/Поглед.инфо/ Ирак се възстановява от последните вълнения, но за мнозина остава загадка - какво се случи? За какво точно дадоха живота си десетките хора, превзели правителствения квартал? В Ирак се завързва голям геополитически възел с участието на Иран, САЩ и Русия - и, разбира се, случващото се е пряко свързано с цените на петрола.
Мнозина смятат Ирак за страна под пълен контрол на Иран. Отчасти защото почти 60% от населението на Ирак са шиити - едноверци на иранското население, и тези шиити сега управляват Ирак.
Ситуацията обаче е много по-сложна. Сред иракските шиити има различни хора. Има такива, които наистина се ръководят от иранските едноверци, но има и такива, които се смятат преди всичко за иракчани, а едва след това за шиити.
След началото на американската инвазия в Ирак иранските специални служби започнаха да се надигат и на фона на хаоса разчистиха почти всички антиирански настроени лидери след местните шиити. След това те установяват контрол както над иракската шиитска общност, така и над цялата страна. Иранската "окупация" и дейността на проиранските милиции обаче започнаха да повдигат все повече въпроси сред иракските шиити, настоявайки за възстановяване на националния суверенитет и контрол над силите за сигурност. Тези шиитски националисти всъщност бяха водени от най-популярния шиитски теолог, антиамериканския герой на съпротивата Муктада ас-Садр.
Той се възползва от общественото недоволство (както иранската "окупация", така и като цяло тежката икономическа ситуация в страната) и реши да го превърне в парламентарни мандати. Според изборите през октомври 2021 г. садристите взеха 73 мандата от 329. Като най-голямата фракция, те се опитаха да съставят правителство чрез съюз с някои лоялни към тях сунитски и кюрдски партии.
Проиранските сили обаче не им позволиха да направят това - включително, според Ас-Садр, чрез натиск върху потенциални членове на коалицията измежду сунити и кюрди. И след като не успя да състави правителство, Ас-Садр реши сам да окаже натиск върху властите - през юни той нареди на всички свои депутати да върнат мандатите си.
Логиката на Ас-Садр беше проста - изключването на най-голямата и влиятелна фракция от политическия процес (с перспектива за преминаване към извънпарламентарни, улични методи на борба) трябваше да изплаши сегашното правителство, което щеше да направи отстъпки пред Ас-Садр под формата на свикване на нови избори или поне като се вземат предвид интересите на Ас-Садр в процеса на назначаване на нов министър-председател. Изнудването обаче не проработи - проирански шиитски сили окупираха квотата на напусналите садристи и в парламента започнаха дълги и трудни преговори за назначаване на правителство и министър-председател. Без участието на Ас-Садр.
„Ас-Садр направи голяма глупост по-рано, като отзова депутатите си от парламента, а след това изведнъж осъзна, че всички партии са уморени от неговите „битки“ и решиха да се оправят без него, когато формират нови структури на изпълнителната власт. Оттук и истерията му, която кулминира в обявяването на неговото "оттегляне" от политиката.
Става дума за новия опит за изнудване, когато на 29 август Ас-Садр реши да напусне не парламента, а изобщо политиката. „Реших да се оттегля от политическия процес, за да не бъда свързван с всички тези корумпирани служители в този живот или в следващия“, каза политикът, всъщност давайки да се разбере, че е бил принуден да го направи от политически опоненти.
В отговор гневните садристи (с подкрепата на силите за сигурност на Ас-Садр, които, разбира се, се подготвяха за това) атакуваха Зелената зона в Багдад и други правителствени съоръжения. Те започнаха да бъдат изтласквани от армията и полицията, в резултат на което само в столицата от безредиците загинаха най-малко 30 души.
В момента безредиците са спрели, главно защото самият Ас-Садр нареди на поддръжниците си да напуснат Зелената зона. Той нямаше нужда от нейното залавяне, а само от демонстрация на сила и възможности, за да принуди политическите си съперници да седнат на масата за преговори. И ако демонстрацията не доведе до желания резултат, тогава Ирак го чака нов кръг от насилие - включително до пълноценен граждански конфликт.
На пръв поглед в Ирак цари обичайната вътрешна политическа конфронтация между политици от малките градове. Но в действителност в Ирак се завързва голям геополитически възел с участието на Иран, САЩ и Русия.
Разбираемо е, че Иран иска да задържи Ирак в своята сфера на влияние. На първо място, защото през територията на Ирак иранците получават достъп до Сирия и по-нататък до Ливан (и така осигуряват контрол върху цялата територия от Средиземно море до Ефрат). Ако Ирак бъде изтеглен от иранската сфера на влияние, тогава това всъщност ще анулира всички геополитически успехи на Техеран след нахлуването на САЩ в Ирак (когато американците със собствените си ръце унищожиха антииранския режим на Саддам Хюсеин в Багдад ).
Съответно редица руски експерти са уверени, че САЩ ръководят процеса на „оттегляне“ на Ирак от иранското влияние. Че именно Вашингтон стои зад консолидацията на шиитските националисти и извеждането им на улицата. Не всички обаче са съгласни с тази позиция. „Не бих казал, че САЩ стоят зад това, Щатите сега седят, чакат и не се намесват. Това е конфронтация между вътрешните елити и Иран, който сега се опитва да засили позициите си в тази страна“, пише президентът на Руската асоциация за Близкия изток Мурад Садигзаде.
От една страна, за САЩ нестабилността в Ирак е крайно неизгодна. Ако тя ескалира до пълномащабна гражданска война, ще има трудности с доставките на иракски петрол на световния пазар.
„Ирак представлява 5% от световното производство. През 2021 г. страната е произвела 201 милиона тона петрол. Това са големи обеми и Ирак може да се нарече основен играч на световния петролен пазар. Най-големите купувачи бяха Китай (54,1 млн. тона) и Индия (52 млн. тона)“, обяснява Игор Юшков, преподавател във Финансовия университет. Съответно, ако доставките на иракски петрол спрат или поне намалеят, тогава Индия и особено Китай могат да увеличат доставките на руски петрол.
От друга страна, Вашингтон се нуждае от Ас-Садр, за да спечели. Проповедникът, разбира се, трудно може да се нарече американски агент (особено след като се бори срещу САЩ през 2000-те години), но победата му рязко ще отслаби влиянието на Иран в Ирак, а оттам и силата на Техеран. Ето защо Съединените щати подкрепят садристите. Те обаче не могат публично да подкрепят Ас-Садр, още по-малко открито да му оказват някаква материална и техническа помощ. Подобна помощ само ще играе в ръцете на Иран, който ще нарече Ас-Садр американски шпионин, с разбираеми политически последици. Затова американците не се намесват в процеса. По-евтино и по-лесно за гледане.
Що се отнася до Москва, тя всъщност ще бъде доволна от всеки изход от конфронтацията. Ако Ас-Садр победи, тогава позициите на Иран в Сирия ще бъдат значително отслабени. Освен това победата на Ас-Садр ще доведе до повишена волатилност на световния пазар на петрол - и съответно ще доведе до по-високи цени. Ако той бъде изолиран, тогава САЩ и Саудитска Арабия ще трябва да се намесят по-активно, за да изтласкат Иран от Ирак, което ще увеличи антиамериканизма в Близкия изток и ще отклони вниманието на САЩ от Украйна.Така че Москва също не се намесва в процеса. Всичко върви както трябва на Русия и без това.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com