/Поглед.инфо/ Наскоро България беше разтърсена от многохилядни протести срещу премиера Бойко Борисов - „мафиот“, русофоб и самодържец. Но основният резултат от парламентарните избори беше оглушителното поражение на социалистите, които традиционно се застъпват за приятелство и сътрудничество с Русия. Защо българите подкрепиха политик, когото мразят и в Москва, и в Брюксел и в самата София?

Шегата в песничката „мишките плакаха, бодяха се, но продължаваха да ядат кактуса“ – важи напълно за българите. Присъства силно впечатление, че българите буквално мразят своя премиер Бойко Борисов. Въпреки това неговата партия ГЕРБ спечели петите поредни избори за Народно събрание. Тоест всички парламентарни избори, в които тя участва.

Миналото лято мащабни протести разтърсиха България. Малцина в Европа ги следяха - протестите в друга славянска държава, Беларус ги засенчиха. Но си бяха интересни.

Всичко започна с дреболия - с това, че няколко активисти бяха изритани от плаж, въпреки че не бе правомерно. Плажът е държавна собственост, но до него стои резиденцията на олигарха Ахмед Доган, етнически турчин, наричан „сивият кардинал“ на българското правителство, който управлява страната, делейки я с Борисов и медийния магнат Делян Пеевски. Това се превърна в спусък за местния "Майдан" със задължителни в такива случаи палатки и стохилядни шествия.

Проблемът, разбира се, не е в плажа - българите отдавна са натрупали претенции към икономиката, карантинните мерки и лично към Борисов, който е спечелил открито мафиотски имидж. По едно време уличната борба с корупцията се превърна в опит за щурм на парламента, тълпата беше брутално разпръсната - и на премиера беше представена нова, своеобразна „кървава“ сметка. Сред българската интелигенция подкрепата на Борисов започва да се смята за нещо срамно.

Лидерът на най-голямата от опозиционните партии - Българския социалист (БСП) - Корнелия Нинова нарече правителството на Борисов "нечовешко" и изчисти редиците си от всички, които подозираше в лоялност към правителството. Президентът Румен Радев открито подкрепи протестиращите и призова премиера да подаде оставка. Организаторите на улични протести (така нареченото „Отровно трио“ - скулпторът Велислав Минеков, адвокатът Николай Хаджигенов и пиар експертът от арменски произход Арман Бабикян) създадоха собствена партия „Изправи се! Мутри вън!" и планираха да разбият "мафиотите" на изборите.

В крайна сметка БСП претърпя съкрушително поражение и стигна едва трета на финиша. Румен Радев изглежда успя да парира прокурорите, изпратени му от премиера, но той по принцип няма никакви правомощия. А „отровното трио“, макар и да влезе в парламента, получи по-малко от 5% от гласовете срещу 26% от Борисов (по данни след обработка на 87% от бюлетините).

„Сребърният медалист“ на тези избори обаче - партия „Има такъв народ“ на Слави Трифонов (около 18% от гласовете) придоби популярност единствено заради това, че този певец и телевизионен водещ, широко известен в България, много забавно, ядливо и хапливо критикуваше Борисов.

Тази история за министър-председателя, когото никой не харесва, няма да бъде пълна, без да се спомене, че Борисов е русофоб, който е лично отговорен за погребението на проекти, които някога са били важни за Москва: „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“. Строго погледнато, той по принцип е русофоб (и в България има такива), но отказва да го признае.

Впрочем поредният шпионски скандал между Москва и София едва ли избухна случайно в навечерието на изборите. Може би така Борисов е искал да илюстрира лозунгите си за важността на борбата с "руската заплаха" и "да постави усойница" в кошницата на социалистите. Те са преките наследници на Българската комунистическа партия на Тодор Живков, управлявал държавата дълги 35 години и отговарящи за русофилството в страната (при Живков България е най-просъветската държава от съветския блок и изпада в сериозна търговско-икономическа зависимост от СССР, от което българите страдат след разпадането му).

Както и да е, за да си в добри отношения с Брюксел, русофобията е желано качество, но все пак не е единственото необходимо. Следователно ръководството на Европейския съюз също не харесва българския премиер: неговият имидж е станал твърде токсичен. Основните медии в ЕС с готовност вярват на българите, които твърдят, че корупционната система на Борисов вече е унищожила свободата на словото в страната (включително чрез гореспоменатия медиен магнат Пеевски).

Отдадеността на идеите на Брюксел (партия ГЕРБ, въпреки целия си популизъм, означава „Граждани за европейското развитие на България“ и е напълно лишена от евроскептицизъм, който сега е модерен), разбира се е в плюс за българския премиер. Не му пречат да върши мръсотии в страната си, като например ва неговия колега от Унгария Виктор Орбан, но европейските власти все пак биха предпочели той да си тръгне, а той все още си стои.

В сравнение с предишните избори насам (той имаше значителен антирейтинг и тогава) Борисов загуби 8 гласове, но се оказва, че в страната няма по-популярен политик от него. И по-мразен също.

Тази омраза не бива да се подценява. Въпреки всичките си политически таланти, чар, ресурси, естествена хитрост и способност да използва административни лостове, Борисов спечели пирова победа. Той спечели изборите, но за да запази властта, той все пак трябва да изгради коалиция в парламента, а няма от какво да я изгради.

Социалистите, „Отровното трио“ и Слави Трифонов, разбира се, дори не се вземат предвид. Популистката партия "Воля" и националистите, които даваха рамо на Борисов в предишното Народно събрание, този път не попаднаха в него - най-вероятно точно затова. Преди четири години същото се случи и с либералите от партия „Демократична България“, която беше част от по-предишното правителство на Борисов. Сега, като опозиция, те получиха около 10% и вероятно са си направили изводи от цялата тази история, след като бяха подведени веднъж от ГЕРБ.

Това, което остава, е формално опозиционното Движение за права и свободи, партия с ясен етнически компонент. Турците гласуват за нея и са подкрепени от същите олигарси, за връзките с които Борисов беше хулен. Сега, когато българските националисти се озоваха извън парламента, обединението на ГЕРБ и турците би било логично. Но, първо, мандатите на тези две партии отново няма да са достатъчни за коалицията, и второ - за Борисов това носи риск от допълнително разгневяване на и без това разгневения народ.

Друго нещо е, че едва ли ще бъде възможно да се състави и анти-Борисова коалиция. Съюзът на БСП със Слави Трифонов например не би бил по-хармоничен от съюза на Комунистическата партия на Зюганов на Руската федерация с някои либерални блогъри.

Това означава, че България вероятно ще бъде изправена пред нови избори, но те ще се състоят едва през есента, а дотогава Борисов ще продължи да управлява страната. И нещо подсказва, че и той лесно ще спечели есенните избори – така гласи драматургията в момента.

Българите плачеха, ругаха, но продължиха да гласуват за все същия русофоб. Това е пътят.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели