/Поглед.инфо/ Тази статия е предизвикана от напълно неадекватната реакция на читателите на материалите ми, посветени на икономическия ръст в нашата страна. Но, за да обясня къде е неадекватността, трябва да кажа няколко думи за икономическия ръст по принцип.
Преди всичко икономическият ръст може да се мери по различни начини. Има “година спрямо година”, който взима календарната година, вижда създадената прибавена стойност и сравнява. Може да се вземе показател на дата, например да се сравни 1 януари с 1 януари на следващата година (и тук има различни сложности, защото 1 януари спрямо 1 януари може да бележи ръст, а 1 юли към 1 юли - спад) . Може да се погледнат номиналните показатели, може да се вземе предвид, че лятото и около Нова година са винаги локален спад, но той може да е, година спрямо година, ту силен, ту по-слаб. И така нататък.
Ако става дума за доходите на гражданите, то картинката е още по-сложна. Ако се дават пари на гражданите, то може да се увеличи вноса и на фона на икономическия спад ще има ръст на доходите и разходите на гражданите. Случват се различни чудеса, ако при висок внос/износ се повишават/понижават и валутните курсове. И така нататък. Важна роля играе структурата на икономиката - ако се създават големи промишлени предприятия (както при нас сега), то БВП може да расте, а доходите на населението - не толкова, защото в тези предприятия не работи толкова много народ. А е нужно време доходите от тях да се разпространяват по икономиката.
Например в САЩ през втората половина на миналата година имаше възстановителен (след силния спад заради карантината) ръст. Той приключи, при това много по-рано от очакваното. След това в САЩ започна висока инфлация, която здраво “изяде” БВП (но в номиналната статистика, заради занижаването на инфлацията се демонстрира ръст). Лятото, ясно, работят по-малко и всички очакваха, че есента ще има сезонен ръст, който в статистиката по принцип не се вижда, защото го изравняват (т.нар. “сезонни коефициенти”), но в настоящата ситуация трябваше да го открояват. А и стандартните сезонни коефициенти не работят в настоящата ситуация, всичко тече по различен начин.
Но резултатът се оказва ужасен. И аналогичната ситуация се наблюдава в на практика всичките т.нар. “развити страни”. А при нас на фона на системния (от последното тримесечие на 2012 година) спад, свързан с абсолютно идиотската икономическа и финансова политика, локалния ръст (ту сезонен, ту възстановителен) започна да се наблюдава. Да, той е свързан с големите инвестиции в реалния сектор, при това с големи предприятия. Заради това не се вижда от малкия и среден бизнес, жизненият стандарт на населението продължава да пада, малкият и среден бизнес продължават да бъдат натискани от данъци, които ги въведоха тепърва, вместо изобщо да ги отменят. Вземете излишните данъци от банките, те се отцепват от печалбите! Но не, финансовият сектор се защитава на всяка цена от нашите либерали!
И така, постижението на Мишустин е видимо в сравнение с “развитите” страни - той, въпреки по-сложните условия, успя да засили икономиката до локален ръст. А те не успяха! И затова - евала му. Но след това отново ще се намесят системните фактори и за да се преборят, трябва радикално да се променя икономическата политика, което един Мишустин не може да направи. Тук трябва да се промени и кредитно-паричната политика (Централната банка изобщо не е подчинена на правителството), както и бюджетната и данъчната. Тук също не може да се размине без смяна в ръководството на Министерството на финансите.
Но по мащаба на своите възможности и пълномощия Мишустин показа много висока ефективност. Със сигурност по-висока, отколкото на правителствата на “развитите” държави. Така че тук не мога да надам никаква критика.
Превод: В. Сергеев
Михаил Мишустин - премиер на Русия