/Поглед.инфо/ Новият главен прокурор на Международния наказателен съд положи клетва на 16 юни в Хага. Британецът Карим Хан замени Фату Бенсуда (Гамбия), която приключи мандата си като „главен прокурор на света“ през последните девет години.
В 10-минутна реч след полагането на клетвата Карим Хан повтори всички добре познати тези на сътрудниците на главния съдебно-наказателен орган на глобалното управление. Имаше обещания за „прекратяване на безнаказаността“ и „възстановяване на справедливостта за жертвите на престъпления“ и други добре известни тези.
По отношение на някои нови щрихи в дейността на главния прокурор на Международния наказателен съд, Карим Хан подчерта, че ще зачита принципа на допълняемостта, който е една от основите на дейността на МНС. Този пасаж може да означава, че Хан няма да „прокара“ в МНС онези ситуации, когато местните власти ще проявят поне минимални усилия за наказателно преследване в страната. Въпреки че изявлението на Хан може да не означава това, да остане просто думи...
Наследството на Карим Хан е сложно. Досието на МНС съдържа случаи, които са „разследвани“ от десетилетия. Например две ситуации, отнесени до МНС от Съвета за сигурност на ООН: ситуации в Дарфур (Судан) и в Либия. Напредъкът на тези разследвания беше докладван на заседанията на Съвета за сигурност на ООН в края на май - началото на юни.
Първата ситуация е "разследвана" от МНС от почти 20 години, втората - от 10 години. През това време прокурорът на МНС не започна разследване на престъпленията, извършени от НАТО по време на агресията срещу Либия. Единствените обвиняеми от прокурора на МНС са Кадафи и неговите поддръжници. Наскоро беше обявено ново обвинение и отново срещу силите, които се опитват да спрат окончателния разпад на Либия.
Представителят на Русия завърши речта си след доклада на прокурора на МНС за Либия със следните думи: „Не смятаме, че дейността на МНС в Либия е полезна“. И излагайки позицията на Руската федерация по резултатите от доклада за Судан, той просто каза: "Позицията на Русия по отношение на дейността на МНС не се е променила." Може би това беше най-кратката реч на руски представител в Съвета за сигурност в цялата му история. Не мисля обаче, че това може да се счита за ефективно. Не само много държави, но и някои членове на Съвета за сигурност имат много малко разбиране за дейността на Международния наказателен съд. Техните изказвания често се състоят от компилации от откъси от официалните доклади на МНС: не всички държави разполагат с реална информация за това, което всъщност се случва в МНС. При тези условия речта на Русия е единственият източник на информация, тъй като никой друг член на Съвета за сигурност на ООН не смее да говори за това в рамките на Съвета. Дори Китай, който използва рационализирани фрази в рамките на Съвета за сигурност. В такава ситуация действителният отказ на представителя на Руската федерация да се изкаже - не изглежда най-доброто решение.
Обобщавайки дейността на МНС в Либия и Судан, може да се каже не просто, че Международният наказателен съд е от малка полза. Ролята му е много по-зловеща: МНС грубо се меси в ситуациите в двете страни от страната на разрушителните сили, които поддържат нестабилност. И това се отнася не само за Либия и Судан. Същата ситуация е и в Нигерия, където МНС размаха мачете не над главите на терористите от “Боко Харам”, а... над правителството, което уж нарушава човешките права по време на борбата срещу “Боко Харам”!
Трябва да се каже за последното решение на прокурора на МНС Бенсуда, което тя взе ден преди края на мандата си. На 14 май Бенсуда подаде молба за откриване на разследване... във Филипините, а тази държава се е оттеглила от Устава на МНС преди три години!
Бенсуда смята за основен обвиняем във Филипините президента на страната Родриго Дутерте, когото тя споменава като основен организатор и вдъхновител на „престъпна дейност“. Нашият читател няма да бъде изненадан, ако научи, че вината на Дутерте се крие във факта, че той е „извършил престъпления“, докато се е борил с наркотрафикантите.
Изборът на Филипините и президента на тази държава като поредната цел на МНС е логичен. Съвременната система на така нареченото международно правосъдие е изградена на принципа на престъпна общност: ако входът е рубла, то изходът е много по-скъп. МНС действа като наказателен орган - тези, които са се обвързали, не могат да бъдат пуснати току-така.
В три случая оттеглянето от МНС беше последвано от демонстративни наказателни операции. В Гамбия беше извършен мълниеносен преврат. Започна разследване срещу президента на Бурунди. С помощта на местната опозиция беше организиран вот на недоверие срещу президента на Южна Африка, а президентът по-късно беше отстранен.
Африканските лидери разбраха “сигналите”. Ако всичките три опита за излизане станаха изпълнение на решението на Африканския съюз за колективно излизане от Статута на Международния наказателен съд, прието през 2016 година, то след наказателните специални операции на МНС страните от АС забравиха своето решение! На последното заседание на страните-членки на МНС африканските държави дори се заеха да хвалят съда!
Последният ден на Бенсуда в МНС за пореден път потвърди и затвърди наказателната политика на онези групи от глобалния елит, чиято креатура стана послушната гамбийска прокурорка.
Ще се промени ли политиката на МНС с пристигането на новия прокурор Хан? И да, и не. Не, защото Международният наказателен съд е твърде важен елемент от глобалното управление, за да може един прокурор да промени значението на тази институция. Да, защото Карим Хан е представител на същите сили. Това предполага, че дейностите на МНС, макар да запазват наказателното съдържание, могат значително да променят посоката на удара. В близко бъдеще ще се разбере как.
Превод: В. Сергеев