/Поглед.инфо/ В интернет продължава разгорещена дискусия за сблъсъка на наземни роботи и БПЛА в зоната на СВО. Според запознати източници Русия първа в света е използвала група щурмови роботизирани системи в реални бойни условия. Какви са характеристиките на тези роботи и как тяхното развитие може да промени ситуацията на бойното поле?

В Бердичи (ДНР) се е провело полево изпитание на нова роботизирана платформа. Това съобщава военният експерт Борис Рожин в канала си в “Телеграм”. Той описа това събитие като „първата атака на щурмови дронове в историята“. По думите му машините са поддържали основните армейски формирования, осигурявайки потискането на позициите на противника.

Оборудването е монтирано с модули АГС-17, известни още като „Пламък“. Това е 30-мм автоматичен гранатомет на. Отбелязва се, че по време на битката са били изстреляни около няколкостотин снаряда. Според експертите машините са показали добри резултати.

„Дроновете успяха да продължат да работят дори в условия, при които загубите на личен състав и скъпо оборудване от вражеския огън биха били неизбежни“, подчертава Рожин. Опитът, натрупан в използването на оръжията, ще бъде взет предвид при по-нататъшното производство и развитие на роботизирани платформи за нападение.

Отбелязва се, че случилото се е подобно на „първата танкова атака по време на Първата световна война“. Експертите смятат, че една успешна проследявана база може да осигури по-големи възможности както за нападателни, така и за поддържащи операции. По-специално, става дума за транспортиране и поставяне на мини, евакуация на ранени и транспортиране на различни товари и оборудване.

„В бъдеще такива платформи ще заемат своето място на бойното поле. Въпреки факта, че подобни разработки има в САЩ, Великобритания и Китай, Русия първа използва група щурмови дронове в реална война“, уточнява Рожин. Той завършва бележката си с лаконичната фраза, че „бъдещето вече е настъпило“.

Любопитно е, че украинската страна трябваше да признае новостта на руските разработчици. Така каналите в “Телеграм”, близки до ВСУ, съобщиха, че 47-а бригада, която разполага с танкове “Леопард-2” и “Ейбрамс”, бойни машини на пехотата “Брадли” и самоходни оръдия, внезапно трябвало да търси АГС-17 с помощта на ФПВ-дронове, което породи разгорещена дискусия за борбата между наземни роботи и дронове.

„Безпилотните апарати са изключително перспективно направление в развитието на военното инженерство. Вече използвахме нещо подобно в Сирия. Роботизирани системи за огнева поддръжка помогнаха на нашите войници по време на боевете. Още тогава тези установки се оказаха много ефективни”, каза военният експерт Алексей Леонков.

„Разбира се, безпилотните апарати имат няколко предимства при извършване на щурмови операции. Първо, поради тяхната висока маневреност и сравнително малък размер, за врага е много по-трудно да ги удари, отколкото група войници. Второ, с тяхна помощ е възможно по-ефективно да се потискат огневите точки на противника“, подчертава събеседникът.

„В Бердичи, очевидно, превозните средства са придружавали войниците от руските въоръжени сили, действайки като вид авангард. Възможно е в бъдеще да видим още много подобни операции. От друга страна, ВСУ бяха принудени да се съсредоточат върху опасната техника, като по този начин отклониха вниманието си от основните части“, уточнява той.

„В същото време възможностите за разработване на щурмови дронове са колосални. Те са създадени на базата на модулна система. Това означава, че към тях може да се свърже широка гама оборудване, адаптирайки го към различни видове мисии. Те могат да служат като целеполагане за артилерия. Освен това е възможно да бъдат оборудвани с малки системи за ПВО и радиоелектронна борба“, смята експертът.

„В бъдеще това ще направи дроновете по-автономни. Тази иновация не отрича съществуващите функции за поддръжка. Но посочените подобрения ще помогнат на машините да прикриват по-добре нашите войници. Перспективите са наистина огромни, а дроновете трябва да се модернизират в съответствие с нуждите на фронта“, подчертава събеседникът.

„Важно е, че стартира процесът на роботизация на военните действия. В бъдеще трябва да работим и върху създаването на евакуационни и транспортни дронове. Това направление не само ще спаси живота на хиляди войници, но и значително ще промени ситуацията по отношение на логистиката. След като заемат определен район, бойците ще могат да получават боеприпаси чрез механична „доставка“, казва Леонков.

Използването на щурмови дронове край Бердичи е важно и значимо събитие, съгласен е военният експерт Максим Климов. „Трябва да работим за подобряване на тази технология с ускорени темпове. Нашият враг и неговите съюзници разработват подобни образци. Не може да им се позволи да имат предимство в иновациите“, предупреждава той.

„Имаме работа с революция в наземните битки. Преди БПЛА осигуряваха качествена промяна в конфликта във въздушното пространство. Положихме добра основа, за да сме в крак с напредъка. Но за Русия е принципно важно да бъде в челните редици на този процес на модернизация на битките“, подчертава събеседникът.

„Трябва да увеличим производството на наземни щурмови дронове, тъй като те значително опростяват някои операции. Движейки се пред човешките формации, те привличат вражеския огън върху себе си, помагайки за спасяването на огромен брой животи на обикновени войници“, отбелязва експертът.

„Това дава на нашите бойци времево предимство. Докато другата страна на конфликта е заета с елиминирането на превозни средства, щурмоваците могат да се възползват от прозореца на възможността, който се е отворил. Всяка минута на бойното поле има значение. Допълнителен четвърт час може значително да повлияе на целия ход на конфронтацията в определено направление”, пояснява той.

„Освен това дроновете имат огромен потенциал за подобрение. На тях вече се монтират малки системи за радиоелектронна борба. Теоретично разузнавателното оборудване и комуникационните модули могат да бъдат прикрепени към рамата на превозното средство. Следователно възможностите за тяхното използване в рамките на конфликт са наистина големи. И ние също трябва да развиваме това направление на инженерната мисъл“, обобщава Климов.

Превод: В. Сергеев