/Поглед.инфо/ ВМС на САЩ планират да пуснат ново морско торпедо, предназначено да атакува подводници - предимно руски, разбира се. Нещо повече, днес американците с ускорени темпове започнаха да възстановяват мините си на нова технологична основа. Това е много опасно за всеки от техните противници - и особено за Русия.

Степента на опасност от минното оръжие днес е извън фокуса на обикновения човек. Междувременно за държави, зависими от морските комуникации или атакувани по море, минното оръжие, когато се използва правилно от противника, е страшна заплаха.

Най-ефективният руски военен кораб след ветроходната ера, който нанася най-сериозните щети на бойните сили на противника, не е някой крайцер, броненосец или подводница. Това почетно звание се държи от “Амур”, първият в света сериен минен заградител от океанския клас. От този кораб са унищожени два японски линейни кораба - представители на най-мощния клас бойни кораби от началото на XX век. На 1 май 1904 г. “Амур”, излизайки на мисия срещу японските кораби, патрулиращи на изходите от Порт Артур, поставя 50 мини на изяснения маршрут на тяхното патрулиране. На следващия ден двата гиганта от японския флот - “Хацузе” и “Яшима” са взривени от тези мини и потъват. Благодарение на тази операция руският флот получава временно числено превъзходство по бойни кораби над японците (обаче не успява да се възползва от него). За съжаление руският флот вече не провежда подобни операции.

Страната ни трябва да преживее ужасния удар от масовото използване на мини през 1941г. Каноничната версия за началото на Втората световна война ни казва, че тя започва с германски въздушни удари в четири сутринта на 22 юни 1941 г. Всъщност тя започва на 21 юни в Балтийско море в 23.00 часа, когато шест германски минни заградители от така наречената група “Кобра” и “Норд”, две финландски подводници и по-късно още две финландски минни заградители започват операция по поставяне на мини, която по-късно напълно парализира дейностите на нашия Балтийски флот. Това е първият акт на война и дори първата употреба на оръжие срещу германците от съветски самолет над Балтийско море, около два часа през нощта.

Вече след 24 часа, на 23 юни, адмирал Трибуц, командир на Балтийския флот, докладва на Народния комисар по отбрана: „В рамките на един ден врагът почти парализира флота във Финския залив, днес никой кораб не може да бъде изпратен в морето без риск.“ И е точно така. Същият ден Балтийският флот губи заради мини разрушителя “Гневни”, тежко е повреден и губи боеспособността си крайцерът “Максим Горки”, а два разрушителя са леко повредени.

Месец по-късно загубите от германските мини вече са оценени на хиляди загинали. Балтийският флот е заключен в пристанищата повече от две години. Разчитайки на минните полета, немците и финландците също успяват да поставят мрежови огради на изхода от Финския залив. Тези бариери се превръщат в смъртоносен капан за много съветски подводници, а още много се сблъскват със силите за борба срещу подводниците на противника, които не могат да напуснат - нашите надводни кораби не могат да излязат от базите си. Балтийският флот е можел да внесе значително по-сериозна лепта в победата над Германия. Но не внася. И причината за това са мините.

Но всичко това бледнее на фона на събитията, които се развиват в края на Втората световна война в Далечния Изток.

В края на март 1945 г., искайки напълно да пречупи волята на японците да се съпротивляват, Въздушният корпус на американската армия (днес ВВС на САЩ) стартира операция „Гладуване“. През май и април 1945 г. американските бомбардировачи B-29 хвърлят 12 135 мини от различни видове във водите в близост до японските пристанища. Мините потапят 670 товарни кораба с общ тонаж от 1 250 000 тона. Резултатът е невероятен - цялата доставка на стоки до Япония спира. Япония престава да получава всякакви стратегически ресурси и най-важното - храна. Японците са спасени от масова смърт от глад единствено от капитулацията.

Американците провеждат подобна операция срещу Ханой през 1972 г. и също с голям успех - доставките на оръжие в Северен Виетнам намаляват значително. Вярно, това не им помага да спечелят войната, но какво щеше стане, ако бяха започнали по-рано?

По време на Студената война американците постигат технологичен скок в минното дело. Основното им оръжие беше “Каптор“ - торпедо, разположено в контейнер на котва, което излиза от контейнера, ако в близост до мината минава подводница. Планирайки войната в Европа и не желаейки съветските подводници да пречат на разполагането на войски и материали, САЩ и НАТО натрупаха огромно количество мини. Морската стратегия на администрацията на Рейгън планираше да постави десетки хиляди мини за блокиране на съветския флот.

Днес броят на мините на Запад е намалял, но това са напълно различни мини.

Невъзможно разчистване на мини

Навремето мините просто плават. Кораб с плитко газене, със слаби физически полета (акустични, магнитни), с тих двигател и дървен корпус може да мине право през минно поле. Мините, които са визуално по време на плаването, са унищожавани с оръдията, а останалите са отрязвани от теглен на буксир трал. С течение на времето минните взриватели стават все по-сложни и се появяват тралове от различни видове - акустични, магнитни и други. Откриването на мини директно се извършва от сонари, поставени на миночистачите.

През 70–80-те години в отрасъла има революция. Появяват се мини с акустичен взривател, настроен на желания честотен диапазон. Има възможност да се настрои мината по такъв начин, че никой миночистач да не може просто да премине над нея. Така са неутрализирани появилите се през 80-те години на Запад самоходни дистанционно управляеми търсачи и унищожители на мини (СДУТУМ). Малкият подводен апарат, управляван от кораба, може да открие мината под водата със сонара си и да постави на нея взрив. Но настройките на мините сега позволяват да се взривят и от сигнала на СДУТУМ.

Вторият проблем са дънните мини с усъвършенствани сензори. Проблемът при тях е, че мината много бързо се запълваше на дъното, а сонарът на миночистача, работещ на високи честоти, даващи точна „картина“, не можеше да я открие.

Изискваха се нови технологии и се появиха нискочестотни газови системи, способни да работят през тиня, появиха се подводни средства за еднократна употреба - разрушители на мини, по същество дронове-камикадзе. Големи тралове се появиха във ВМС на много страни, теглени от хеликоптери - сега взривяването на мини не е страшно, не са опасни за хеликоптера. В Швеция се прероди концепцията за “Кораба за пробив” - наистина устойчив кораб, който да преминава през минното заграждение, причинявайки експлозии на мината с корпуса си и поддържайки своя ход, сила и плаваемост.

Наблюдава се тенденция за разполагане на противоминни отряди и оборудване на обикновени бойни кораби. В Съединените щати успешно е изпробвана концепцията за противоминни отряди, които с помощта на различни видове подводни апарати и лодки със сонар могат масово да откриват и унищожават мини без специални кораби за чистене. Има системи за откриване на мини от хеликоптер, базирани на лазери, които виждат през водата и апарати-разрушители, които се хвърлят от хеликоптера.

Днес процесът на разминиране е сложен. В него има със сонарно разузнаване на минни полета, системи за наблюдение на подводните условия, автономни подводни разузнавателни превозни средства, плавателни съдове без екипаж и тралове, теглени от хеликоптери, СДУТУМ и разрушители за еднократна употреба за окончателното „почистване” на минно поле, екипи от специално обучени водолази за специални случаи.

В края на 2000-те години в САЩ е завършено разработването на мини “Куикстрайк” (Бърз удар). Мината е херметизирана въздушна бомба с минен предпазител и комплект JDAM за контролиран полет до мястото на поставяне. Такива мини се спускат със самолет на много десетки километри от целта и планират до мястото на разполагане с крила. При полет мините се разпръскват, така че когато попаднат във водата, те образуват минно поле с дадена конфигурация. Носителят - въздухоплавателното средство - не влиза в зоната на покритие на противовъздушната отбрана или присъства в нея за секунди. С тези оръжия може буквално да се застелят проливи, да се отрязват морета едно от друго. Авиацията може да нанася „бързи удари“ в огромни количества, като блокира вражеските флоти в базите за няколко часа.

Но американските подводни сили дълго време оставаха без мини. И на 13 април 2020 г. стана известно, че ВМС на САЩ са пуснали конкурс с обявени желани параметри на перспективното торпедо “Хамърхед” ( “Глава на чу”). По същество това е новият "Каптор" - торпедото Mк.54 в контейнер, атакуващо подводници. Предполага се, че то трябва да е готово за масово производство през 2023 година. За разлика от стария “Каптор”, тази мина трябва да бъде поставяна не само от подводници, но и от дистанционно-управляеми превозни средства от различни видове, които са много трудни за засичане.

Друга перспективна програма е мината за тайно поставяне СDM, очевидно за поставяне от водолази. Нищо не се знае за нея, има само снимка с ниско качество. И последният образец е старата, но ефикасна саморазгръщаща се мина SLMM Мк.67. Тя напуска торпедната тръба на подводницата и сама застава на мястото си.

Признаци за възможна катастрофа

Проблемът е, че ние посрещаме с празни ръце възраждането на американското настъпателно миниране. Отдавна нямаме хеликоптери, които да теглят тралове, Ми-14БТ и траловете за тях изчезнаха някъде в мрака на 90-те и 2000-те. Изгниха пробивачите на заграждения от Проект 13000. СДУТУМи „Маевка“, създаден в Русия, не влезе в серийно производство и остана в един образец. Никой от нашите миночистачи не е преминал модернизацията на сонарната си система и не е готов за бой срещу съвременните мини. Ние просто нямаме противоминни сили, никакви. Онези стари миночистачи, които са на лице, днес отработват на ученията обикновено тралене. Днес това е сигурна смърт.

Сега миночистачите на Проект 12700 “Александрит” оставят двойнствено чувство. От една страна, те имат добър сонар и модерен боен информационен център. От друга страна, няма подводни апарати, които да не са само на хартия, способни да се борят с мини. Освен това те се строят с изключително бавни темпове, сега има само три в експлоатация, въпреки че са необходими много десетки. Те просто не могат да бъдат взети предвид при бойните планове. Ние почти няма с какво да се борим срещу мините.

И това въпреки че цялата територия на страната източно от Ямал „зависи“ от линията на Северния морски път и от морски доставки. Чукотка, Камчатка, Магадан, Курилските острови и Сахалин получават доставки по море, а местното население просто ще загине без доставка по море. Всички продукти на “Норилски Никел” и газът на “Сабета” се изнасят по море, 80% от изнасяния петрол и почти цялата пшеница за износ минават по море. От морето идват рибата и морските дарове. А освен това милионният калининградски анклав. Има флоти, разположени на няколко бази, които нашите противници внимателно наблюдават. Русия, противно на общоприетото мнение, е изключително зависима от морските комуникации и те могат да бъдат прекъснати с мини.

Къде ще е следващата операция „Гладуване“? Чии пристанища ще блокират най-новите американски мини - не непременно спуснати от американски ръце? Кой флот ще бъде затворен в базите през цялата война с мини , които не може да изчисти?

В условията, когато вероятният противник рязко увеличава своите минни възможности, упадъкът на нашите противоминни сили може да завърши с катастрофа.

Превод: В. Сергеев