/Поглед.инфо/ Русия показа на света, че разполага с всички необходими технологии за създаване на широкофюзелажни самолети за дълги разстояния. Доказателството беше първият полет на прототип на такъв самолет Ил-96-400М, създаден изключително от местни компоненти. Защо Русия се нуждае от този самолет и какво бъдеще я очаква?

Прототипът на руския самолет за далечни полети Ил-96-400М извърши първия си полет. По време на полета са проверени устойчивостта, управляемостта на самолета, работата на системите, двигателите и радиооборудването за кацане. Тестовете са преминали без проблем, съобщиха от пресслужбата на „Ростех“.

„Първият полет на Ил-96-400М демонстрира, че руската индустрия разполага с всички необходими технологии за изграждане на широкофюзелажни самолети за дълги разстояния. Създаването на такива самолети е уникална компетентност, която ще осигури технологичния суверенитет на страната“, каза генералният директор на „Ростех“ Сергей Чемезов.

В гражданската авиация има три основни класа самолети. Първият е теснокорпусен самолет за къси разстояния, тоест самолет с една пътека между седалките и летящ на къси разстояния. В Русия има такъв тип самолет - това е заменящият вноса „Суперждет“. Вторият клас са тяснофюзелажни самолети със среден обхват - това са най-популярните и широко използвани самолети. Русия също създаде тип самолет, който дори превъзхожда западните конкуренти - МС-21. Само санкциите направиха свои собствени корекции, така че беше необходимо да се заменят вносните части, да се премине към местен двигател и да се получи нов сертификат (очаква се през 2024 г.).

Но третата класа - широкофюзелажен (две пътеки между седалките) самолет за дълги разстояния - остана под въпрос. Дойде обаче моментът да демонстрира успех в този клас.

За какво са широкофюзелажните самолети за дълги разстояния? Да летите до същия Далечен изток не за 150 пътници с трансфер в Новосибирск, а да вземете на борда 370 пътници наведнъж и да летите директно без прекачвания на дълги разстояния в Русия или до Югоизточна Азия. Това са рентабилни превози на дълги разстояния, които поддържат цените на билетите на пазарните нива.

„Производството на теснофюзелажен и широкофюзелажен самолет са два различни технологични процеса. С проекта Ил-96-400М запазваме своята компетентност в широкофюзелажния сегмент. Само три производителя в света имат такива технологии: „Бойнг“, „Еърбъс“ и ЮАК. Никой друг не може да проектира, създава и строи такива самолети. Струва много. Нашите китайски партньори се опитват по всякакъв начин да се доберат до тези технологии, включително чрез съвместни проекти с нас“, казва Роман Гусаров, ръководител на „Авиа.Ру“.

„На първо място, този полет демонстрира наличието на необходимите компетенции в авиационната индустрия, възможността за изграждане на такива самолети. Второ, това означава, че са намерени доставчици на различни видове оборудване за самолети от този клас. Трето, за важността на държавната подкрепа за самолетостроителната индустрия за продължаване на по-нататъшната работа на индустрията“, казва Дмитрий Баранов, водещ експерт в „Финам“.

Ил-96-400М е удължена версия на самолета Ил-96-300М, който се експлоатира от търговски авиокомпании, както и от специалния летателен отряд „Русия“ на администрацията на президента на Руската федерация. И двете версии на този самолет имат четири двигателя под крилото.

Ил-98-300М обаче не успя да постигне голям търговски успех. „Тази тема не се разви, защото руските авиокомпании имаха възможност да закупят западни самолети, които при равни условия имаха едно важно предимство - двумоторна компоновка“, обяснява Гусаров. Два двигателя осигуряват спестяване на гориво и по-ниски разходи за ремонт и поддръжка на самолета. Следователно, от икономическа гледна точка, руският авиолайнер е по-слаб от западните си аналози.

„Въпреки че техническите характеристики на Ил-96-300М бяха доста съобразени с пазара и можеха да превозват пътници перфектно. И това семейство самолети се смята за едно от най-безопасните в света“, отбелязва Гусаров.

Удължената версия на самолета Ил-96-400М дава възможност за превоз на повече пътници - до 370. Въпреки това четиримоторната схема остава.

„Когато има повече пътници, това е по-добре от икономическа гледна точка. Въпреки че Ил-96-400М все още е по-слаб от своите съученици по отношение на икономията на гориво и разходите за поддръжка. Но ако този самолет първоначално струва значително по-малко, тогава това може да бъде от полза за превозвачите“, отбелязва източникът.

Тук във всеки случай може да се наложи финансова подкрепа от държавата, например, както беше в случая с ССДж-100 под формата на субсидиране на лизингови плащания.

Самолетът, разбира се, беше сериозно модифициран, включително с подобрена авионика и двигатели. Но основното е, че този самолет няма вносни компоненти, което в условията на санкции го прави наистина интересен и важен продукт. Този самолет обаче е едва в самото начало на своя път.

„Първият полет на прототипа е само първата стъпка. Пътят към търговската експлоатация все още е много дълъг. Цялата програма за летателни изпитания и сертифициране трябва да бъде завършена, което може да отнеме поне две години. Например програмата за сертифициране на МС-21 започна през 2022 г., а самолетът ще бъде сертифициран едва през 2024 г. Това показва колко дълъг може да бъде процесът“, казва източникът.

Според Гусаров този самолет все още не е включен дори в програмата за развитие на гражданската авиация, която беше подписана от премиера Михаил Мишустин през август. Програмата включва само Ил-96-300М, тоест съкратена версия на самолета. Разбира се, в програмата могат да бъдат направени корекции, но този факт показва, че проектът показва първите си успехи и предстои да бъдат взети много решения по него, включително пускането му в търговска експлоатация и стимулирането на закупуването му от авиокомпаниите.

Друг важен момент е наличието на производствен капацитет. „Днес заводът във Воронеж може да произвежда два широкофюзелажни самолета годишно. Тоест след десет години ще бъдат сглобени само 20 самолета, а след 10-15 години Русия може да се нуждае от около сто самолета от този клас за цялата гражданска авиация“, отбелязва Роман Гусаров.

Развитието на този проект обаче е изключително важно, тъй като след 10-15 години руските превозвачи ще бъдат изправени пред необходимостта да заменят своите „Бойнг“ и „Еърбъс“ с нови самолети. Ако западните санкции продължат, Русия ще се изправи пред спешна необходимост сама да се снабди с широкофюзелажни самолети.

„Имаме достатъчно западни самолети за 10-15 години, но след това откъде ще дойдат самолетите? Трябва да помислим за това сега. В добър смисъл трябва да започнем производството на самолет сега, който ще реши този проблем в бъдеще, дори ако на този етап този самолет е по някакъв начин по-слаб от западните си конкуренти. Имаме ултрамодерни „Суперджет“ и МС-21 в тяснофюзелажния сегмент, след десет години ще можем да заменим с тях вносните аналози и да си осигурим транспорт на къси и средни разстояния. Но с какво да заменим широкофюзелажните западни самолети е голям въпрос“, казва ръководителят на „Авиа.Ру“.

Възможно е Ил-96-400М да няма масов търговски успех, но от този проект може да се появи друг проект. „За нас е важно да задържим хората и да осигурим непрекъснатост на трансфера на опит, за да не загубим тези компетенции. Дори ако самолетът бъде произведен само веднъж, той все още ще поддържа компетенции, което в бъдеще може би наистина ще доведе до нещо икономически интересно“, казва Роман Гусаров.

Като един от възможните варианти, посочен от експерта, когато се появи двигателят ПД-35, той може да бъде интегриран под Ил-96-400М и да се получи напълно нов самолет с двумоторна компоновка. Модерният двигател ПД-35 може да направи самолета по-икономически модерен и на нивото на западните си колеги.

Друго нещо е, че този двигател все още не съществува и се очаква появата му да бъде не по-рано от 2028-2030 г.

„Но за технологичното развитие на страната е важно проектът Ил-96-400М да не бъде изоставен, дори и да е на ниво прототип, така че инвестициите и развитието да продължат. Защото „Бойнг“ и „Еърбъс“ правят по същество едно и също нещо. Повечето от модерните им самолети идват от миналия век, но те ги модернизират на всеки 10-15 години, защото през това време се случва технологичен растеж, появяват се нови цифрови технологии, авионика, материали и т. н. Само те поддържат това с помощта на голямо серийно производство и добър търговски компонент. И ние нямаме серийно производство на Ил-96-400М, но ако поддържате оборудването в модерно технологично състояние, ще дойде време, когато това ще доведе до добър търговски проект за широкофюзелажен самолети“, завършва събеседникът.

Същият самолет МС-21 не би могъл да се появи сега, ако Русия не беше инвестирала в наука, персонал и технологии през 90-те и 2000-те години.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.