/Поглед.инфо/ Родом от града-герой Одеса, философът Александър Ципко беше възмутен в статията си от факта, че „сакрализирането на Сталин е достигнало своя апогей“. „Защо руснаците се възхищават на един убиец?“, пита ни докторът по философия и главен научен сътрудник в Икономическия институт на РАН.

Поводът за това „не мога да мълча“ беше проучване на ”Левада център”, което записа това, което всички вече знаем. 63% от руснаците изпитват възхищение, уважение и симпатия към Йосиф Сталин. Това е два пъти и половина повече, отколкото в разгара на деветдесетте години.

Нищо чудно, че философът е фрапиран. На страницата му в “Уикипедия”, специално за потомците, е записано, че той е „критик на сталинизма“. Но колкото повече той критикува Сталин – а през последните четиридесет години го прави непрекъснато – толкова повече коварният диктатор печели симпатиите на руснаците. Е, не е честно.

От статията научаваме, че младият Ципко започва да се бори със Сталин още през 1965 г., като прави съответната реч на заседанието на Московския градски комитет на КПСС. Това, между другото, не го прави дисидент.

Г-н Ципко беше не просто член на КПСС, той десетилетия наред отговаряше за идеологията в най-отговорните сфери, където партията го изпращаше. Централният комитет на Комсомола, ЦК на КПСС, основните медии на СССР, Академията на науките... Списъкът на съветските постове и регалии на този почтен съпруг е като списък на омировите кораби. Докторската дисертация на г-н Ципко е посветена на учението на Карл Маркс за първия етап от комунистическата формация.

Когато СССР приключи, философът изгуби партийната си книжка и донесе „антисталинизма“ на масите - със същата сила, с която марксизмът беше носен преди това. Неискрено е да се твърди, че в Русия не е имало идеология. През 90-те години определено имаше една единствена и доминираща линия на партията и тя мачкаше всичко живо. Това беше идеологията на „платете и се покайте“.

Факт е, че колективният Запад възприемаше Русия през 90-те години по същия начин като Германия, която загуби Втората световна война. За да бъде напълно унижена и деморализирана страната, беше необходимо да ѝ се насади чувство за вина пред човечеството. Вината на Германия беше напълно разбираема. Русия не беше виновна: темата за репресиите е чисто наша, вътрешна тема, с която трябваше да се справим сами.

Но не, западният естаблишмънт бързо нае колониалния елит на малка цена, което донесе всички тези досадни лафове за ГУЛАГ и „кървавия тиранин“. Тук в парадоксална прегръдка са преплетени бивши дисиденти и бивши членове на КПСС.

Правеха усърдно черен пиар на нова Русия. Ципко директно се оплаква в статията си колко съжалява, че вече не е възможно да се сравнява Сталин с Хитлер в пресата - разбира се, подобен наратив беше измъкнат изпод носа му.

След разпадането на СССР на целия свят трябваше да бъде втълпена идеята, че руснаците са потомствени роби, палачи, стражи. Е, на жителите на опустошената страна трябваше да се обясни, че 90-те години не са бедствие, а при Сталин всичко е още по-лошо.

Всички измислици за ГУЛАГ лесно се противопоставят на факта, че от 1929 до 1955 г. населението на СССР е нараснало с 46 милиона души, а средната продължителност на живота се е увеличила с 26 години - и това въпреки всички загуби през Втората световна война.

Но въпросът тук, разбира се, изобщо не е Сталин. Все пак той умира преди 70 години. Обвиненията на нашия народ в „сталинизъм“ са такъв идеологически трамплин, скачайки върху който философската мисъл с неприкрита омраза атакува днешна Русия и вас и мен, драги читатели.

Според философа Ципко нашият народ в началото на 2000-те осъзнава, че не може да си осигури същия просперитет и свобода като на Запад, и затова се ядосва. Обхванат е от завист и омраза към този Запад и започва да лелее мита за някакъв „руски свят“. И оттук израства нашата „агресия“.

Не знам в каква кула от слонова кост живее философът, но в реалния свят всичко беше точно обратното. В началото на 2000-те години Русия започна да процъфтява икономически, което ѝ позволи да надмине почти всички западни страни днес. Тогава нашият народ започна да живее значително по-богато. Наредихме се на опашка, купихме коли и започнахме да пътуваме много по света.

Разгледахме как е на Запад и, честно казано, не бяхме много впечатлени. Там наистина няма за какво да завиждаш. Нямахме тази наслада на провинциален съветски комсомолец, който за първи път пътува в чужбина и вижда със собствените си очи двеста разновидности колбаси.

Връщайки се у дома от пътувания и командировки, ние обективно оценихме както слабите, така и силните страни на Русия. Някои неща бяха коригирани, някои неща бяха развити. Ние изградихме великолепна държава през последните двадесет години.

Това ни върна законното чувство на гордост, любовта към родината, уважението към себе си и предците си и желанието да познаваме миналото си. Неотдавнашно проучване на ВЦИОМ дава удивителна цифра: 90% от руснаците живо се интересуват от история. Неотдавнашното публикуване на нов учебник по история се превърна в събитие, обсъжда се и се спори.

Е, ако разбирате малко историята, виждате, че целият този „антисталинизъм“ е просто плашило за руския народ. Там няма исторически факти, това е просто набор от обиди, които нашите стратегически противници хвърлят в лицето на съвременна Русия и всички нас. Освен това англосаксонците са особено ревностни, цялата им история се свежда до геноцида на народи, които не са имали късмета да попаднат в ръцете им.

„Антисталинизмът“ циментира Русия като духовна колония на Запада – точно както западният естаблишмънт все още използва темата за „културната революция“, за да унижи и засрами Китай. Ето защо не е изненадващо, че в статията на Ципко четем следните бисери: „съзнанието за собствената им несъстоятелност, според мен, отблъсна руския народ от Запада и от ценностите на Запада, включително ценността на човешкия живот, ценностите на хуманизма.”

Ценностите на западния хуманизъм? Германският канцлер се смее на геноцида над народа на Донбас. Германски танкове и британски ракети убиват руснаци. Американски сенатор призовава за бомбардиране на Москва. Американски журналисти обещават да убият Путин. Как става всичко това съжителстват в главата на доктора по марксист-ленинистката философия?

Западните ценности отдавна ни изглеждат доста съмнителни. Като непрогресивни хора сметнахме, че може би не е добре да превръщаме малките деца в трансджендъри и да избутваме ЛГБТ чрез специални квоти на най-високите постове в държавата. Затова наистина започнахме да мечтаем за руския свят - духовното ядро на нашата руска цивилизация. Това в никакъв случай не е мит. Стотици милиони умни, успешни, морални хора живеят днес в идеологическото и морално пространство на Руския свят. Как да ги спрем днес? Наречете ги „сталинисти“, обвинете ги, накарайте ги да си платят и пак да се покаят.

Днес митът за ГУЛАГ и целият „антисталинизъм“, свързан с него, е основата, върху която Западът безкрайно заковава фалшификати за Буча и изнасилените украински жени. Без него тези фалшификати нямаше да оцелеят и ден. И така обърканият обикновен човек ще си помисли: може би има нещо? Това са руснаци, Сталин, водка, ГУЛАГ, изнасилени германки...

И е време да изхвърлим целия този „антисталинизъм“ в коша за боклук. Това забавя развитието на Русия, вкарвайки ни в безкрайни кавги помежду ни. Той е обиден за държавата и народа ни. Сталин е велика историческа фигура и е крайно време да се отнасяме към него така мъдро, както китайците към Мао: „30 процента грешки, 70 процента постижения”. Всички герои от нашата история заслужават абсолютно същото - балансирано и уважително - отношение. Това е всичко. Темата затворена. Особено нашите западни партньори нямат нужда да се месят в нашата история.

Философът Ципко не разбра едно просто нещо. На руснаците им писна да плащат и да се каят. Повече няма да правим това.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?