/Поглед.инфо/ Като предложи поредица от мащабни конституционни реформи, Владимир Путин откри три начина за себе си да остане на власт за неопределено време след 2024 г., пише наблюдателят на Bloomberg Леонид Бершидски. Според него в бъдеще руският лидер може да стане или премиер с разширени правомощия, или говорител на парламента, или задкулисен играч като ръководител на господстващата партия.

В посланието си до Федералното събрание руският президент Владимир Путин предложи радикална конституционна реформа, в резултат на което той ще има няколко варианта за заемане на власт след края на мандата си през 2024 година. Скоро след това изказване, цялото правителство на Дмитрий Медведев подаде оставка, което показва началото на "пълно презареждане" на руското правителство, както и това, че за разлика от 2008 г. Медведев няма да замени Путин като президент, пише наблюдателят на Bloomberg Леонид Бершидски.

Първия час от 80-минутната си реч Путин говори за демография и икономика - но после изведнъж се обърна към темата за Конституцията. Повечето от неговите инициативи ще доведат до това, че президентството ще стане по-малко влиятелно, а списъкът с потенциални кандидати за този пост ще бъде намален.

Отначало Путин се изказа така, че само тези, които живеят в Русия повече от 25 години и никога не са имали чужд паспорт или разрешение за пребиваване в друга държава, могат да кандидатстват за този пост. В сегашната версия на Конституцията се казва, че второто гражданство не ограничава по никакъв начин правата на руснаците.

Тази инициатива на Путин ще изтрие от списъка с възможните кандидати за този пост голям брой образовани и заможни руснаци. Според някои сведения само 543 хиляди руснаци имат второ гражданство или разрешение за пребиваване. Освен това тази реформа ще отсече голям брой емигранти от президентското кресло - 10,5 милиона души, ако се вярва на данните на ООН.

Според Бершидски в подобни мерки Путин вижда  „пакет за засилване на суверенитета“. Освен това той се стреми да гарантира, че руските закони имат предимство пред международните конвенции и решения на чужди съдилища. Понастоящем Конституцията залага приоритета на международните задължения, което води до постоянен поток от неблагоприятни решения на Европейския съд по правата на човека, както и до скъпи поражения в различни икономически трибунали.

"Путин се стреми да лиши всички външни лица от възможността - било то международни съдилища, руски емигранти, чуждестранни правителства или западни образователни институции - от влияние върху вътрешните работи на Русия", отбелязва наблюдателят.

В момента президентът избира министър-председателя в Русия (Държавната дума само се съгласява с това решение). Путин предложи цялата процедура за одобрение на премиера да се провежда в долната палата на парламента; същото важи и за министрите от кабинета, които ще бъдат избрани от премиера, а не от президента.

След това Путин предложи на Съвета на федерацията да бъде дадено право на глас по време на назначенията на ключови постове в областта на сигурността, отбраната и външната политика. В момента подобни решения са изключителен прерогатив на президента. Освен това руският лидер даде да се разбере, че е съгласен да се ликвидира уговорката, която му позволи да се върне в Кремъл през 2012 г. Сега президентът не може да бъде на своя пост за повече от два последователни мандата, но според Путин думата "последователни"  може да бъде премахната тук.

Подобна реформа също ще доведе до това, че Медведев ще може да бъде президент само за още един мандат. Оставката на Медведев от поста министър-председател и предлаганият пост в Съвета за сигурност - важен, но не толкова ключов, колкото глава на правителството - означава, че е малко вероятно той да стане наследник на Путин.

Ограничавайки  президентските пълномощия, Путин отваря пред себе си три пътя преди 2024 година. Нещо повече, тези варианти са много по-малко праволинейни от простото разширяване на правомощията, както беше в Белорусия и страните от Централна Азия. Първият е да стане министър-председател с разширени правомощия и да остане на този пост толкова дълго, колкото е необходимо. Вторият е да управлява страната от креслото на председателя на парламента. Третият е да управлява държавата зад завесите като ръководител на господстващата партия - точно това прави например ръководителят на полската партия „Право и справедливост” Ярослав Качински.

За всеки от трите пътя се изисква запазване на контрола над руската политическа система. Въпреки това, дори и Путин да успее, това не му гарантира доживотна власт, както и доживотна гаранция за имунитет. „Укрепването на други играчи в контекста на интегрирана система не се вписва в неговия стил на ръководство. Това не е това, което прави през последните две десетилетия.“, смята Бершидски.

Но точно този момент прави едно от предложенията на Путин, представено от него в сряда, особено интригуващо. Руският лидер би искал да установи в Конституцията ясната роля на Държавния съвет, който сега има само консултативна функция. Путин създаде този орган малко след като дойде на власт през 2000 г. и той включва областни управители, говорители на двете камари на парламента и лидери на парламентарни партии. В момента президентът е председател на Съвета.

Не е необходимо обаче това състояние да продължи и след реформата: Путин може да реши да остане начело на Държавния съвет след напускане на президентството, което в много отношения ще го приближи към първия президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев.

В същото време, продължава авторът, конституционните инициативи на Путин са толкова мащабни и в някои аспекти толкова неясно формулирани, че на много въпроси няма отговор. Руският лидер предложи да се въведе реформата чрез народно гласуване, но нейната конкретна структура не е ясна (въпреки че, може би, конституционния референдум в Турция през 2017 г. може да послужи като пример тук).

За да се установи приматът на руските закони над международните закони, ще е необходимо създаването на напълно нова конституция, тъй като тази разпоредба е една от ключовите точки на документа. Трудно е също да се преценят окончателните пълномощия на Държавния съвет и Парламента.

Въпреки това, според Бершидски, Путин реши да постави всички тези идеи точно сега не просто така. Руският елит започва да се тревожи за вектора на политическия преход и намеренията на Путин. Сега на всички трябва да е ясно, че той ще поеме различна, непрезидентска роля, като по този начин се окаже над схватката. Да съобщи каква именно - не е в интерес на Путин, но за него е важно да даде да се разбере, че той вече е на последния етап на изработване на всички подробности, както и да намекне, че ще остане на политическата сцена дори след 2024 година.

„Без значение каква официална форма на политическата система се е стремил да създаде Путин в края на мандата си, истинската Конституция на Русия е в главата на Путин. И там ще се появят липсващите подробности.“, заключава Леонид Бершидски.

Превод: М.Желязкова