/Поглед.инфо/ За първи път от много години, от почти десет , Владимир Путин отново (и отново във Валдай) говори за ценностите на руската цивилизация и всъщност даде приблизителното име на руската идеология - разумен / здрав / умерен консерватизъм на оптимистите.

Имаше дори общо описание на тази идеология:

Консервативният подход не е безмислено опазване, не страх от промяна и не игра на задържане, още по-малко да бъдеш затворен в собствената си черупка. Това е на първо място разчитане на изпитана от времето традиция, запазване и нарастване на населението, реализъм в оценката на себе си и другите, прецизно изравняване на системата от приоритети, съпоставяне на необходимото и възможното, разумно формулиране на цели, принципно отхвърляне на екстремизма като метод на действие."

Самият факт за това е много зарадващ - очевидно последните събития все пак подсетиха, че е невъзможно да се устои в хибридна война без идеология и образ на бъдещето, невъзможно е да се възстанови ред в масовото съзнание без поне малко формулиране на държавни насоки.

Но в същото време президентът не каза нищо принципно ново. Владимир Путин всъщност повтори казаното по-рано, и по-специално отново на Валдай през 2013 г. И тогава речта му беше по-смела и по-дълбока, препоръчвам да я препрочетете. Например:

Русия, както образно каза философът Константин Леонтиев, винаги се е развивала като „цъфтяща сложност”, като държава-цивилизация, скрепена заедно от руския народ, руския език, руската култура, Руската православна църква и другите традиционни религии на Русия. Именно от модела на държавата-цивилизация следват особеностите на нашето държавно устройство”.

В същата реч Путин всъщност призова всички идеологически сили, от либералите до традиционалистите, да обсъждат и развиват национална идеология – не в конфликт, а в творчески подход към нашия исторически опит. През 2014 г. опитът за възраждане на руското съзнание доведе до Руската пролет. Тогава обаче тя беше умишлено замразена и идеологията вече не се помни на най-високо ниво, задоволило се с патриотизъм.

Изминаха осем години - и сега Путин се връща към тезата за традиционните ценности и консерватизма като начин за тяхното запазване. Но отново, това е твърде общо за изграждането на пълноценна ценностна система и за образана бъдещето на Русия.

Здравият консерватизъм на оптимистите звучи като всичко добро срещу всичко лошо. Какво е добро и какво е лошо? - това е ключовият въпрос.

Разчитането на традицията е добро, но на коя именно? Има много традиции, те трябва да бъдат назовани, осмислени, обяснени и приложени на практика.

Прираст на населението - да, но какво население? С какво ниво на морално здраве и ценностна ориентация?

Ако не модел на капитализма, който се е изчерпал, тогава какво вместо него? Съветският опит изобщо не е смислен, а се свежда само до социалните асансьори (което е важно, разбира се, но не е най-важното в него).

Отхвърляне на "културата на премахване", налагане на етични извращения - но каква е активната привлекателност на нашата традиционна етика?

Всъщност много от тези въпроси вече са получили отговор и нещо повече, нашата нова стратегия за национална сигурност изброява нашите основни ценности. Остава само да ги приложим! Тези отговори са изразени и в трудовете на традиционалистите-консерватори - Шипков, Дугин, Катасонов, Величко, в Конституцията на Сулакшин, както и в редица други произведения.

Но всички те предполагат драстични промени в целеполагането, което означава радикална промяна на руската държава, която все още функционира по модела на неолибералния капитализъм.

Владимир Путин обаче не иска нищо драстично и решително, а напротив – той подчертава необходимостта от придържане към “медицинския принцип „да не се вреди“. Всъщност това е основното съдържание на разумния консерватизъм. Всичко, което надхвърля определена норма в момента, се възприема като екстремизъм.

В известен смисъл тази предпазливост е оправдана. В ерата на глобални сътресения, когато западните глобалисти агресивно налагат постмодерни антиценности, всяко драматично движение поражда опасения. Но в същото време защитната опозиция е недостатъчна: можем да скандираме фразата „нашите ценности“ колкото си искаме, но ако те не са напълно разбрани от нас самите, не са вградени в реални механизми за контрол, тогава ценностите ще си останат само пожелания. Ако ние, след като казахме "А", не произнесем буквата по-нататък, тогава нашите "партньори" ще го направят вместо нас и вече го правят.

Валдайска реч 2021 е плахо завръщане към речта от Валдай през 2013 година. Здравословният консерватизъм е един вид „спомен“ за напипаното преди руската пролет. Но без активното развитие на тази мисъл, без открита работа по формирането на идеологията като система от стойността на руското общество в изграждането на морална държава, ползите от такъв консерватизъм ще бъдат минимални.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели