Да цитирам Дилън, който може би е бил епигон на Булгаков: „Така че нека спрем да говорим лъжливо сега / часът е късен .“ Досега е съвсем ясно, че заблудата за „мирно“ споразумение в Украйна е най-новата мокра мечта на обичайните заподозрени, „способни да не се споразумеят“, винаги пристрастени към лъжи и грабежи, докато умело манипулират избрани либерали сред руския елит.
Целта ще бъде да се успокои Москва с няколко отстъпки, като същевременно се запазят Одеса, Николаев и Днепър и се запази достъпът на НАТО до Черно море.
Всичко това, докато инвестират в бясна, негодуваща Полша, за да се превърне във въоръжена до зъби военна милиция на Европейския съюз.
Така че всякакви „преговори“ за „мир“ всъщност маскират стремежа да се отложи – само за малко – първоначалния генерален план: разчленяване и унищожаване на Русия.
В Москва се водят много сериозни дискусии, дори на най-високо ниво, за това как реално е позициониран елитът. Могат да бъдат идентифицирани грубо три групи: партията на победата; партията на „мира“ – която "партията на победата" би описала като "партия на капитулацията"; и неутрални/нерешили.
Партията на победата със сигурност включва ключови актьори като Дмитрий Медведев; Игор Сечин от Роснефт; външният министър Лавров; Николай Патрушев; ръководителят на Следствения комитет на Русия Александър Бастрикин; и – дори под обстрел – със сигурност министърът на отбраната Шойгу.
„Миролюбивата“ ще включва, наред с други, ръководителят на Telegram, Павел Дуров; милиардерът предприемач Андрей Мелниченко; металният/минен цар Алишер Усманов (роден в Узбекистан); и говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
Неутралните/нерешилитеи ще включват министър-председателя Михаил Мишустин; кметът на Москва Сергей Собянин; началникът на кабинета на президента Антон Вайно; първият заместник-началник на администрацията на президента и медиен цар Алексей Громов; главният изпълнителен директор на Сбербанк Херман Греф; главният изпълнителен директор на Газпром Алексей Милер; и – специалната ябълка на раздора – може би висшият ръководител на ФСБ Александър Бортников.
Справедливо е да се твърди, че третата група представлява елитното мнозинство. Това означава, че те оказват силно влияние върху целия ход на Специалната военна операция (СВО), която към момента е метастазирала в Антитерористична операция (ATO).
„Контранастъпателната” мъгла на войната
Тези различни руски възгледи на върха очаквано предизвикват неистови спекулации сред мозъчните тръстове на САЩ и НАТО.
Заложници на собственото си вълнение, те дори забравят какво знае всеки с коефициент на интелигентност над стайна температура: Киев – натъпкан с оръжия на НАТО за 30 милиарда долара – може да постигне по-малко от нулев ефект от своята много хвалена „контраофанзива“. Руските сили са повече от подготвени, а на Украйна й липсва елементът на изненада.
Колективните западни говорители, след трескаво чесане по главата, най-накрая откриха, че Киев трябва да предприеме „комбинирана военна операция“, за да извлече нещо от новия си потоп от играчки на НАТО.
Джон Клийз отбеляза как коронясването на Чарлз изглеждаше като скица на Монти Пайтън. Сега опитайте това като продължение: Хегемонът не може дори да изплати трилионите си дългове, докато киевските пиар банди се оплакват, че 30-те милиарда долара, които са получили, са нищожно нещо.
На руския фронт незаменимият Андрей Мартянов – водовъртеж от остроумие – наблюдава как повечето разтревожени руски военни кореспонденти просто нямат представа „какъв вид и обем бойна информация се излива към командните пунктове в Москва, Ростов на Дон или щабовете на фронтовите формирования”.
Той подчертава, че „нито един сериозен офицер от оперативно ниво“ дори няма да разговаря с тези момчета, радостно описвани като „военкурви“ (грубо „военни кучки“), и просто няма да „разгласи никакви оперативни данни, които са строго секретни“.
И така, в сегашния си вид целият шум и гняв около „контраофанзивата“ са забулени от гъста мъгла на войната.
И това служи само за наливане на още масло в огъня на пожелателното мислене на американския Тинк-Танкленд. Новият доминиращ разказ в Белтуей е, че ръководството в Москва е „фрагментирано и непредвидимо“.
И това може да доведе до „конвенционално поражение на голяма ядрена сила“, чиято „система за командване и контрол се повреди“.
Да: те всъщност вярват в собствената си глупава (авторско право Джон Клийз) пропаганда. Те са американският еквивалент на Министерството на глупавите разходки.
Неспособни да анализират защо и как руският елит има различни възгледи относно метода и степента на СВО/ATO, най-доброто, което могат да измислят, е „защитата на Украйна е стратегическа необходимост, тъй като руската заплаха нараства, ако Москва победи в Украйна .”
Какво се крие зад шума и яростта на Пригозин
Запазената марка американска арогантност/невежество не изтрива факта, че изглежда има сериозна борба за власт сред силоваците.
Евгений Пригожин, силовик, всъщност заклейми Шойгу и Герасимов като некомпетентни, намеквайки, че те запазват постовете си само поради лоялност към президента Путин.
Това е толкова сериозно, колкото можете да си представите. Тъй като е свързано с ключов въпрос, зададен от няколко образовани лица в Москва: ако Русия е широко известна като най-силната военна сила в света с най-модерните отбранителни и нападателни ракети, защо не са приключили цялата работа на украинско бойно поле?
Правдоподобен отговор е, че само 200 000 членове на руската армия в момента се бият и около 400 000 до 600 000 чакат в резерв за атаката в Украйна. Докато чакат, те са в непрекъснато обучение; така че чакането работи в полза на Русия.
След като известната „контраофанзива“ приключи, Украйна ще бъде ударена с масивна сила. Няма да има договорено споразумение. Само безусловна капитулация.
Това, което се случва в момента – драмата с Пригожин – е подчинено на тази логика, протичаща успоредно с доста сложна медийна операция.
Да, Министерството на отбраната (МО) направи няколко сериозни грешки, както и други руски институции, от началото на СВО. Да ги критикуваш публично, градивно, е полезно упражнение.
Тактиката на Пригожин е скъпоценен камък; той манипулира известна степен на обществено възмущение/недоволство, за да окаже натиск върху бюрокрацията на МО, като по същество казва истината.
Може дори да назове имена: офицери, които напускат различни сектори на фронтовата линия. За разлика от него, неговите вагнеровски „музиканти“ са изобразени като истински герои.
Дали шумът и яростта на Пригожин ще бъдат достатъчни за фина настройка на вкоренената бюрокрация на Министерството на отбраната е открит въпрос. Все пак медийното отразяване на цялата драма е от съществено значение; сега, когато тези проблеми са обществено достояние, хората ще очакват МО да действа.
И между другото, това е същественият факт: Висшата сила (връзката в Санкт Петербург) позволи на Пригожин (курсивът мой) да стигне докъдето иска. Иначе досега щеше да е в обновен ГУЛАГ.
Така че следващите няколко седмици са изключително важни. Путин и Съветът за сигурност със сигурност знаят това, което всички останали не знаят – включително Пригожин.
Ключовият извод е, че ще започне да се полага почвата за САЩ/НАТО в крайна сметка да превърнат пропадналата Украйна, балтийските бесни кучета , бясната Полша и няколко други добавки в нещо като "крепост Източна Европа", ангажирана във война на изтощение срещу Русия с потенциал да продължи десетилетия.
Това може да е най-добрият аргумент за Русия най-накрая да се насочи към решение, възможно най-скоро. В противен случай бъдещето ще бъде мрачно. Е, не толкова мрачно. Спомнете си Путин: „Още дори нищо не сме започнали“.
Превод: СМ
Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
