/Поглед.инфо/ Русия намали нивото на дипломатическите отношения с Естония до минимум - вече няма да има посланици на двете държави в Москва и Талин, а само шарже д'афер. Солидарност с балтийската съседка обяви Латвия. Решиха и да намалят нивото на дипломатическите отношения, след което последва пълното им скъсване. До какво ще доведе дипломатическата конфронтация между Русия и балтийските страни?

Москва понижава нивото на дипломатическите отношения с Естония. Това съобщава руското външно министерство. Сега, според съобщението на външното министерство, нивото на дипломатическия представител ще бъде намалено от посланик до шарже д'афер.

Посланикът на Естония Маргус Лайдре първо е бил извикан в руското външно министерство, където му е отправен остър протест. До 7 февруари Лайдре е длъжен да напусне Русия. В отговор естонското външно министерство заяви, че руският посланик ще трябва да напусне Талин едновременно с отпътуването на неговия колега от Москва.

В знак на солидарност с балтийския си съсед Латвия също реши да понижи нивото на дипломатическите си отношения с Русия, заяви ръководителят на латвийската дипломация Едгарс Ринкевичс. Промените влизат в сила на 24 февруари. В отговор Ринкевич призова Москва да намали нивото на представителството си в Рига.

„Мога да кажа, че лично познавам доста добре посланика на Естония в Русия Лайдре. Прави впечатление на доста разумен и рационално мислещ човек”, сподели Андрей Кортунов, генерален директор на Руския съвет по международни въпроси. “Но, както винаги в такива случаи, посланикът е гръмоотвод, ако има проблеми в отношенията между двете страни. Затова ми се струва, че категорично не посланикът е причината за спада на нивото на дипломатическо представителство”, допълва експертът.

Според руското външно министерство цялата отговорност за ситуацията в отношенията между Москва и Талин е изцяло на естонската страна. Причината е "неприятелска стъпка за радикално намаляване на размера на посолството в Талин". От ведомството отбелязаха, че „тоталната русофобия, култивирането на враждебност към страната ни са издигнати от Талин в ранг на държавна политика“. „Ще продължим да отговаряме на враждебните стъпки на естонското ръководство“, заключва руското министерство.

Припомняме, че през първата половина на януари естонското външно министерство информира руския посланик за необходимостта от намаляване на броя на руските дипломати до осем души до 1 февруари. Талин аргументира решението си с желанието да постигне паритет в броя на служителите на посолството.

Всичко това, посочват експертите, е достатъчно основание дипломатическите отношения с Талин да бъдат сведени до минимум или дори да бъдат прекъснати.

„Към днешна дата Естония е предприела редица стъпки, съзнателно намалявайки представителството си в Русия. Именно Талин закри генералното консулство в Санкт Петербург и намали представителството в Москва до девет души“, напомня Николай Межевич, президент на Руската асоциация за балтийски изследвания.

„Отбелязвам, че посолство от девет души за държава, с която имаме обща граница и водоеми, е на практика прекъсване на отношенията. С по-нататъшната такава политика на естонските власти, мисля, че може да се очаква в близко бъдеще“, отбеляза събеседникът.

Разбира се, това не е първият път през последните години, когато балтийските страни прибягват до неприятелски мерки в сферата на дипломацията. Така през април миналата година естонските власти решиха да експулсират 14 руски дипломати, да затворят генералното консулство в Нарва (преобладаващо рускоговорящ град) и да ограничат работата на офиса на консулския отдел в Тарту.

По-рано, през 2018 г., външните министри на Естония, Литва и Латвия (нещо повече Ринкевичс по това време заемаше и поста ръководител на латвийската дипломация) обявиха експулсирането на служители на нашите дипломатически мисии. Тогава това беше направено в разгара на „аферата Скрипал”, в знак на солидарност с Великобритания и като цяло с колективния Запад.

Безспорни лидери в "дипломатическите войни", съпроводени с експулсиране на служители на посолства и консулства, са Лондон и Вашингтон. Припомнете си най-новите случаи - експулсирането на 27 руски дипломати от САЩ през ноември 2021 г. и 12 служители на мисията на ООН през февруари миналата година.

През 2018 г., на фона на скандала с отравянето в Солсбъри, 48 руски дипломатически служители и 12 дипломати на ООН бяха експулсирани от САЩ, а консулството в Сиатъл беше затворено. През януари миналата година се появи информация за възможно експулсиране на посланика във Вашингтон Анатолий Антонов. Припомняме, че в пика на делото Скрипал 23-ма руски дипломати бяха експулсирани от Великобритания.

Примерите на САЩ и Великобритания вече се следват от младшите партньори от Източна Европа, Балканите и Балтика. Така през 2021 г. Чехия експулсира от страната 18 служители на руското представителство. България изгони през юли миналата година рекорден брой наши дипломати - 70 души, и блокира преводи по сметките на руското посолство в София. Като цяло през 2022 г. мащабът на конфронтацията е нараснал значително. Така 45 души бяха експулсирани от Полша, 40 дипломати от Германия, още 30 от Франция и 27 от Испания. Талин само следва общата тенденция.

„Но особеността на намаляването на дипломатическото представителство с Естония е, че за разлика например от Чехия, с която нямаме обща граница, ние имаме такава с Естония“, каза Межевич. “Това може да доведе до съвсем други последствия, за които вече започнаха да излизат информации в медиите. Освен това имаме граничния язовир на ВЕЦ “Нарва”, многобройни семейни връзки и прочее. Следователно, от гледна точка на логиката, дипломатическото присъствие на Република Естония трябва да бъде с пъти по-голямо. Освен това не трябва да зависи от конюнктурата на настоящия момент. Но естонците решиха да следват същия път с чехите и останалия русофобски Запад. От цялата тази ситуация последствията за Естония очевидно ще бъдат по-негативни“, казва експертът по Балтика.

Всъщност като цяло Естония напоследък успя да се наложи като изключително неприятелска държава.

По-конкретно, Естония направи това, което никоя друга държава от ЕС не си е позволявала досега – да предприеме конкретни стъпки по въпроса за изземването на руски активи. Очаква се съответната законодателна рамка да бъде разработена до края на януари. Талин иска да представи проекта преди момента, в който Европейската комисия финализира споразумение за ЕС за това как да се разпореди с 300 милиарда евро резерви на Руската централна банка и милиарди евро замразени активи на руснаци под санкции.

Естония също често се появява в съобщенията за подготвяни терористични атаки на територията на Русия. Така през октомври силите за сигурност предотвратиха експлозия на транспортно-логистичния терминал в Брянск и беше задържан гражданин на Украйна. Както се оказа по-късно, той пристигнал от Киев през Естония до граничния регион на Русия. По същото време в Подмосковието е задържан друг нарушител, също дошъл от Естония.

Освен това през август убиецът на журналистката Даря Дугина Наталия Волк също избяга в Естония от руското правосъдие. В същото време самата Волк е била гражданка на Украйна и е била обучавана от киевските специални служби.

„Дипломатическата война с Естония продължава повече от година, сега се стигна до посланика, до понижаване на нивото на дипломатическите отношения“, отбелязва Кортунов. „Признавам, че позицията на Естония на последната среща на членовете на НАТО в Рамщайн можеби е била последната капка, освен това движението на оръжия и терористи през естонската граница може да е изиграло роля”, допълва експертът.

„Процесът на понижаване на статуса на дипломатическите отношения продължава отдавна“, отбелязва на свой ред Вадим Трухачов, доцент от катедрата по чуждестранни регионални изследвания и външна политика на Руския държавен хуманитарен университет. Една от задачите на посланика е да насърчава диалога между държавите и да предлага насоки за развитие на отношенията. Но поне от 2006 г. нямаме отношения с Естония, посочва експертът.

Отделни проблясъци възникнаха например през 2019 г., когато тогавашният президент Керсти Калюлайд посети Русия, припомни Трухачов. „Но всичко това нямаше перспективи за развитие”, отбеляза експертът. “Следователно посланиците, всъщност, нямат какво да правят. Днес Естония може да не е най-враждебната страна към Русия, но определено е една от челните пет. Разбира се, днешното решение може да бъде повлияно от факта, че оръжия и терористи свободно се придвижват към Русия през естонската граница. Но най-общо казано, трябваше да вземем такова решение преди много години”, допълва експертът.

“Смятам, че решението на Литва първа да понижи нивото на дипломатическите отношения с Русия също е причина за намаляването на нивото на отношенията”, добави Трухачов. Според него затова Москва се е опитала да работи проактивно, така че Русия да не изглежда така, сякаш само отговаря безкрайно и никога не прави първата крачка.

„Това решение означава, че Естония вече не представлява интерес за нас като държава. Формално ние не сме във война, но няма интерес да се сприятеляваме с тях. Мисля, че Латвия, Полша и Чехия могат да бъдат следващите. Но в случая с Чехия мисля, че все още няма да стигаме до това“, казва Трухачов.

„Освен това не бих казал, че тези държави изпълняват само чужда воля. Например сегашният министър-председател на Чешката република Петер Фиала самият е яростен идеологически русофоб, не се нуждае от никакви инструкции от англосаксонците, за да извърши някакъв пореден номер. Естонците от своя страна винаги подкрепят Щатите във всичко. Но те няма да координират всяко действия срещу Русия с отвъд океана. Значителна част от инициативите принадлежат на самите балтийци, но това се подкрепя по всякакъв начин от Англия и САЩ“, отбеляза той.

„Американците като цяло не се интересуват много от съветските паметници, дали стоят или не стоят в Балтика. В същото време това не изключва 100% проамериканска позиция на Естония и пълно подчинение на САЩ. Нивото на русофобия както в естонското общество, така и в естонския елит е толкова извън всякакви граници, че не трябва да се очакват нормални отношения между нас в близко бъдеще “, заключи Трухачов.

Едва ли взетото от руската страна решение е изненадало някого в Москва и Талин, обобщава Межевич. Той прогнозира: „Очевидно ще има ответни мерки, всичко това ще усложни работата и ще затрудни нормализирането на отношенията в бъдеще“. „Въпреки че трябва да вземем предвид и факта, че значителна част от двустранните отношения се обсъждат на ниво централни офиси на МВнР, тоест, ако има желание, може да се общувате и да се установява диалог“, допълва политологът.

Превод: В. Сергеев

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com