/Поглед.инфо/ За златната рубла на Вите, антируската парична реформа от 1897 г. и нейния ярък противник

Във висшите ешелони на руското правителство, както и в руската експертна общност, често се чуват призиви за създаването на златна рубла. Предлага се да се вземе предвид опитът от създаването на златната рубла в миналото. Назовават се три проекта за златна валута в руската история. Първият е златната рубла на С.Ю. Вите , въведена в резултат на паричната реформа от 1897 г. Вторият е златният червонец от 20-те години на миналия век в СССР. Третият е така наречената златна рубла, въведена с постановление на Министерския съвет на СССР от 28 февруари 1950 г.

Ако говорим за проекта от 1950 г., тогава правителственият указ не предвижда златна рубла. В него се казваше само, че отсега нататък покупателната способност на съветската рубла ще се изчислява чрез обвързването й не към щатския долар, а към златото. Ако говорим за златните червонци, чийто проект е изготвен от тогавашния народен комисар по финансите Г. Соколников , то златните червонци никога не са били пуснати в обращение.

Но рублата, която се роди в резултат на паричната реформа от 1897 г., наистина беше златна валута: първо, тя беше подкрепена от запас от благороден метал, държан от емитента (Централната банка или Министерството на финансите); второ, той е обменян за благородния метал от тези резерви.

Настоящите привърженици на връщането към златната рубла с носталгия си спомнят за златната рубла, създадена с усилията на тогавашния министър на финансите Сергей Юлиевич Вите (1849-1915). Според тях златната валута е символ на силата и просперитета на държавата. Така мислеха мнозина в Русия и в края на 19 век. когато Министерството на финансите на Руската империя обяви подготовката за преминаване към златната валута.

До края на царуването на Николай I рублата беше стабилна, малко хора се интересуваха от нейния обменен курс, рублата циркулира почти изключително в страната. По време на управлението на Александър II започнаха икономически и финансови реформи. По-специално, през 1860 г. е създадена Държавната банка на Руската империя. На руската рубла беше разрешено свободното движение през границата. Започва да се търгува на европейските борси. Спекулантите са направили курса му, казано със съвременни термини, нестабилен. И тогава те започнаха да казват на императора, че единственият начин да се преодолее тази нестабилност е да се направи рублата златна. И за това трябва да се натрупат златни резерви.

Имаше три основни начина за увеличаване на златните резерви. Първо, чрез увеличаване на добива на благородния метал в страната. Второ, поради търговския излишък (превишението на износа над вноса) и натрупването на валути на тези страни, които вече са въвели златния стандарт. Трето, чрез получаване на заеми в злато или златни валути.

Въпреки че Русия беше златодобивна страна, мащабът на добива на благородния метал беше сравнително скромен. През втората половина на 19 век средният годишен добив на злато в Русия е от порядъка на 30-40 тона. (Катасонов В. Златото в икономиката и политиката на Русия. - М .: Ankil, 2009, стр. 21). Що се отнася до търговския баланс на Руската империя, той беше нестабилен. Най-простият и, както изглежда, най-надежден начин за попълване на златния резерв беше получаването на заеми в злато или златни валути.

Отбелязвам, че Русия беше една от последните европейски страни, които се присъединиха към „клуба на златния стандарт“. Първата беше Великобритания. Там златният стандарт е в сила от 1821 г. Тогава той беше пробутан от един от представителите на Ротшилдови - Нейтън . Този, който пое контрола върху Bank of England през 1815 г.

Ротшилд след Наполеоновите войни успяха да придобият в ръцете си голямо количество европейско злато. Те не искаха златото да бъде тяхното мъртво съкровище. Така се роди идеята да се наложи златен стандарт на света, който да създаде постоянно търсене на заеми под формата на благороден метал. Жълтият метал трябваше да се превърне в капитал, който носи печалба на собствениците на злато, т.е. на Ротшилдови.

Упоритите Ротшилдови бавно, но постоянно се придвижваха към целта си. До средата на по-миналия век те успяха да наложат златен стандарт на британските владения - Канада и Австралия. След това, след като подготвиха и проведоха френско-пруската война от 1870-71 г., те успяха да привлекат Германия в клуба на златния стандарт чрез Бисмарк. През 1878 г. Франция се присъединява към клуба и т.н. Дойде ред и на Русия.

Имаше хора в Русия, които разбираха за какво става дума. И много преди антируската парична реформа от 1897 г. те се опитаха да попречат на Русия да се присъедини към клуба на златния стандарт. Сергей Федорович Шарапов (1855-1911) е най-енергичният противник на реформата и ярък противник на министъра на финансите С. Вите .

Преди революцията Шарапов е ярка и известна фигура в Русия. Днес справочниците и енциклопедиите пишат за него много пестеливо: руски икономист, писател, военен, политик, издател и публицист, късен славянофил. Убеден съм, че биографията и творчеството на С.Ф. Шарапова заслужава много повече. И сега искам да се съсредоточа върху една от основните му творби " Хартиена рубла " (1893).

В „Хартиената рубла“ Сергей Федорович никога не споменава министър Вите. Явно се е надявал, че със силата на аргументите ще успее да убеди министъра да се откаже от опасната, неблагоразумна стъпка. Шарапов води много активна дискусия с икономиста Иларион Игнатиевич Кауфман (1848-1915), който е съветник на Вите и му помага в подготовката на реформата.

Шарапов разбира, че въвеждането на златната рубла е необходимо, за да се ограби Русия. Още при царуването на Александър II „реформаторите“ поставят като основен приоритет задачата да засилят „привличането на чужди инвестиции“ под формата на държавни заеми, банкови заеми и преки инвестиции. Чуждите инвеститори трябваше да създадат в Русия, казано по съвременен начин, „благоприятен инвестиционен климат“. За това, според „реформаторите“, наред с други неща, е необходима стабилна и конвертируема парична единица (хартиената фиатна рубла не е подходяща за ролята на такава единица).

Шарапов пророчески предсказа, че ако златната рубла бъде въведена, суверенният дълг на Русия неизбежно ще започне да расте в резултат на постоянно вземане на заеми. През 1880-1890 г. особена роля във външните заеми започват да играят така наречените златни заеми - целеви заеми, които Министерството на финансите на Руската империя използва за натрупване на запас от жълт метал, необходим за въвеждането на златната рубла.

През 1881-1897г. чужд капитал беше привлечен в Русия в размер на 1700 милиона рубли, включително външни държавни заеми - в размер на 1050 милиона рубли. (Брегел Е.Я. Парично обращение и кредит на капиталистическите страни. - М.: Госфиниздат, 1955, стр. 326). В навечерието на Първата световна война Русия заема първо място в света по външен държавен дълг.

Нека дадем думата на нашия специалист по история на държавните заеми в Русия Б. Хейфец : „Преди Първата световна война Русия ... по отношение на размера на външния дълг беше на първо място в света. През 1914 г. сред развитите страни само Япония има по-сериозен външен държавен дълг. Останалите държави-длъжници бяха зависими и/или полуколониални. Сред тях специално място заема Индия, която има огромен държавен дълг към Великобритания.

Външният дълг на царска Русия през 1914 г. е 2,3 пъти по-висок от външния дълг на Индия и 2,6 пъти този на Япония ”(Хейфец Б.А. Кредитна история на Русия: от Екатерина II до Путин. - М .: Едиториал URSS, 2001 г., стр. 12-13). Хейфец също така обръща внимание на високата цена на държавните заеми за Русия: „Русия беше и на първо място в света по отношение на годишните разходи за обслужване на държавния дълг, които в предвоенния период възлизаха на 0,3–0,4 милиарда рубли.“ (пак там.).

Сергей Шарапов прогнозира още един сериозен проблем от въвеждането на златната рубла: той ще задържи икономическото развитие на Русия поради това, че в икономиката на страната постоянно ще липсват банкноти за обслужване на стокообмена и плащанията. Въпреки че преходът към златни валути в различни страни се наричаше установяването на златния стандарт, преди Първата световна война не съществуваше „стандартна“ норма за покриване на емисията на банкноти (банкноти и дребни пари). Всяка страна определя свой собствен процент на покритие. В Русия, чрез усилията на С. Вите, е установена най-строгата норма.

Мнозина погрешно смятат, че в резултат на реформата от 1897 г. е имало девалвация на рублата. Всъщност имаше преоценка. За това пише и говори С. Шарапов. Виж: Катасонов В. Икономическата теория на славянофилите и съвременна Русия. „Хартиена рубла С. Шарапов. - М .: Институт за руска цивилизация, издателство Oxygen, 2016 г. , стр. 343-346.

По отношение на златото, новата рубла на Витте беше 1,67 пъти „по-тежка“ от хартиената рубла, която беше в обращение в Русия през периода 1839-1895 г. Това имаше сериозни последици за Русия: първо, възможностите за износ от страната (особено на зърно) бяха рязко усложнени. Второ, външният дълг на Русия (много голям по време на въвеждането на златната рубла) и деноминиран в кредитни рубли стана много „по-тежък“ в златно изражение.

Всичко, за което предупреди С. Шарапов, се случи. Паричната реформа от 1897 г. програмира случилото се в Русия двадесет години по-късно - през февруари-октомври 1917 г.

След въвеждането на златната рубла С.Ф. Шарапов, продължавайки двубоя, поиска отмяната му. През 1899 г. той публикува брошурата Как да елиминираме златната валута? ".

Към битката му със С.Ю. Витте и други „реформатори“, които защитават интересите на чуждия капитал в Русия, се присъединяват генерал Александър Дмитриевич Нечволодов (1864-1938) и руският обществен и политически деец Георгий Василиевич Бутми (1856-1919). Първият от тях очерта програмата си в работата " От разруха към просперитет " (1906). Второто е в сборника със статии и речи „ Златна валута “ (1904). Можем да споменем и доклада на Бутми пред руското събрание на 9 април 1910 г. „ Златен кръст“(Бюлетин на руското събрание. 1910. № 15).

Критиката на златната рубла от Нечволодов и Бутми повтори основните положения на книгата на С. Шарапов "Хартиена рубла". И това вече беше критика, основана на опустошителните резултати от валутната реформа от 1897 г.

Шарапов, Нечволодов, Бутми бяха не само критици. Те предложиха алтернативи на златната рубла. Най-задълбочена и развита беше алтернативата, представена от Сергей Шарапов в неговата книга „Хартиената рубла“.

За съжаление, идеите на Сергей Федорович по време на живота му не намериха отговор в Руската империя. Когато започна Първата световна война, златният стандарт в Русия беше спрян. При това, през годините на войната, той престана да работи навсякъде (с изключение на Съединените щати). В съкратена форма стандартът беше възстановен в Англия, Франция и няколко други страни, след което икономическата криза и депресията от 30-те години на миналия век принудиха тези страни отново да изоставят златния стандарт.

В Съветска Русия и в СССР имаше предложения за връщане към златната рубла. Започна дори подготовка за парична реформа, която трябваше да завърши с въвеждането на златни монети, но това не се случи. Съветският съюз пое по различен път. Той започва да изгражда парична система, която до голяма степен се основава на идеите на "хартиената рубла" на Сергей Федорович Шарапов.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели