/Поглед.инфо/ На 15 юни 2022 г. беше публикувана статия на известния американски политолог Джоузеф Най-младши (Между 1993 и 1994 година - председател на Националния разузнавателен съвет на САЩ, 1994-95 - заместник-министър на отбраната на САЩ по въпросите на международната сигурност) „Осем урока от украинската война“.

Какви уроци извежда?

ПЪРВО, ядреното възпиране работи, но зависи повече от относителните залози, отколкото от възможностите

„Западът беше сдържан, но само до определен момент”. Според Най заплахите на Путин са попречили на западните правителства да изпратят войски (макар и не оръжия - тук Най прави уговорка) в Украйна.

Най смята, че този резултат не отразява никакво превъзходство в ядрения капацитет на Русия. По-скоро той отразява „пропастта между определянето на Путин за Украйна като жизнено важен руски национален интерес и определянето на Украйна от Запада като важен, но по-малко жизненоважен интерес“.

КОМЕНТАР: Разбира се, американците се страхуват да преминат червената линия, отвъд която е възможна ядрена война. В навечерието и по време на спецоперацията в американските и европейските медии, на сайтовете на сериозни аналитични центрове бяха публикувани цяла поредица от статии и репортажи за ядреното възпиране, където ВИНАГИ се наблягаше на ядрената мощ на Русия. И този фактор остава основният възпиращ фактор за САЩ, които в негово отсъствие биха направили всичко възможно да УНИЩОЖАТ РУСИЯ КАТО ДЪРЖАВНО ОБРАЗОВАНИЕ.

ВТОРО, икономическата взаимозависимост не предотвратява войната.

„Макар този урок да беше широко признат в миналото, дори след избухването на Първата световна война, водещите световни търговски партньори, германските политици като бившия канцлер Герхард Шрьодер, го пренебрегнаха”, припомня Най. Правителството му увеличи вноса на Германия и зависимостта от руския нефт и газ, вярвайки, че нарушаването на търговските връзки би било твърде скъпо и за двете страни. Но докато икономическата взаимозависимост може да повиши цената на войната, тя очевидно не я предотвратява."

КОМЕНТАР: За либералния мислител (или по-скоро либералния канибал) Най, всички нормални търговски отношения с Русия, които са изгодни за една или друга страна, изглеждат патологични, тъй като укрепват руската икономика. А Шрьодер просто купува руски газ и петролна изгодни за германския народ условия. И той прави това, след като напуска поста канцлер. Очевидно още по време на своето управление той е трябвало да се готви за война с Русия и да ѝ попречи да печели от продажбата на природни ресурси. Затова сега Шрьодер по указание от Вашингтон е обявен за национален предател в Германия и в Европейския съюз като цяло и се опитват да го съдят за престъпления срещу (!!?) човечеството.

ТРЕТО, по-малко зависимата страна може да използва неравномерната икономическа взаимозависимост като оръжие, но когато залозите са симетрични, взаимозависимостта има малка сила.

Според Най „Русия за финансиране на войната си зависи от приходите от износ на енергия, но Европа е твърде зависима от руската енергия, за да я изключи напълно. Енергийната взаимозависимост е приблизително симетрична." „От друга страна“, продължава Най, „в света на финансите Русия е по-уязвима. Западните санкции може да ѝ навредят повече с течение на времето."

КОМЕНТАР: Най хитрува в изводите си. Можеше просто да се напише – „ефективността на санкциите е малка поради пълната зависимост на Европа от руските енергийни ресурси“. А и времето ще покаже какво кому ще причини икономическа и финансова болка.

ЧЕТВЪРТО, докато санкциите могат да увеличат разходите за Русия, те не определят резултата в краткосрочен план.

Съобщава се, че директорът на ЦРУ Уилям Бърнс (бивш посланик на САЩ в Русия) се е срещнал с Путин миналия ноември и е предупредил, без резултат, че нахлуването в Украйна ще доведе до санкции. Путин може би се съмняваше, че Западът може да остане единен по отношение на санкциите.

КОМЕНТАР: Бърнс "предупреди" и заедно с други хора от обкръжението на Байдън направи всичко възможно войната да се случи неизбежно. В крайна сметка сега никой не крие плановете на Киев (а оттам и на Америка) да нанесе катастрофални удари по ДНР и ЛНР и дори по Крим, в случай че Русия не е започнала предварително своята специална операция.

Що се отнася до санкциите, всякакви санкции от този вид не са подарък, но те не определят основните политически резултати нито в краткосрочен, нито в дългосрочен план.

ПЕТО, информационната война има значение.

Според Най “прецизното разкриване на разузнавателна информация от страна на Америка относно военните планове на Русия се оказа много ефективно при „предварителното развенчаване“ на наративите на Путин в Европа и допринесе значително за солидарността на Запада, когато инвазията се осъществи, както беше предвидено“.

КОМЕНТАР: Тук Най бърка. Всъщност така нареченото „разкритие на разузнаването“ беше продължилата месеци информационна война срещу Русия, когато неизбежността на войната беше набита в главата на всички чрез всички контролирани от САЩ медии.

ШЕСТО, както твърдата, така и меката сила са важни.

„Докато принудата е по-важна от убеждаването в краткосрочен план, меката сила може да доведе до промяна във времето. Интелигентната страна е способността да се комбинират твърда и мека сила по такъв начин, че да се подсилват, а не да си противоречат. Русия се провали, а Зеленски се справи”, смята Най.

КОМЕНТАР: Всъщност всички приказки за комбинацията от твърда и мека сила са продължение на информационната война, която беше спомената по-горе. Някак си Западът се опитва да не си спомня много провокацията в Буча, която беше разобличена от самите западни анализатори. Те изобщо не говорят за заложниците, зад които се крият украинските нацисти и наемници, за блиндажите от училища и болници. За убийствата и изтезанията на пленени руски военнослужещи. "Изключителният" американски политолог има избирателен подход.

СЕДМО, киберспособностите не са панацея.

Според Най “много анализатори предсказват руско кибернападение срещу инфраструктурата и правителството на Украйна в началото на инвазията. Въпреки това, въпреки че според съобщенията е имало много кибератаки по време на войната, нито една от тях не е довела до по-широки резултати.

„Освен това, с обучение и опит украинската киберзащита се подобри. Когато войната започна, кинетичните оръжия предоставиха на командирите по-голяма навременност, точност и оценка на щетите, отколкото кибероръжията. С кибероръжията не винаги знаете дали атаката е успешна”, допълва той.

КОМЕНТАР: Удобно е да се обвинява за нещо, което не е било и не е било планирано. Освен това самият Най предупреждава, че е невъзможно да се определи дали е имало кибератака или не. Но да се заяви какво се е случило (при липса на действителна кибератака) и че е отблъсната, е много удобна позиция за пропагандист.

Може да се спори дълго и подробно дали кибервойната е панацея или не. Но по някаква причина Министерството на отбраната на САЩ, внимателно наблюдавайки развитието на военните действия в Украйна, реши до 2030 да УДВОИ БРОЯ НА СВОИТЕ КИБЕРЕДИНИЦИ..

ОСМО, войната е непредвидима.

„Обещанието за кратка война е опасно съблазнително. През август 1914 г. европейските лидери очакваха войските „да се приберат до Коледа“, припомня Най. Вместо това те отприщват четири години война и четирима от тези лидери губят троновете си. Веднага след американското нахлуване в Ирак през 2003 г., мнозина във Вашингтон прогнозираха лесно пътуване, но усилията продължиха дълги години.

КОМЕНТАР: Тук няма как да не се съгласим с американския политолог. Непредвидимостта на настоящата война може да се прояви не само в Европа и Русия, но и в самата Америка. Там последствията от нея могат да се отразят на изборите, икономическата ситуация и състоянието на социалното напрежение. Може би в Америка някой ще се лиши от трон.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели