/Поглед.инфо/ В момента сме свидетели на унищожаването на световния пазар на петрол, както и на пазара на газ (въпреки че той успя да се развие напълно). Това става чрез премахване на предварително установени правила за търговия и съпътстващите го механизми. Инструментите и институциите, изграждани в продължение на десетилетия, се премахват. По ирония на съдбата, именно САЩ, Великобритания и Европейският съюз разбиват тази система - страните, които сами са я формирали.

Сега всички се питат дали Европа ще замръзне тази зима. Всъщност това изобщо не е важно. Ясно е, че няма да има физическо замразяване на страните от ЕС, както понякога казваме сега. Това е наивна гледна точка.

Няма да има милиони замръзнали трупове и напълно разрушена икономика. Но последствията ще бъдат изключително сериозни. Разрушаването на енергийните пазари ще направи вносната енергия съзнателно скъпа стока, което ще доведе до деградация на производството в онези региони, които не могат да си осигурят вътрешни енергийни ресурси на относително удобни цени.

Този процес може да не е бърз, но при всички положения ще удари много болезнено Европа. Служителите на ЕС все още не се интересуват, че европейските предприятия вече се местят в Съединените щати, но напразно.

Европа направи огромна грешка и логична подмяна. Първоначално идеята за диверсификация на доставките беше да се увеличи конкуренцията на новите доставчици за европейския пазар. Постепенно се превърна в идеята „ще платим всяка цена за неруските въглеводороди“.

Нямаше такава цел - да живеят без доставки на газ от Русия. А целта беше да има енергийни доставки в правилните обеми на удобни цени. И в резултат на тази странна трансформация на мястото на пазарните отношения се наложи изграждането на някакъв вид енергиен социализъм, с опит за разпределение и политическо фиксиране на цените.

Разбира се, много е странно да се наблюдава това в Европа, която ни учеше на пазарни отношения преди 30 години, примами ни в СТО и каза, че е възможно да се изградят пазарни отношения в световен мащаб.

Страните от Европа бяха тези, които настояваха за краткосрочни договори и ценообразуване на базата на ликвидни хъбове (точки за разпределение и търговия с газ – бел. ред.). Това беше целенасочена политика, изграждаше се конкурентен пазар с възможност за доставки на газ от различни точки на света, без значение дали е тръбопроводен или втечнен. Освен това газът от различни страни трябваше да осигури ниски цени на потребителите в същите тези центрове.

Европейският съюз прие третия енергиен пакет. Неговата идея беше да се отдели транспортирането на газ от неговото производство, така че достъпът до газопроводи да е изключително пазарна история и всеки потребител да може да транспортира нужните му количества чрез независими тръби на пазарни цени.

Повтарям – идеята за диверсификация на доставките не беше да се откаже на всяка цена газ от Русия, а да се осигури приток на допълнителни количества газ от нови доставчици.

И сега икономическата идея се трансформира в политическа - руският газ трябва да бъде изтласкан на всяка цена. Няма нищо общо с икономиката. Освен това потенциалът на зелената енергия е силно надценен. В резултат на това започна бурно покачване на цените на енергията. Цените на центровете се признават от самия Брюксел като някак погрешни.

В ЕС открито говорят не само за механизма на тавана на цените, но и за това, че той трябва да бъде обвързан с някакви политически процеси, че има добър и лош газ. А какво да кажем за пазара? Сега Русия предлага на ЕС абсолютно пазарна идея за газов хъб в Турция, но тя се възприема враждебно. Защото в Брюксел има не търговци, а диригенти (привърженици на държавното управление на икономиката – бел. ред.).

Европейските служители имат проста цел - да преживеят зимата, да издържат до пролетта и след това да кажат - "вижте, ние оцеляхме, което означава, че направихме всичко както трябва, можем да живеем без руски газ".

В същото време те цинично забравят да кажат, че в началото на тази година ЕС активно изпомпваше руски газ в хранилищата. Няма ли да има повече зими? Между другото, по-малко от 20 милиона тона нов СНГ ще излязат на световния пазар през следващата година. Това означава, че на ЕС ще му е много по-трудно.

С петрола ситуацията е различна. За разлика от газа тук пазарът отдавна е станал световен, единен, глобален. Съединените щати го създадоха и те наистина доминират тази система. Поради наличието на ключови борси: Лондон, Сингапур, Ню Йорк. Поради наличието на долара като разплащателна единица. Поради наличието на инвеститори, които работят на фючърсния пазар и най-вече на американските пари.

Към пазара е изградена готова търговска, транспортна и застрахователна инфраструктура. И ни беше много удобно. На Русия беше предложена много проста схема. Добивате нефт и след това всичко се вади. Ето един гръцки корабособственик. Ето един лондонски застраховател. Ето един швейцарски търговец.

Извлечете нефта и тогава всичко ще бъде направено за вас. Ето ви готовия продукт. Ето танкер, ето застраховка, ето акредитив, ето търговец. Той вече ви намери клиент. Стратегически всъщност разрушаването на тази система е неизгодно за самите САЩ, но те сами си стъпват на краката.

Западът ни принуждава да създадем алтернативна система за търговия с петрол. Опитват се да ни изключат от сегашната и доста удобна система, принуждават ни да изграждаме някакви алтернативни варианти. От 5 декември започва да действа ембарго върху вноса на наш петрол от страните от ЕС, ограничения за наемане на танкери и кораби заради тавана на цените.

В резултат на това започва "великото движение на петрола около планетата". Европейците вземат повече петрол от Близкия изток и Африка, нашите обеми съответно отиват в Азия. Например Индия не купуваше нашия петрол до началото на 2022 г., а сега 30% от нашия морски петрол отива там.

Да, сега даваме отстъпки за нашия продукт. В това няма нищо лошо, това означава началото на формирането на нови търговски отношения на базата на нови правила.

Появява се нова система за търговия с петрол със собствени бенчмаркове (референтни класове, например Брент, към който е обвързана цената на нашия петрол – бел. ред.), борси и валутни сетълменти. Много е трудно да оспориш една вече изградена и удобна структура. Но вече сме извадени от зоната си на комфорт. И това е добре стратегически за нас.

В същото време глобалният пазар на първия етап е малко вероятно да се разпадне на регионални. По един или друг начин ще има ценова корелация между саудитските сортове в Европа и нашите в Азия. Ще има и преливания, ако започне сериозен ценови диспаритет.

Нашият петрол може да бъде презареден, преетикетиран, преработен в Азия и след това доставен в Европа. Ако цената се окаже изгодна за бизнеса. Но пред нас има нови възможности. Това се отнася и за финансите, и застраховането, и транспорта, и търговията. Имаме нужда от национални инструменти: банки, застрахователни компании, танкери, борси.

Отделен въпрос е защо не сме помислили за това преди. Ние се лишихме от известна част от доходите и икономическия растеж. И въпросът не е само, че беше възможно да се използват удобните услуги на другите. Друга причина е постоянно повтаряната мантра, че нямаме нужда от икономика, базирана на ресурси. А фактът, че икономика, базирана на ресурси, може да създаде огромно търсене на услугите на други индустрии, не ни хрумна.

Никой не спори, че е необходимо да се изгради нересурсна икономика. Но защо това трябва да означава унищожаване на стоковата икономика? В крайна сметка същата петролна индустрия не само печели пари за бюджета, но и формира поръчки за индустрията.

Освен това от разбираеми неща като машиностроенето или тръбната индустрия. Към банковия, застрахователния сектор. Суровините се търгуват. Суровините са застраховани. Продукцията се кредитира от банки. Суровината трябва да бъде транспортирана. Всичко това може да се превърне в мощен фактор за растеж на националната икономика.

На форума в Баку беше казано, че имаме нужда от трилион за собствени танкери за превоз на петрол. А защо не инвестираха този трилион, който имахме в резервни фондове, по-рано? Защото вярваха, че инвестирането във всичко, свързано с петрола, е безполезно. Че ще подсили митичното проклятие на суровините. Сега хапем ноктите си. И правим всичко в режим "попарена котка".

Но може би сега можем да научим някои уроци. Между другото, не забравяйте да си спомните откъде идват теориите за „проклятието на ресурсите“ - така че всички проблеми започват точно с интелектуалната вторичност, с реализацията на мислите на други хора. В добър смисъл и заместването на вноса трябва да започне от света на идеите.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com