/Поглед.инфо/ Съветските вестници реагираха на смъртта на Владимир Ленин преди 100 години с тъжни ридания. Чуждестранната преса, разбира се, беше по-сдържана, но не спести високи думи по адрес на починалия. Много отзиви бяха публикувани в пресата на Швейцария, където лидерът на световния пролетариат е живял дълго време.
Общият смисъл на статиите е, че никой не е подозирал, че един скромен учен ще се превърне в най-великата фигура на своето време.
Британският Daily Herald заявява: „Ленин беше по-велик от Наполеон, защото остана верен на революцията докрай. Неговото величие се крие в комбинацията от желязна воля с дълбоки познания и невероятно чувство за реалност.
„Ленин беше гений на действието“, казва професорът от Сорбоната Виктор Баш.
– "Русия се нуждаеше от него, за да сложи край на царизма и да въведе идеите на социализма, както навремето Петър Велики беше нужен, за да запознае Русия с културата на Запада. Ленин не се страхуваше от жестокостта, когато тя беше необходима за кауза, в която той вярваше."
Американският Daily Worker пише: „През последните пет години Ленин премина през изпитания, каквито никой човек не е изправял досега. Той получи два куршума, изстреляни в тялото му от убиец, и в същото време беше принуден да понесе бремето на служебната отговорност и да се грижи повече от всеки друг човек на света."
...Ленин прекарва десетилетие и половина в Европа като политически емигрант. Живял в Лондон, Мюнхен, Женева, Лозана, Париж, Залцбург, Ница, Стокхолм. Той живееше в хотели, частни къщи, почиваше в курорти и вили.
Работеше и се срещаше с приятели. Но той не забрави за свободното си време: караше колело, ловеше риба, ходеше в планината и плуваше. Обличаше се с вкус - носеше хубави костюми, ризи, обувки.
Ленин познаваше чуждите порядки и морал и дори външно не можеше да се разграничи от почтените буржоа. Той е свикнал със Запада. И той стана напълно западен човек...
Когато Ленин царуваше на върха на комунистическата власт, хората в чужбина бяха в недоумение - кой беше той? Бъбреха за него кой знае какво. По-късно измислиха, че той е свален от власт и затворен в Горки, убит от терористите на Савинков, откаран в лудница и т.н.
...Дойде 1922 година. Времето на неговата необуздана, кипяща енергия отмина. Беше уморен, а болестта вече бе отворила страшната си уста.
Ленин бе прегледан от лекари, руски и чуждестранни: мръщят се, трепват, предписват лекарства, препоръчват процедури, но нищо не помага, той става все по-болен - замаян, обзет от слабост."
Той стене - и от пристъпи на мистериозна болест, и от тежестта на натрупаните държавни дела. Състоянието му се влошава от притеснения: в Русия цари глад, разруха, железницата е повредена и е въпрос на време да се възстанови.
Болшевиките обвиняват за неуспехите машинациите на враговете, саботажа, но на земята имаше много по-голяма глупост - проста и крещяща...
Ленин разбираше, че страната на Съветите не може без чужда помощ. Към кого трябваше да се погледне? Германия се олюляваше от слабост и се нуждаеше от финансови патерици. Франция не искаше да има работа със Съветска Русия, докато последната не изплати дълговете на царя.
Великобритания изглежда искаше да върви към сближаване, но й липсваше вяра. Между другото, дипломатическите отношения между Москва и Лондон бяха установени няколко дни след смъртта на Ленин.
На хоризонта на Ленин Съединените щати - Северноамериканските съединени щати, както ги наричаха тогава - се очертаваха все по-ясно. Русия е безброй пазар с недостиг на всичко, включително проекти и технологии. Америка е огромен кош, има всичко, което сърцето ви желае.
А отвъд океана хората вече гледаха към Русия с въжделение. Авторът на книгата „Ленин” от поредицата „ЖЗЛ” Лев Данилкин пише:
„Притежателите на американски паспорти винаги са се въртели около него (Ленин - В.Б.) - от Джон Рийд до банкера Томпсън, който, като ръководител на мисията на Червения кръст, все още през декември 1917 г., той успява да отпусне „заем от един милион долара в полза на болшевиките за разпространение на техните учения в Германия и Австрия“.
Дори един от секретарите на Ленин беше американец – Борис Рейнщайн.
Сред посетителите на Кремъл може да се припомни американецът Арманд Хамър, който по-късно беше наречен „избраният капиталист на Ленин“.
Той въртеше голям бизнес в Русия, който не винаги беше чист, но му носеше баснословни печалби. И безценна колекция от картини и антики.
Друг гост на Ленин, Вашингтон Вандерлип, предложи собственикът на Кремъл не само да даде концесии на териториите, но и да ги продаде. Този хитър американец имаше ненаситен апетит: той хвърли око на цяла Камчатка и прилежащите острови!
Невероятно? Но царското правителство имаше честта да продаде Аляска и не му мигна окото!
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Ленин отхвърля предложението да продаде и заеме Камчатка. Но нямаше нищо против да я даде на концесия. Това обаче не се получи. Илич отстъпваше също толкова ловко, колкото и напредваше.
Ръководителят на Съвета на народните комисари говори за желанието си да си сътрудничи с Америка през февруари 1920 г. в интервю с кореспондента на вестник World Линкълн Ейър:
„... някои американски предприемачи изглежда започват да разбират, че е по-разумно да провеждат печеливши бизнес в Русия, отколкото да водят война с Русия и това е добър знак. Ние ще се нуждаем от американски промишлени стоки - локомотиви, автомобили и т.н. - повече от тези на която и да е друга страна".
Ленин проправи пътя за сътрудничество със Съединените щати, което се разви след неговото напускане. По-специално, американски специалисти помогнаха за изграждането на Пермския завод за авиационни двигатели, Магнитогорския железодобивен комбинат, Уралмаш, Челябинския и Сталинградския тракторен завод и Московския АЗЛК.
Ленин охотно общува с чужденци не само за да създаде впечатлението, че публичността е важна, той е знаел това, но и за реклама. Но не на себе си, а на държавата - ще изгори ли нещо някъде?!
А е щяла да изгори! Може да се предположи, че ако не се беше случило бързото напускане на Ленин от политиката, а след това и от живота, връзките на Русия със Запада най-вероятно биха се засилили.
Той е бил пълен с идеи, схващал е всичко в движение и е бил готов да обсъжда и разработва най-екзотичните варианти, които другите биха отхвърлили със саркастична усмивка.
...Ленин е можел да се представи на Европа през пролетта на 1922 г. на конференцията в Генуа, където отива като ръководител на съветската делегация.
Това беше напълно логично: Ленин, гъвкав и изобретателен в полемичните дуели, беше известен като ненадминат майстор на „изкуството на възможното“.
О, колко изкусително беше това посещение за Илич! За първи път да замине зад граница, не като се крие под чуждо име, както по времето на конспирацията, а като глава на Русия! Могъл е да натрие носовете на тези западни елити и да гледа с усмивка как обърканият Лойд Джордж го гони да се ръкува с него...
Почти всеки ден преди конференцията италианските вестници съобщават: „Ленин се готви да замине...“, „Ленин замина...“ Но няма сензация: той не успява да дойде.
Официалната версия е „претоварване с работа“. Неофициално – неразположение, прогресивно заболяване. Ленин разбира, че припадането в заседателната зала би било опасен символ, подобие на страната, която представлява.
Но като опитен режисьор, подготвящ трупата си за премиерата, той предупреждава съветската делегация за всички възможни конфликти, които могат да възникнат в Генуа. „Спектакълът“ не получи бурни аплодисменти, но не беше провал.
Ленин беше първият, много преди Хрушчов, който се гордееше с това, който предложи „разведряване на международното напрежение“ - да се премахнат "подводниците и пламъкометите“ (огнехвъргачки), да се забранят въздушните бомбардировки и бойните самолети.
В бележка до народния комисар на външните работи Георгий Чичерин той пише: „Ние ще предложим на столицата на напредналите страни да построи супермагистрала Лондон – Москва – Владивосток (Пекин) и ще обясним, че това ще отвори безбройните богатствата на Сибир за всеобщо ползване...”
Чужденците изслушаха предложението и кимаха студено, нищо повече. Русия беше призована не да се изказва, а да плати сметките за дълговете, заемите и чуждестранните депозити на царя в руските банки.
Въпреки това съветската делегация изрази собствените си претенции още по-рано: тя поиска компенсация от западните страни за щетите, причинени от чуждестранна намеса. Като чуха цифрата 300 милиарда, чужденците почервеняха от ярост...
Като цяло разговорът не се получи. Въпреки че още преди форума Чичерин беше сигурен, че Европа ще трябва да се съобразява с новата Русия.
„При тези условия се оказваме в положението на придирчива булка, на която всички се ухажват“, пише той на Ленин.
"И един от най-важните въпроси е дали ще се оженим в Генуа или ще останем такива булки."
Ако използваме подобна терминология, то в Италия се случи „обвързването“ на Русия със Стария свят. Болшевиките постигнаха признание в Европа, показаха себе си и видяха другите...
Генуезката конференция е последната песен на Ленин, написана по негови ноти. По-малко от седмица след форума в Италия 52-годишният лидер получи инсулт.
Той беше частично парализиран и говорът му беше нарушен. Но болестта можеше да удари още в Генуа - Ленин там, разбира се, щеше да се развълнува и разтревожи до опасни нива.
Тъмнината го приближаваше неумолимо, която после само от време на време се разсейваше. През януари 1924 г. над Ленин пада мрак...
Превод: СМ
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.