/Поглед.инфо/ Ракетният крайцер „Украйна“, който ръждясва близо до пристанищната стена на Николаевския корабостроителница от 1990 г., насам ще бъде нарязан за резервни части. Такова предложение към украинския президент Владимир Зеленски бе изразено от министъра на отбраната Степан Полторак. Състоянието на този потенциално страшен военен кораб се превърна в символ на това, което се случва като цяло в Украйна.

Украйна никога не стана в състояние да се освободи от огромното „наследство“ на Съветския съюз под формата на корабостроене, производство на самолети, селскостопанска техника, автомобили, електроцентрали и т.н. Сега „под ножа“ може да легне и така и не станалия гордост на страната крайцер за далечната океанска зона „Украйна“.

Този кораб е построен в Николаев през последните години на съветската власт, през 1984-1990. Крайцерът принадлежи към проекта 1164 „Атлант“ - клас кораби, които са междинни между тежките крайцери и разрушителите. Основните им задачи включват унищожаването на надводни кораби на врага от всякакъв ранг, борба с подводниците, решаване на проблемите на колективната противовъздушна отбрана, подкрепа за десантни нападения и други функции. „Украйна“, наред с другите оръжия, е трябвало да бъде оборудвана с морската версия на С-300 - „Форт“, както и 16 пускови установки за противокорабни ракети „Вулкан“. Родните „сестри“ на „Украйна“ са в структурата на руския флот – „Москва“ (Черноморски флот) и „Варяг“ (Тихоокеанския флот).

През 1993 г. крайцерът в 75% готовност e отстранен от руския флот и прехвърлен към флотата на Украйна. На следващата година властите в Киев прекратиха строителството поради недофинансиране. През 1998 г. президентът Кучма реши да възобнови изграждането, като в същото време има доказателства, че нивото на готовност на кораба е било 95 процента. Строителството обаче никога не е завършено.

В резултат на това крайцерът не успя да бразди просторите не само на океаните, но и на Черно море. Всъщност витлата на крайцера не са навъртели и една морска миля. Това е просто ръждясало корито с газотурбинни инсталации, покрити с мухъл. Русия беше готова да купи този кораб проект 1164 в началото на 2000-те години за символична сума от един милион долара, след това да го довърши и оборудва, но киевските власти искаха да получат за него много повече. Тогава, през 2011 г., тогавашният руски министър на отбраната Сердюков изрази готовността си да вземе крайцера „за нищо“. Украйна отказа.

Сега Русия не се нуждае от „Украйна“ дори и безплатно. По-лесно е и по-евтино да се изгради нов кораб от този клас. Малко вероятно е да има купувач за „Украйна“ и в друга страна.

Съдбата на крайцера е предрешена отдавна. Решението за демилитаризация на този кораб, включващо премахването на всички оръжия и последващата продажба, бе взето от президента Петро Порошенко през 2016 г. Но корабът продължава да събира прах на кея на корабостроителницата в Николаев. При всичките разходи за поддръжката си, той е използван единствено като музей, който може да се нарече само музей на убития флот на Украйна. След многократни искания за финансиране, военните го изоставят напълно, оставяйки съдбата на крайцера (или по-скоро това, което е останало от него) на корабостроителите на Николаевската корабостроителница. Сега „Украйна“ се изпраща на президента Зеленски за отписване.

Остава да си припомним малко за съдбата на украинското корабостроене като цяло. Николаевският корабостроителен завод, наречен на името на 61-те комунара, известен още като Корабостроителен завод № 445, има дълга история. Той е основан през 1787 г. и в своята история е пуснал по вода стотици кораби. В съветско време почти всички големи кораби за борба срещу подводниците (БПК) са били „изковани” тук, включително Проект 61. В предвоенните години, преди Великата отечествена война, николаевските корабостроители произвеждат легендарните „Щуки“ - дизелови подводници. Почти целият съветски риболовен флот, който браздеше водите на Тихия и Атлантическия океан, Балтийско и Черно море, също беше оборудван с траулери произведени в Николаев.

Обективно казано, суверенна Украйна под формата на Николаевските корабостроителници получи огромен военен индустриален комплекс. Дори и сега няма нищо подобно в света, а само гигантската корабостроителница на „Хюндай“ в южнокорейския град Улсан може да се сравни с николаевските корабостроителници от периода на СССР.

Иронията на съдбата е, че корабостроителният клъстер в Николаев е създаден в рамките на развитието на Новоросия, след като Руската империя се утвърждава в Северния Черноморски регион, Крим и Източния Черноморски регион. Това е първоначално руски имперски проект. Естествено, само една империя може да го овладее. В съветско време корабостроенето бързо се развива.

Как Украйна се възползва от това? Никак. Те ограбиха, нарязаха нещо и го продадоха за скрап, а другото просто оставиха да ръждясва и гние. Корабостроителите избягаха, конструкторските бюра затвориха ... В хода на олигархичното разграбване на Украйна, собствениците на корабостроителници започнаха да се променят хаотично и бързо. Чуждестранните инвеститори си заминаха. Украинските сили за сигурност ги принудиха да продадат дяловете си в корабостроителницата или да откажат да ги придобият.

В резултат на това, Николаевското Черноморско корабостроително предприятие, диамантът в короната на съветското корабостроене, бе доведено до фалит. Оказа се, че дори такова добре функциониращо и най-важното, някога доходоносно производство може да изпадне в упадък - и сегашната история на „Украйна“ ясно демонстрира ситуацията в самата Украйна.

Най-големите технически постижения на човешката цивилизация – ракетните крайцери, авиацията, автомобилната и танкова промишленост, радиоелектрониката и много други - цялото наследство на огромната империя се оказа безсмислено и прекалено скъпо удоволствие за второстепенната сила, която печели от износ на царевица.

Сега можем да кажем, и че самата Украйна няма флот. Нито военен, нито граждански. „Черноморското пароходство“, което имаше 227 кораба преди 1991 г., в момента е сведено до един-единствен кораб.

Ситуацията с флота не е по-добра: флагманът „Хатман Сахайдачни“ е бивш съветски граничен патрулен кораб. От 2005 г. в украинските корабостроителници строят (не са я достроили) първата украинска корвета „Владимир Велики”, а нивото на готовност на кораба е намаляло до 50%. Крайцерът „Украйна“, почти готов, също не може да бъде завършен поради липса на финансиране. Командирът на украинския флот, заместник-адмирал Игор Воронченко, казва, че военното корабостроене е застрашено да достигне „точката без връщане назад”.

„Има такава украинска поговорка, която се превежда: „Ако не го изям, тогава ще го нагриза“, коментира с ирония адмирал Владимир Комоедов, бивш командващ на Черноморския флот. „Така и направиха с украинския крайцер - не успяха да завършат строителството, не искаха да го продават навреме“, допълни той.

„Това говори за слабостта на държавата, която не само не може да построи нов кораб, но и не може да довърши нещо, което вече е започнало. Мисля, че в настоящата ситуация корабът ще се продава банално за скрап, нищо друго не става от него. Но Русия не се нуждае от тази купчина желязо, още повече толкова ръждясала“.

Превод: В.Сергеев