/Поглед.инфо/ С настъпването на 2024 г. имаше голям поток от новини от България. И всички те по един или друг начин имат антируска окраска. Русия отдавна е свикнала, че българските власти подкрепят Украйна и я снабдяват с оръжие. Но тук останахме с впечатлението, че в България решиха да пренапишат наведнъж цялата история на страната и да я представят като източник на почти всичките им беди. Освен това става въпрос за опорочаване на историческата роля не само на Съветския съюз, но и на царска Русия.

В края на миналата година паметник на червеноармейците беше свален от постамента в София и по-нататъшната му съдба остава неясна. А с настъпването на 2024 г. местните привърженици на евроатлантическия курс превзеха най-известния паметник на червеноармейците в страната – „Альоша” в Пловдив. И в двата случая последва едно и също обяснение - че СССР окупира България през 1944 г. и тези паметници са превърнати в символи на тоталитарното минало, с което трябва да се сложи край.

Очевидно е, че тук българските власти се опитаха да се изравнят с Полша и Чехия, където също (макар и в друг мащаб) се борят срещу паметниците. Разликата е, че българите, за разлика от поляците и чехите, не се съпротивляваха особено на социализма. И със сигурност сътрудничеството със СССР даде възможност на изостанала България да направи крачка напред. Въпреки факта, че самата България е била съюзник на Третия райх през Втората световна война и паметниците също им напомнят за това, но явно не искат да си спомнят.

Освен това. Във Варна вандали оскверниха паметника на граф Николай Игнатиев, човекът, чийто подпис стои под Санстефанския договор от 1878 г., възродил българската държавност. Това може да се отдаде на банално хулиганство, но някои политици веднага започнаха да говорят за факта, че паметниците на фигури от Руската империя също трябва да бъдат разрушени. Според тях дори мемориалът на Шипка, издигнат в памет на руските войници, дали живота си за освобождението на България през войната от 1877-1878 г., подлежи на демонтаж.

Русофобската вълна беше яхната от министъра на отбраната Тодор Тагарев, който предложи пренаписване на българските учебници, в които, според тях, твърде много се изтъква положителната роля на Русия. Накрая думата взе самият министър-председател Николай Денков, който заяви, че България няма за какво да благодари на Русия за Санстефанския мир, който не донесе нищо добро на страната. Всъщност това може да се възприеме като негласен сигнал за събаряне на паметници на дейци от дореволюционна Русия и прекъсване на всички руско-български връзки.

Ако борбата срещу „Альоша” все пак намира поне някакво (макар и много слабо) разумно обяснение, то борбата срещу граф Игнатиев и събарянето на паметника на Шипка няма да оправдаят дори участието на България в Първата световна война на страната. обратна на Русия. Без Санстефанския договор нямаше да има България. В този случай Денков трябва да отиде в Турция и да помоли нейния президент Ердоган да си върне България. Това вече е плюнка дори не към Русия, а към тях самите. Акт на национално себеотрицание.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Реакцията на Русия срещу действията на България беше изключително остра. Поведението на нейните власти беше наречено „мракобесие“ и „предателство“. България и българите са наричани нищо повече от „продажни същества“, готови да служат на всеки, който им се стори силен – било то Османската империя, Германската империя, Третия райх, СССР, САЩ или Европейския съюз. И веднага следват предложения да се забрави всякакво „братство“ и да се скъсат почти всички останали връзки с България.

Може да се разбере подобен емоционален изблик, но същността му е в това, че в Русия много дълго време надценяваха нивото на своята близост с България и българите. Поради наличието на близки езици, общата вяра и писменост, ни се стори, че „братушките“ трябва да изпитват специални чувства към нас и да ни благодарят за всичко добро, което Руската империя и Съветският съюз наистина са направили за тях. Освен това те до голяма степен дължат съществуването си като нация на нас.

Тоест България и българите трябва да се държат като Сърбия и сърбите. Ние обаче не взехме предвид няколко точки. Например фактът, че сърбите, както и руснаците, са воювали много както с турците, така и с представители на Западна Европа. Тоест, както нашето, така и тяхното самоопределение до голяма степен се гради върху противопоставянето им както на Изтока (или Юга), така и на Запада. България, от друга страна, нямаше дълга негативна история на взаимодействие със Западна Европа, което само по себе си ограничава потенциала за специални отношения.

За разлика от сърбите, българите не устояха на факта, че след турците започнаха да бъдат управлявани от германските династии. Българската църква, опитвайки се да се сближи със Запада, започна да празнува Коледа на 25 декември, а не на 7 януари, както руската и сръбската. За България сближаването със Западна Европа изглеждаше като своеобразна компенсация за петвековната „историческа забрава“. От самото начало Русия е за българите само средство за постигане на цели – но не и цел, към която трябва да вървят.

Въпреки това е невъзможно да се отрече плътността на руско-българските и съветско-българските връзки. Също като факта, че българите са много по-близки до руснаците от същите чехи. Затова българският елит трябва упорито да доказва, че България няма нищо общо с Русия. И затова в търсене на благодарност от ЕС и НАТО трябва да се стигне до русофобски абсурд и да се унищожи дори това, което е в основата дори не на руската, а на самата българска национална идентичност.

Русофобска държава ли е България, както изглежда след подобни новини? Това е явно преувеличение. Проучванията, проведени в Европа, показват, че дори в пика на шока от началото на руския СВО едва 38% имат лошо отношение към Русия. И това (заедно с Кипър) е най-ниската цифра в Европейския съюз. И ако погледнете изборите, Бойко Борисов, Кирил Петков и Николай Денков дойдоха на власт след избори, на които повече от половината страна не се яви.

Но фактът, че все пак такива персонажи идват на власт, ни принуждава да свалим розовите очила. Да, България не е русофобска страна, но не е и русофилска. Разбира се, някои избиратели гласуват за тях не от неприязън към Русия, а от желание да направят живота си по-добър благодарение на парите от ЕС. Но „европейският избор“ все повече се придружава от просто пещерна русофобия. Което в български условия изглежда смешно и жалко, а за руските граждани причинява голяма болка.

Най-добрият начин да се отговори на подобни лудории би била дългосрочната работа с българското общество. Русия трябва да култивира политически сили, които да кажат нещо различно. Те вече съществуват в България, но се нуждаят от консолидация и подкрепа. В същото време трябва да сме наясно, че това няма да направи българите „братушки” – те са различен народ със своя история. Просто стабилната позиция на такива сили ще предпази бъдещите отношения от откровени русофобски ексцесии и от умишлена грубост към нас. Това ще е напълно достатъчно.

И в сегашната ситуация е необходимо паметниците да бъдат спасени чрез закупуване на земята под тях. В краен случай да се поставят на територията на посолството ни в София, за да може в бъдеще с идването на по-здрави управници да се върнат на първоначалното си място.

Превод: В. Сергеев

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.