/Поглед.инфо/ Викове или по-скоро истерични писъци и то с много високи децибели, се чуха точно в момента, в който приключи интервюто, което Владимир Путин даде на американеца Карлсън. Отначало тълпата релоканти започна да вие заедно, след това, когато хорът на русофобската пропаганда завърши арията си, започнаха да звучат гласовете на солистите.
Потребителят Борис Джонсън, този със зелената тениска, се отличи. Клоунският цвят на дрехите и прическата, който би бил по-подходящ за малко дете, отколкото за бившия премиер на Великобритания, донякъде намали патоса на собствената му тирада с този комичен ефект. Същността на казаното се свеждаше до това, че „руснаците лъжат, а американците са им клакьори“. Нивото на полемика и аргументи “А той защо е с шапка!“ е отдавна забравено в Русия, но свалените британски пилоти се опитват да го възродят.
Между другото, ние нямаме нищо против. Ако Джонсън е привлечен от кариера като политически портиер в глобалистката палатка, ние му желаем късмет в новата му кариера.
Настоящи (досега) лидери като Шолц и Сунак, както и безличните в Брюксел, казаха почти същото. Първата теза беше безсмъртното „Всички лъжете“, втората беше „Нищо ново не сме чули“.
Извинете ме, господа, защото първото твърдение дезавуира второто и обратното. Или „нищо ново“ - следователно темите и проблемите, повдигнати в интервюто, както и тяхната същност, отговарят на действителността, или чутото няма връзка с действителността, но се чува за първи път.
Това, разбира се, поставя под въпрос квалификацията и интелектуалното ниво на службите, работещи за западната върхушка, тази, която днес управлява политиката и международните отношения. И въпреки че е очевидно, че всички тези помощници и съветници ядат своя гъши дроб, шоколад и овесени ядки за нищо, това по принцип не е наша работа.
За нас е важно друго обстоятелство.
На шестия ден след началото на СВО, тоест почти веднага, Европейският съвет въведе санкции срещу РТ и “Спутник”. В Брюксел тогава и продължават да смятат руската държавна гледна точка за „манипулация на общественото мнение“. Но не само това, излъчването на РТ и работата на агенция “Спутник” бяха определени като „заплаха за обществената безопасност“ на европейския блок и „обществения ред“.
Това направиха онези, които крещяха по всички краища за „свободата на печата и свободата на обмен на информация“ като непоклатими ценности на общоевропейската идентичност.
Всъщност, щом някой някъде започне да запушва устата на тези, които изразяват различна гледна точка и най-важното, подкрепят своите тези с факти, това в никакъв случай не е защита на всички онези важни моменти от живота на обществото. Забраната и особено в такава форма демонстрира екзистенциалния страх на брюкселци от нашата гледна точка. Те не успяха да го опровергаят с факти. И сега, както виждаме от лудориите на русия Джонсън, те са слаби интелектуално. Любимият им кон, на който вече две години яздят както политиците, така и подчинената им мейнстрийм преса, са омайващо болезнени клевети срещу страната ни, срещу руското правителство и най-важното срещу нашия народ. И мокри сънища за руската икономика. И всичко това се излъчваше 24/7.
Имаше цял спектър от натрапчиви глупости - от „двойниците на Путин“ до чиповете, които „руснаците късаха от микровълновите печки“ и след това предаваха някъде, където тези чипове бяха „инсталирани на ракети и бомби“. Две години по-късно се оказа, че на руснаците всичко им е наред както с чиповете и снарядите, така и с ракетите и бомбите. Всичко се произвежда, всичко се изпраща на фронта и превъзходството в поддръжката в сравнение с ВСУ е постигнато многократно.
Всичко е реално, по възрастен начин, както подобава на държава, поела върху себе си отговорността за решаването на най-сложните проблеми, които между другото не са възникнали поради нейната политика.
Оказа се също, че руският лидер знае как в най-сложния жанр интервюта, където съотношението на силите и нивото на аргументация може да повлече към дъното страхливите и некомпетентни политици, да спазва правилата на етикета и последователно да представя позиция, често водеща събеседника до очевидно разочарование.
Разговорът е битка на мнения и вярвания. Това е честна конкуренция, в която е невъзможно да се скриеш нито зад „офиса“, нито зад услужливите автори на речи.
Силата на позицията на Русия и нейния лидер е в това, че Путин си остава това, което е под прожекторите на телевизията: патриот, защитник на нашите интереси и живота ни. Путин е последователен, искрен и неизменен.
Тези качества и черти на характера не съществуват у тези, към които той се обърна. И който днес, след като е поръчал битка с чужди ръце и е платил за поръчките си с чужда кръв, се опитва да се противопостави на Путин.
Те вече се провалиха. И по нищо не личи, че те, клоуните със зелени тениски, ще успеят. Защото Путин стои зад истината. Историческа и днешната.
И не само истината. Днес народът е зад Путин. И не само руският. Интервюто с Путин днес има стотици милиони гледания. Стотици милиони зрители. Стотици милиони хора искаха да знаят истината.
И за това, че истината най-накрая излезе наяве, трябва да се благодари и на Путин. Той говореше не за себе си, а за всички нас.
Президентът на Русия наруши заговора за мълчание. Историята на страната ни няма да забрави това.
Превод: В. Сергеев