/Поглед.инфо/ Въпросът за връщането на Руската федерация на онази огромна сума пари, която се изтегля от страната всяка година (включително под формата на дивиденти) в офшорни данъчни убежища, е проблем от изключително значение. Съдбата на страната зависи от неговото решение. Дали ще падне поради фалит в хода на сегашната конфронтация със Запада, или ще оцелее? Ще успее ли да се превърне в развита индустриална сила или ще се превърне в отмиращ и запустял суровинен придатък на развития свят, където животът съществува само в няколко разплули се мегаполиса? Подобно нещо е много по-важно от всички представления по телевизията на поредните образци на „оръжие-чудо“. За какво ни е ракетата "Сармат", ако Русия бъде просто изсмукана и обезкървена?

Администрацията на Владимир Путин реши да предприеме смела стъпка: тя реши да наложи 15% данък върху дивидентите, които частните собственици изпомпват към популярната офшорка - Кипър. Руската федерация обяви, че е прекратила споразумението за двойно данъчно облагане с острова. Следващата стъпка е да се прекрати същото споразумение с Холандия. Намеренията на Кремъл са ясни: да накара големия бизнес да инвестира печалбите си в собствената си държава.

Какъв реален резултат за руската икономика трябва да се очаква след решението? На тези и други въпроси отговори научният директор на Центъра за изследвания на дългосрочните закономерности на икономическото развитие към Финансовия университет, академикът на Руската академия на науките Сергей Глазев.

Сергей Юриевич, как оценявате решението на руското ръководство да развали споразумението с кипърското „данъчно убежище“? Защо беше прието в момента?

Това е дълго назряло и напълно обосновано решение, което, надявам се, ще премахне останалите вратички за укриване на данъци на нашите офшорни бизнесмени. Именно Кипър беше водещият център за много от тях, един вид рай, където те криеха доходите си. Освен това островът е използван като посредник за укриване на пари от облагане, транзита им и прехвърляне на още по-уединени места.

Работейки като министър на външноикономическите отношения на Руската федерация, на други длъжности, по начало бях против сключването на такова споразумение с Кипър. Но въпреки това то беше лобирано от определени личности, които наистина искаха да създадат вратички в руското законодателство. Следователно повтарям: денонсирането на този договор е напълно оправдано, това е дълго просрочена стъпка, която трябваше да бъде предприета преди 20 години.

Оказва се, че това е направено предимно в националните интереси на Русия, нейното икономическо развитие и социално благополучие. И тук, очевидно, президентът трябваше да избере: с кого е той - с народа или с група олигарси?

Голяма част от руските корпорации, занимаващи се с износа на енергийни ресурси и суровини, не мислят за увеличаване на прибавената стойност към крайния продукт. Сред тях има монополисти, които сега ще загубят част от печалбата си. Но хората няма да плачат за това, мисля, че няма. Именно олигарсите крият доходите си чрез различни кипърски “дъщерички”.

Имаме и много големи компании (свързани с държавата), които формално са създадени чрез фантомни структури и са разположени в кипърската юрисдикция. Доколкото разбирам, сред тях има корпорации в металургичния сектор, където печалбите са особено високи. Почти всичките те не принадлежат на руски граждани, а на подставени лица с чуждо гражданство. Макар и външно това понякога да са незабележими „кантори“, те въртят трилиони рубли. Не милиарди, повтарям, а трилиони.

Същото се отнася и за търговските структури, свързани с държавните корпорации и Държавната банка. Именно в този синдикат се раждат легализирани методи за укриване на данъци от огромни доходи, получени не само в частния, но и в публичния сектор.

Ако всичко е направено със знанието и разрешението на Централната банка, тогава защо да не се забрани такова извеждане на средства в чужбина? Какво пречи?

Пречи политиката на Централната банка, която изпълнява волята и нарежданията на Международния валутен фонд (МВФ). Ръководството на ЦБ все още вярва, че инструкциите на финансовите институции във Вашингтон са неоспоримата истина в последна инстанция. И за да изглеждат добре пред МВФ, нашите финансови ръководители правят всичко възможно да възпрепятстват прилагането на здрави мерки.

Нашето ултралиберално законодателство също допринася за това: почти всеки днес може безопасно да вкарва пари в чужбина. В резултат на това Русия годишно губи около 100 милиарда долара изнесен капитал.

Има данни, че през последните години 3,3 трилиона рубли са потекли от Руската федерация чрез дивидентите, прехвърлени на Кипър. Могат ли да бъдат върнати в икономиката?

След 2014 г. Централната банка запусна отчитането си до такава степен, че е изключително трудно да се разбере. По-точно, просто е невъзможно да се идентифицира движението на пари към офшорни зони. Но към този период само половината от парите, които висяха в данъчни убежища, се връщаха в страната.

Големите корпорации, печелившите компании с държавно участие чрез своите подставени лица все още прехвърлят дивиденти в чужбина. Оказва се, че компаниите, които считаме за руски, всъщност не принадлежат, повтарям, на Руската федерация. И такива са около половината - предимно индустриални предприятия. Много от тях са се озовали в англосаксонска юрисдикция.

Освен получаването на допълнителни дивиденти тази схема се използва и за транзита на постъпленията от износ, укриването на данъци и изкуственото подбиване на цените, посочени в данъчната декларация. Например, на Кипър се продава петрол (където не е нужен) по 20 долара за барел, а от там, да речем, в Германия, за 50 долара. Така 30 долара от всеки барел остават в джобовете на новите Корейко и Остап Бендер.

В този случай може би трябва да се помисли за въвеждането на допълнителни мерки, които ще допринесат за растежа на реалния сектор на руската икономика. Например, въвеждането на защитни мита за предприятията и прочее?

Ако говорим за валутно и финансово регулиране, тогава е необходимо да се въведат валутни ограничения върху износа на капитал. Едно време вече предприехме редица мерки в тази посока - след прехода на страната към пазарна икономика. Но след това бяха отменени.

Например, имаше режим за регулиране на валутните транзакции и свободното обръщение на пари: изплащане на заплати, прехвърляне на дивиденти и прочее. Появи се разрешителна процедура за капиталови операции, които бяха напълно прозрачни. Трябва да се върнем към тези мерки, да въведем лиценз за извършване на операции с валута.

Освен това трябва да се въведе данък върху износа на капитал и сериозен данък върху валутните спекулации. Така нареченият “Данък на Тобин", предложен от Нобеловия лауреат Джеймс Тобин през 1978 година.

Всичко това, подобно на редица други мерки, би помогнало за стабилизиране на пазара и ще осигури значителни приходи на държавата. Включително от такива вредни дейности като манипулиране на финансовия пазар и курса на рублата.

Кой може и трябва да влияе върху политиката на нашата Централна банка, която, както виждаме, не винаги отговаря на националните интереси на страната?

Президентът на Руската федерация определя кандидати за ръководни длъжности на ръководителя на Централната банка, директори на големите финансови организации, представя ги за одобрение от Държавната Дума. На тези етапи трябва да се вземат отговорни решения.

В заключение мога да кажа, че кумулативните щети от дейността на сегашното ръководство на Централната банка за страната се приближават до 30 трилиона рубли.

Първият човек в държавата знае ли за това?

Този въпрос, предполагам, не бива да ми се задава...

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели