споразумения.

Превод: д-р Радко Ханджиев