/Поглед.инфо/ Ако промените в Конституцията, предложени от президента, бъдат приети на всеобщо гласуване, те ще отворят огромни възможности за Русия да се сближи с други страни, заяви Валерий Коровин, директор на Международната фондация „Център за геополитически експертизи“, член на “Изборский клуб”.

Измененията на Владимир Путин в Конституцията, които се отнасят до преразпределението на държавните функции между президента, парламента и Държавния съвет, донякъде отслабват концентрацията на властта, отваряйки нови възможности за Русия, заяви политическият анализатор Валери Коровин на неотдавнашното заседание на “Изборский Клуб” в Санкт Петербург.

След разпадането на СССР Руската федерация „изхвърля“ други републики от себе си. Това беше необходимо за страната, която оцеля след краха на 90-те. Сега, когато успяхме да възстановим властта и суверенитета, можем да мислим за повече глобални проекти, убеден е Коровин.

„Всъщност това, което предлага Владимир Путин, е покана за реална интеграция“, смята той.

Валери Михайлович, как е възможна интеграцията, за която говорите, като вземете предвид настроението на нашите съседи?

Това е проблемът: Русия стана толкова силна, че интеграцията с нея застрашава с поглъщане някои партньори. Международният статус на президента Путин е много висок и до него всеки постсъветски държавен лидер изпитва, да речем, някакво смущение. Каква роля може, например, да заеме Александър Лукашенко в новата интеграционна асоциация? Ами Назарбаев? Какво можем да кажем за другите. Това е непропорционална политическа тежест, влияние върху международната обстановка.

Плюс това Русия има огромна концентрация на власт. Това е управлявана политическа система.

Ако създадем интеграционно обединение, отваряйки се едни към други, ще срещнем несъответствие между политическите системи, създадени в постсъветските републики. Вземете, например, Молдова, Украйна или Грузия - политическият модел там е по-разпръснат. Тези различия създадоха концептуална безизходица.

Сега в Русия се очертава един вид политическа децентрализация. Според мен Путин, като че ли, разпръсква функциите на президента между различните институции и леко отслабва концентрацията на властта, като по този начин отваря възможността за интеграция.

Обединението, за което говорите, е един вид аналог на СССР или нещо друго?

Аналог на Съветския съюз, само без марксистка идеология. Основното оплакване срещу съветския проект в по-късния му период беше, че той е носител на такъв глупав, синтетичен марксизъм, напълно смешен и неподходящ за нашите потенциални съюзници.

Поради този тесногръд материализъм и неистов атеизъм, ние не можахме да изградим нормални отношения с Иран, с Индия, с арабския свят. Проблемите с Афганистан, мисля, също бяха свързани по много начини с това: как може Ислямски Афганистан да си сътрудничи с атеистичен Съветски съюз? Затворихме огромни възможности за себе си и можехме да прокараме влиянието си само със сила.

Сега не сме обременени с този марксистки вариант. Не е нужно да налагаме нищо. Достатъчно е да се даде възможност на различните цивилизации да се развиват, както сметнат за добре, избавяйки от новата напаст много страни и народи - досадната западна глобалистична идеология. Русия предлага многополюсна алтернатива, която ще позволи на всяка цивилизация самостоятелно да определи съдбата си, стратегията си и да се развива в рамките на този курс.

Това е огромна възможност, нов световен ред, справедлив, устойчив, където никой не налага волята си. И ние сме начело на този проект.

В същото време, трябва да създадем собствен евразийски цивилизационен полюс, където многото нации и държави, които винаги са били с Русия от векове, ще се обединят в единно стратегическо пространство. Но без никакво идеологическо господство, без налагане на някакъв унифициран модел. Сега създаването на новото обединение ще бъде много по-лесно, по-лесно дори от началото на ХХ век.

Тоест, нови играчи могат ли да влязат в този съюз?

Това е смисълът! Днес този съюз може да бъде отворен за много по-голям брой участници, отколкото през съветския период. Защото тази бетонна идеологическа плоча, която обременяваше много хора, беше премахната.

Ако процесът започне, много източноевропейски държави могат да се присъединят към него. Например, днес е достатъчно да се сключи споразумение за съюз с Южна Осетия, за да започне официално процеса на създаване на нова държава. И тогава Абхазия, Приднестровието, републиките на Донбас, които ще повлекат Грузия, Молдова и Украйна заедно с тях. Условията са приблизително следните: Донбас ще се върне в Украйна, ако Украйна влезе в новия съюз. Нагорни Карабах и многото конфликтни точки, възникнали по време на разпадането на СССР, могат да бъдат потушени в процеса на такова повторно сглобяване.

На запад е Сърбия, която днес е смазана, унижена, лишена от суверенитет, идентичност и култура под натиска на глобалистичния западен проект. А на изток - Иран, който е заобиколен от прозападни държави и всъщност остана последната пропаст в „санитарния кордон“, който откъсва Русия от топлите морета.

Измененията ще позволят изграждането на нови геополитически оси: Москва-Токио, Москва-Делхи. Оста Москва - Пекин вече се е оформила. Арабският свят, където Русия днес играе доминираща роля за осигуряване на сигурността. Латинска Америка, където Русия отстоява суверенитета на редица държави.

Създаването на нов цивилизационен евразийски блок отваря огромни геополитически възможности за Русия. Това е съвсем различна перспектива. Новата държава, евразийският цивилизационен блок и създаването на многополюсен свят - това е мащабът на Русия, руския народ и народите, които заедно с нея създадоха единното континентално пространство в продължение на много векове.

Скоро ще бъде общонационалният вот за промени в Конституцията. Защо не говорят за тези перспективи?

Защото ние, теоретиците, можем да си позволим такъв полет на мисълта, но всъщност нещо може да се обърка. Има проблеми, които ще трябва да бъдат решени. Но поне тенденциите се развиват в нужната, правилната посока.

Превод: В. Сергеев