/Поглед.инфо/ Дискусията за прехода на руската икономика към фазата на мобилизация приключи. Говорейки на заседание на колегиума на Министерството на отбраната, президентът Путин каза, че стабилността на руската икономика позволява изграждането на способности на армията без извънредни мерки.

„Няма да се занимаваме с милитаризация на икономиката, преди всичко защото нивото на развитие, постигнато днес, структурата на икономиката не изисква това“, каза той. В навечерието на новата 2023 г., която, меко казано, не обещава да бъде лесна, Владимир Путин предписа своеобразно „успокоително“, като по този начин намали негативните очаквания на бизнеса и населението, които сами по себе си могат да доведат до икономическата активност на страната в низходяща спирала.

Изявлението на президента е сигнал, който в обозримо бъдеще трябва да се трансформира в промяна в подхода към публичната администрация на всички нива. Задачата е да се предотвратят нови кръгове на хаос в икономическата система. Между другото, за подобни изблици на хаос наскоро спомена първият вицепремиер Андрей Белоусов, който направо каза, че икономическата система може да „се разпадне“ през март и април-юни тази година. Тогава банковата система беше под заплаха, изправена пред мощен скок в търсенето на чуждестранна валута, а икономиката като цяло, във вихъра на логистичен колапс и рискове, свързани с функционирането на финансовата инфраструктура.

Сривът на руската икономика, прогнозиран от много западни анализатори, не се случи, доларът, след като скочи до 120 рубли в паниката, все пак не стигна 200 рубли, прогнозирани от Джо Байдън, а напротив, се върна надолу, достигайки дори района на 52 рубли. БВП, който трябваше да падне с 12,5% на годишна база, балансира на ръба на 2,5% до края на годината, макар и с представка минус. Такава беше цената на безпрецедентните западни санкции и разходите за военната кампания в Украйна. Руската икономика демонстрира впечатляваща устойчивост, което се признава дори от недоброжелателите.

И все пак не бива да се заблуждаваме. Предизвикателствата, пред които ще се изправи руската икономика през следващата година, могат да бъдат дори по-големи от описаните от Белоусов. Това е забавеното действие на санкциите, с които руската икономика се справи добре тази година, но въпреки това остават сериозен проблем за руския технологичен и финансово-банков сегмент, както и за външнотърговските операции. И цените на петрола, непредвидими в условията на пазарна сегментация и изкуствени ценови ограничения, от които пряко зависи приходната част на руския бюджет. Бюджетът за следващите три години е формиран с дефицит, който се предвижда да бъде покрит основно чрез вътрешни заеми. И мобилизационната икономика определено не е най-добрият сигнал за потенциалните купувачи на държавни облигации, които все още помнят колапса на ГКО.

Предотвратяването на претоварването на икономиката вероятно беше основното послание, което президентът искаше да предаде, когато каза, че „няма да повторим грешките от миналото, когато е в интерес на увеличаване на отбранителната способност, където е необходимо и където не, ние унищожавахме нашата икономика“. Това, макар и да не е спусъкът, довел до разпадането на СССР, все пак един от важните клинове, забити в основата на неговото съществуване. Темповата игра, в която Русия, нейните азиатски партньори и колективният Запад са влезли, предполага огромни разходи, които воюващите страни ще понесат в хода на тази игра. Този, който успее да разпредели правилно ресурсите, ще издържи и ще спечели в крайна сметка, след като е грабнал победата в „квалификационните кръгове“.

Милитаризацията на икономиката крие огромни рискове за частния бизнес. Призивът „всичко за фронта, всичко за победата“, въплътен в пазарни условия, който беше възможен в Русия преди 1991 г., е невъзможен в съвременна държава. Най-малкото поради причината, че ще забави напълно частните инвестиции в развитието на бизнеса. Това означава, че допълнителното изтегляне на печалби под формата на данъци (предимно данъка върху добива на полезни изкопаеми), което правителството предприе по отношение на “Газпром”, “Новатек” и редица други компании, ориентирани към износ на суровини, все пак е специален случай, а не системна практика.

Това е още по-уместно, като се има предвид фактът, че стоковите компании ще бъдат изправени пред значителни капиталови разходи, свързани с преориентирането към нови пазари на продажби, включително широкомащабно инфраструктурно строителство: „нарязване“ на Източния полигон, нови газопроводи посока Азия и Близкия изток , магистрали, проникващи в Русия по цялата й дължина и прочее. Без тях завършването на „завоя на изток“ просто няма да се осъществи. Руската икономика, поради недостатъчните си инвестиции, от една страна, и огромния си потенциал, от друга, има всички възможности да излезе от настоящата криза с мощен пробив. Този пробив може да бъде особено изразен на фона на рецесията, надвиснала над западния свят.

В условията на мобилизираща икономика руският фондов пазар е абсолютно немислим. Изплащането на дивиденти е алфата и омегата на мотивацията на инвеститорите да инвестират в руски високотехнологични компании и същевременно начин последните да привлекат евтин инвестиционен капитал. Но в условията на икономическа мобилизация дивидентите като такива ще се считат за неприемлив излишък. Имате пари за дивиденти - тогава отиваме при вас. И без нормално функциониращ фондов пазар в Русия ще има ограничени възможности за взаимодействие с нарастващата сила на азиатските фондови пазари (тези в Хонконг, Шанхай, Сингапур и други.), Които се превръщат в алтернатива на финансовите центрове в Лондон и Ню Йорк. Това означава, че има задача за възстановяване на доверието на фондовия пазар на Руската федерация.

Но точно там, където трябва да се извършва мобилизация, е системата на бюджетните разходи за военно-технически нужди. И тук трябва да сравним две изявления – на президента Путин и на премиера Мишустин. Първият обяви, че "армията ще получи каквото поиска". Вторият обяви проверки на разхода на средства за военни нужди. С други думи, дори и след поставянето на армията на преден план, е необходимо военните разходи да не се превърнат в черна дупка на корупцията, която изсмуква всички ресурси на страната.

Като цяло изявлението на президента Путин за невъзможността на „мобилизационна икономика“ е за гъвкав подход в свят, пълен с „черни лебеди“. И за това, че политиката, включително външната, все пак е следствие от икономическите възможности на държавата, а не обратното.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com