/Поглед.инфо/ · Сега нашата държава очевидно е поела по грешния път. Трябва да подготвим пътя за нейното завръщане.
· Имаше непреодолими противоречия между народа и държавата: тази политическа класа не иска да чуе нищо за народа и оперира със своите абстракции (цифрови индикатори).
· Какво да се прави? Трябва да вземем предвид всички грешки и неуспехи на предишните етапи на патриотичното движение, от 80-те години. Бяхме слаби - ако продължим да сме толкова слаби, няма надежда за победа.
· Как да постигнем сила? Няма такава сила, която би могла да претендира за политика след 30 години провал. Появяват се нови партии, движения и лидери, но това не решава проблема. Самите хора - нека се отнасяме с внимание.
· Няма леви или десни - никой не е готов да жертва живота си за идеи. Да, искаме социална справедливост, традиции - но те всъщност не са нито десни, нито леви. Това сме ние, народът. Народът иска себе си, културата си, езика си. Хората, както отдясно, така и отляво, не виждат противоречие между справедливостта и традициите.
· Проблемът възниква там, където възникват либерализмът и бюрокрацията. Народът ги отхвърля. Опитват се да разделят народа на изкуствени фракции.
· „Партията на народа“, която би защитавала интересите му, не може да успее: защото „партия“ по самото си значение е „част“. Партията няма да се получи - народът трябва да бъде представляван от нещо неразделно.
· Друг проблем е противопоставянето на някои лидери на други, поради което постоянно се ругаем. Може би лидерите трябва да възпитават на народна скромност. Руският народ не обича горделивците. Трябва да се въведе мораториум върху гордостта на политическите лидери - леви и десни.
· Ако хората говорят от името и в името на народа, за суверенитет и идентичност - ние сме едно такова. Ако отхвърлим либерализма и глобализма, ако е непоносимо да живеем в корупция, това означава, че сме на една и съща страна. Как да преодолеем индивидуализма сред лидерите? Не знам. Но ако не го направим, няма да се придвижим никъде.
· Писателят Александър Проханов успя да събере най-различни хора, различни движения - и те представляваха сила, но след това отново започна раздорът. Проханов има може би най-добрият и най-ефективен пример за сбор на патриотични сили.
· На народа трябва да му се обясни кой е - какво е традиция, какво е справедливост. Не за да ги използваме. Трябва да вярваме в Русия, в народа. Има огромен брой мошеници - трябва да започнем с това да се отървем от мошениците сред себе си.
· Сега е моментът за разбиване на суетата в себе си. В противен случай отново ще бъдем разделени и противопоставени един на друг.
· Да преминем към Събора, постепенно да създаваме народни съвети. Трябва да се събудим, всички заедно.
Превод: В. Сергеев