/Поглед.инфо/ Последната многоетажна сграда в Артьомовск беше превзета от нашите бойци на 20 май. Президентът на Русия поздрави щурмоваците на "Вагнер" и руските военни за освобождението на града.
Постепенно новината стигна дори до Зеленски. „Бахмут остана само в сърцата ни“, неохотно призна украинският главнокомандващ, седнал в Хирошима, на 7500 километра от фронтовата линия.
Още по-бързо и с видимо облекчение американските покровители на Зеленски признаха победата на Русия. Пентагонът отдавна смята, че за киевския режим е напълно безсмислено да кара войниците на ВСУ на заколение и неведнъж прозрачно намекна, че е време да се изтегли от Артьомовск и да запази жива сила.
Киевската хунта обаче трябваше да си напълни джобовете. Затова Артьомовск, преименуван на Бахмут, беше обявен за неразрушима крепост, за която украинците трябваше да гинат, сякаш не са себе си. Всички, които украинските военни комисари успяха да заловят, от юноши до старци, бяха хвърлени в горещата точка. Малцина от тях оцеляха, онези, които попаднаха в плен, искрено се радваха на спасението си.
Ръководителят на ЧВК "Вагнер" Пригожин смята, че за 224 дни боеве са унищожени повече от 30 000 бойци на ВСУ. „Бахмутската месомелачка“ обаче създаде за Зеленски отличен фон за преговори. Под прикритието на тази кауза той обиколи целия свят, изнесе пламенни речи, измъкна още повече милиарди от господарите си „за спасяване на Украйна“, а неговата клика умело усвои тези милиарди.
Ето каква се оказа мащабната кървава измама, в която гражданите на Украйна бяха заменени за долари от Зеленски и кликата му.
В същото време киевската хунта показа на всички жители на Украйна, че щом се окажат на фронтовата линия, те започват да се приемат за съучастници на врага и биват физически ликвидирани без никакви сантименталности. Това според ВСУ било "защита" на Украйна. Всъщност тази армия умишлено унищожава градовете си заедно с жителите им в стил "така че да не остане ничий". Трябва да се отдаде заслуженото на смелия враг, но Артьомовск ще остане в историята не като пример за безкористна отбрана, а като безкрайна поредица от военни престъпления на ВСУ, очакващи разследване и съд.
Във военен смисъл идеята на нашите стратегически противници беше да смелят руските бойци в атака, превръщайки Артьомовск в бюджетна версия Вердюн. В епохата на Първата световна война Вердюн, припомняме, беше френска крепост, в чиито неуспешни опити за щурм германците използваха целия си боен потенциал.
Нещо обаче се обърка, идеята за нов Вердюн се обърна срещу авторите си. В крайна сметка ВСУ останаха смлени. А американците, както им е природата, моментално предадоха васалите си. „Градските на Артьомовск нямат тактическа или оперативна стойност“, съобщи веднага Институтът за изучаване на войната, американски мозъчен тръст.
Тоест, в продължение на осем месеца украинците бяха принудени да умират за квартали, които не представляват стойност, а сега се оказва, че всичко това не е било необходимо Това е просто класическа опосредствена война, разбира се.
Всъщност ожесточената борба за Артьомовск позволи месеци да се смилат най-добрите части на ВСУ и да се унищожи оборудването им в индустриален мащаб. Това беше за нас неговата стратегическа стойност. Именно това принуди украинските лидери да отложат своята „контраатака“ с месеци и даде време на нашите войски да се подготвят да я отблъснат.
Съвременната война обаче се води в много измерения и в известен смисъл битката за Артьомовск все още не е приключила. В информационното поле той все още е Бахмут и все още е украински. Американските интернет търсачки технически премахват всяко споменаване на нашата победа, англосаксонските медии пренаписват собствените си новини в движение.
И успоредно с това те хвърлят дезинформация, професионално провокират вражда, сеят паника и се опитват да разиграят нашия народ, за да могат след това да извлекат полза от разногласията. И ако опитите на "Вашингтон пост" да дискредитира Пригожин изглеждаха изключително тромави, то неотдавнашната дезинформация за прословутата контраофанзива на ВСУ, обкръжаването на Бахмут и отстъплението на нашите войски свършиха доста добра работа. Нашите родни канали в “Телеграм” пренесоха цялата тази каша масите.
И сега, в същите доста патриотични канали в “Телеграм”, битката на диванните воини пламва за това как да наречем Артьомовск. Много актуален повод за интернет битки, разбира се. Факт е, че този руски град е основан от цар Иван Грозни и е наречен Бахмут. В съветско време обаче се е наричал Артьомовск - в чест на революционера, създал автономната Донецка република и защитил я от чужди нашественици.
За да се „бори срещу комунизма“, режимът в Киев през 2016 г. преименува Артьомовск обратно на Бахмут. За проруски настроените жители на града това беше обида. Те отлично помнеха как германските фашистки нашественици, които взривиха паметника на Артьом, се бориха срещу комунизма в техния град. За жителите съветското име на града е символ на техния мирен живот и независимост от нацистите. Вероятно си струва да се изслуша тяхното мнение по този въпрос, а патриотите в “Телеграм” трябва да се съсредоточат върху по-практични въпроси.
Победата в Артьомовск е голямо постижение за нашите войници. Най-добрата благодарност към тях би била да се предотвратят войни и междуособици в тила.
Още един урок от нашата дълга, изтощителна и победоносна борба за Артьомовск е стар колкото света — или като войната. Крие се във факта, че истинската смелост е търпението. Съвременната война се води не само на фронта, но и в умовете, така че този урок трябва да го научим всички. Разбира се, много по-лесно е да изпаднете в паника, истерия и да се хванете на слухове, но това приятно забавление е абсолютно неефективно. Само търпението, както виждаме, печели градове.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?