/Поглед.инфо/ В Съветския съюз подготовката за евентуална ядрена война се провеждаше толкова сериозно и задълбочено, че днес дори е трудно да си го представим. Тези работи не се ограничаваха само до изграждането на бункери и приюти и запълването на съоръжения за дългосрочно съхранение.

Подробно беше обмислено как страната ще се възроди от ядрени руини и животът ѝ ще бъде възстановен във всички аспекти. Предполагаше се, че в резултат на унищожаването на основните индустриални центрове на страната ще се случи значително намаляване на технологичното ниво. Въз основа на това са разработени проекти на различни машини и оборудване, чието производство може да бъде установено в условията на разрушена страна и прекъснати производствени връзки.

Освен всичко друго, стартира програмата ЛВЩ (Лесен за възпроизвеждане щурмовик), според която е разработен проект за евтино и несложно производство на боен самолет, способен да реши широк спектър задачи за огнева поддръжка на войските.

В края на 80-те години в конструкторското бюро „Сухой“, съгласно програмата на ЛВЩ, така наречената бригада „100-2“ разработи редица интересни проекти като част от тази програма.

Техническото задание за проекта ЛВЩ предвижда максимално използване на елементи на самолета Су-25, а понеже апаратът е обозначен с кода T-8, след това създаденият самолет получава код T-8B (витлови). Основната работа е извършена от ръководителя на бригада „100-2“ Арнолд Иванович Андрианов, водещите проектанти Н.Н. Венедиктов, В.В. Сахаров, В.И. Москаленко. Водещ на темата е Е. П. Грунин. Консултант Викторович Ивашечкин.

Един от най-интересните в рамките на тази програма е проектът T-710 „Анаконда“ – корпус с два фюзелажа, като американския щурмови самолет OV-10 „Бронко. В допълнение към противопожарния самолет, тази машина може да се използва в амфибиен, санитарен, тренировъчен вариант, като разузнавателен самолет, самолет за електронна война и за коригиране на огъня.

Предполагаемите характеристики на самолета са следните: излитащото тегло се приема за 7500 кг, празното тегло на превозното средство - 4600 кг, теглото на товара - 2900 кг, а теглото на горивото - 1500 кг. При максимално зареждане с гориво масата на нормалното бойно натоварване остава 1400 кг, включително 7 парашутиста. В претоварен вариант може да носи до 2500 кг боен товар.

Самолетът има 8 точки за окачване на оръжие, 4 на крилото и 4 на пилона под фюзелажа. Носът на фюзелажа е взет от Су-25УБ (заедно със сдвоеното 30-мм оръдие ГШ-30), зад бронираната кабина на пилота има бронирано отделение за отделяне на парашутистите.

Предполагаше се да се използват двигатели ТВД-20, ТВД-1500 или други варианти с мощност около 1400 к.с., мотогондолите на двигателя са затворени с броня, а витлата са с шест перки. Приема се, че скоростта с тези двигатели е 480-490 км/ч.

Пълният процес на прочистване на модела беше осъществен в ЦАГИ, но след като СССР се разпадна и заплахата от ядрена война загуби своята актуалност по това време, програмата беше ограничена.

В момента обаче в света има любопитна тенденция - разработването на леки щурмови самолети с ниска интензивност за участие в конфликти на базата на тренировъчни или дори граждански турбовитлови самолети.

Това е логично - използването на свръхмодерни високотехнологични многоцелеви самолети при контра-партизански операции е не само твърде скъпо, но и не винаги ефективно. На този фон „Анаконда“ или други машини, проектирани като част от програмата ЛВЩ, направени, като се вземат предвид съвременните реалности и изисквания, могат да бъдат много популярни на световния пазар. Освен това тези щурмови самолети може да са полезни в руските аерокосмически сили, участващи в конфликти с ниска интензивност.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели