/Поглед.инфо/ Русия сложи край на историята на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). На 16 май Москва ще се освободи от задълженията си за тази реликва от началото на 90-те години. Споразумението, подписано от НАТО и полуразпадналия се Варшавски договор, се смяташе за крайъгълен камък на европейската сигурност.
Но „камъкът“ беше унищожен от самите европейци много преди конфликта в Украйна, въпреки факта, че Русия се опитваше да спаси договора. Какви възможности открива отказът от ДОВСЕ и при какви условия е подходящ нов договор?
Държавната дума може да разгледа въпроса за денонсирането от страна на Русия на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ) още на пленарното заседание на 16 май. Това съобщи ръководителят на ресорната комисия на Думата по международни отношения Леонид Слуцки. Той уточни, че съответният законопроект вече е внесен в Думата.
На 10 май президентът Владимир Путин инструктира да се внесе в Държавната дума проект на закон за денонсирането на ДОВСЕ. Заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков ще представлява президента при разглеждането на въпроса в долната камара.
Малко по-късно Рябков посочи: Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа беше безнадеждно остарял и след подаването на молби за влизане на Швеция и Финландия в НАТО и решението за възможно разполагане на американски войски във Финландия, той напълно загуби своята актуалност.
„От практическа гледна точка ДОВСЕ отдавна съществува само на хартия“, отбеляза на свой ред заместник Слуцки.
„Като се има предвид преобладаващите реалности в отношенията с неприятелски настроени държави, окончателното денонсиране от страна на Руската федерация на ДОВСЕ ще послужи за укрепване на националните интереси и сигурност на Русия".
Епилог на Първата студена война
Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа беше един от елементите на системата от международни споразумения, за която се смяташе, че е създадена в края на Студената война.
Договорът ДОВСЕ е подписан в Париж на 19 ноември 1990 г. Една от страните по споразумението беше Северноатлантическият алианс, другата беше Организацията на Варшавския договор (ОВД), която все още съществуваше по това време. От ОВД споразумението, освен от Съветския съюз, е подписано от още шест държави: България, Унгария, Полша, Румъния и тогава още неразделената Чехословакия.
Споразумението установи максимални ограничения за два военни блока по отношение на въоръженията и военната техника: броя на бойните танкове, бронираните превозни средства, артилерията, ударните хеликоптери и бойните самолети.
Договорът също така предвижда годишен обмен на информация за въоръжените сили на страните и взема предвид механизмите за проверка на тази информация и спазването на разпоредбите на договора чрез взаимни инспекции.
Споразумението изигра важна роля. Той трябваше да гарантира значително намаляване на конвенционалните оръжия в Европа от два противоположни гигантски военни блока, водени съответно от САЩ и СССР. А това от своя страна рязко намали както рисковете от нова голяма война на континента, така и общото напрежение в Европа.
Бързо развиващите се исторически събития внесоха своите корекции в ДОВСЕ. Дори в основния вариант договорът влиза в сила едва през ноември 1992 г. - след разпадането на СССР, разпускането на Варшавския договор, разделянето на Чехословакия и появата на картата на обединена Германия.
Как договорът загуби своята валидност?
По това време 30 държави вече бяха участници в ДОВСЕ: квотата на СССР, съгласно споразумението, подписано през май 1992 г. в Ташкент (участници станаха Русия, Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Молдова, Украйна и Грузия), беше разделена .
Последва разширяването на НАТО, което не беше предвидено в никакво международно споразумение между западните държави, нито със Съветския съюз, нито с неговия пряк правоприемник Русия.
В резултат на няколко етапа алиансът погълна бившите страни от Организацията на Варшавския договор и бившите балтийски републики на СССР: Литва, Латвия и Естония. Предишните споразумения и съответните механизми за поддържане на баланса на силите в Европа загубиха своята актуалност.
Разширяването на НАТО доведе до превишаване на блока от ограниченията за броя на оръжията и оборудването, определени за него съгласно ДОВСЕ, поради квотите на новите членове, които преди това бяха част от Организацията на Варшавския договор както като независими държави, така и като републики на бившия СССР.
Новата реалност създаде трудности с пълното изпълнение на основните договорености за Русия по отношение на фланговата зона, по-специално Ленинградския и Севернокавказкия военни окръзи, където лимитите бяха превишени (включително поради войната в Чечня). Но срокът за изпълнение на задълженията на Русия беше изместен до края на май 1999 г.
А през ноември същата година в Истанбул представители на всички 30 участници в ДОВСЕ подписаха споразумение за адаптиране на документа, разработен по инициатива на руската страна.
Въпреки това, освен Русия, само Беларус, Казахстан и Украйна са ратифицирали адаптирания договор. Нито една от страните от НАТО не направи това.
Защо е необходима денонсацията?
Възниква въпросът защо Русия има нужда от официално денонсиране на ДОВСЕ, който по същество не работи от много години поради категоричното нежелание на Северноатлантическия алианс да ратифицира този документ.
„Първоначално, когато преустановихме членството си през 2007 г., тоест доста отдавна, това се възприемаше като такъв сигнал“, каза за REGNUM Фьодор Лукянов, главен редактор на списание „Русия в глобалната политика“.
- "Въпреки че още тогава адвокатитеказаха, че това споразумение изобщо не предвижда спиране. Или си в него, или не си. Това беше толкова трудна форма", добави той.
Експертът припомня, че през 2007 г. отношенията между Русия и Запада започнаха доста бързо да се влошават.
„Руската страна предприе превантивни действия, включително известната мюнхенска реч, но не направи нищо“, отбелязва събеседник на REGNUM.
- "Тогава това споразумение стана без значение, въобще темата стана без значение. А сега по принцип се освобождаваме от повечето споразумения от предишната епоха. От някои от тях се освобождаваме бързо. Така беше и със споразумението за стратегическите нападателни оръжия - СТАРТ-III", каза експертът.
Барак Обама и Дмитрий Медведев след подписването на договора СНВ-III в Прага, 8 април 2010 година, сайт на президента на РФ
„Когато договорът бъде денонсиран, това е окончателното прекъсване", каза за агенция REGNUM Игор Коротченко, главен редактор на списание "Национална отбрана".
- "Това беше направено с оглед на факта, че Русия вече няма да спазва досегашните ограничения за числеността на разполагането на въоръжените си сили, включително по фланговете, тъй като настъпиха необратими геополитически промени", заяви той.
"Първо, днес НАТО е реален военен противник на Русия и Русия не е длъжна да подкрепя никакви доброволни ограничения. Второ, Финландия се присъедини към НАТО, а Швеция очевидно ще се присъедини в много близко бъдеще. Това също променя неблагоприятно цялата конфигурация на силите и средствата", каза още Коротченко.
Сергей Корсун
Русия ще може драстично да увеличи числеността на своите въоръжени сили
Лукянов е съгласен, че присъединяването на Финландия към НАТО и очакваното присъединяване на Швеция към военен съюз, който е подчертано агресивен към Русия, също са се превърнали в своеобразен негативен сигнал, който работи в полза на денонсирането на ДОВСЕ.
Но проблемът не се изчерпва само с този аспект, посочва експертът.
„Самата ситуация в областта на конвенционалните оръжия в Източна Европа се промени толкова драматично, че сега е смешно да си припомняме онези договори, които са сключени в съвсем различна историческа реалност“, отбелязва Лукянов.
Според него това важи и за първоначалното споразумение от 1990 г. между Варшавския договор и НАТО и дори за адаптираното споразумение от 1999 г. между страните от Източна Европа, „което всъщност никой от Запада не е ратифицирал“.
„Дори споразумението от 1999 г. вече не отговаря на нищо", казва той.
Следователно доносът е окончателната фиксация на факта, че ситуацията с конвенционалните оръжия в Европа се е променила драматично, заявява Лукянов.
При тези условия Русия има право да не се обвързва с никакви ограничения, да откаже изпълнението на ДОВСЕ, да увеличи числеността на войските и да ги разположи както намери за добре, за да гарантира своята сигурност, смята Коротченко. Той отбелязва:
„Ще разположим най-малко милион и половина, най-малко два милиона армия. Всичко ще зависи от развитието на военно-политическата обстановка“.
При какви условия нов договор ще бъде неизбежен?
Вероятно в един момент, когато приключи сегашният конфликт в Украйна "или някакви други конфликти и се установи нещо подобно на статуквото в Европа, тогава ще е необходимо споразумение по същите теми - за конвенционалните оръжия, за баланса на силите “, признава Лукянов.
„Но във всеки случай той няма да представлява нищо подобно на ДОВСЕ. Не знаем каква ще е ситуацията, но определено няма да е същата, каквато предвижда това споразумение“, прогнозира експертът.
В резолюцията на Общото събрание на ООН, приета през декември 2014 г., ДОВСЕ, е оценен като „крайъгълен камък на европейската сигурност“.
Зад тази красива формулировка обаче не се криеше абсолютно нищо, освен нескрито желание да се принуди Русия да действа в интерес на западната коалиция, чийто политически елит даде да се разбере, че продължава да мисли с гледна точка на Студената война. Именно тази логика стана причина за подкрепа на русофобската политика в Украйна и нейното безконтролно помпане на западно оръжие, което в крайна сметка доведе до началото на специална военна операция.
Превод: СМ
Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?