/Поглед.инфо/ Джо Байдън и Борис Джонсън, вдъхновени от примера на Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил, подписаха новата Атлантическа харта. Каква е основната разлика между този документ и хартата от 1941 г. и защо лидерите на Великобритания и САЩ сключват ново споразумение в навечерието на срещата на високо равнище на Г-7?

В четвъртък в залива Карбис в английския графство Корнуол британският премиер Борис Джонсън и президентът на САЩ Джо Байдън подписаха нова Атлантическа харта за „по-спокойно и проспериращо бъдеще“.

Документът заявява намерението на Лондон и Вашингтон да защитават демокрацията, да насърчават прозрачността, да поддържат върховенството на закона, да помагат на гражданското общество и независимите медии и „да се борят с несправедливостта и неравенството и да защитават човешкото достойнство и права“.

Също така страните „се заемат с принципите на суверенитет, териториална цялост и мирно разрешаване на спорове“. Те се противопоставят на намесата във вътрешните работи на държавите „чрез дезинформация или други злонамерени опити за разпространение на тяхното влияние, включително при избори“.

Лондон и Вашингтон са готови да защитят своите „иновативни пробиви в науката и технологиите“. Те също така заявиха, че потвърждават "споделената отговорност за поддържане на колективна отбрана и международна стабилност" и противодействат на киберзаплахите.

В документа се казва за намерението за „изграждане на приобщаваща, справедлива, екологична, устойчива и основана на правила глобална икономика“, от значение за XXI век, „за борба с корупцията и незаконните финансови потоци“. Необходимостта от борба с изменението на климата се обсъжда отделно.

По същия начин Великобритания и САЩ са „ангажирани да работят заедно с партньори, които споделят демократични ценности и да се противопоставят на опитите на тези, които се стремят да подкопаят “тези съюзи и институции“.

В същото време, по време на подготовката на споразумението, страните обявиха, че документът ще бъде подобен по дух на Атлантическата харта, подписана на 14 август 1941 г. от британския премиер Уинстън Чърчил (1874-1965) и 32-ия президент на САЩ Франклин Рузвелт (1882-1945). На 24 септември 1941 г. представителите на СССР, както и редица правителства в изгнание, изразяват съгласието си с принципите на хартата.

„Документът, подписан от Джонсън и Байдън, обаче е безумна тривиализация на историческата памет на Атлантическата харта от 1941 г. Тогава в света вилнее абсолютно зло и всички разбират, че е необходима борба срещу него. Хартата е свързана с универсалната човешка борба срещу нацизма“, каза политологът Дмитрий Дробницкий.

„През 1941 г. търкането между САЩ и Великобритания приключи. Преди това между тях се наблюдава до известна степен студена война. И всичко, което правят западните лидери, сега изглежда плитко и вулгарно, въпреки цялата помпозност на техните изказвания “, смята експертът.

„Следователно на настоящата Атлантическа харта не трябва да се придава особено значение“, убеден е специалистът. „Това може да се разглежда като подготовка за създаването на Съюза на демокрациите, който се подготвя от лидера на САЩ Джо Байдън. И именно този съюз трябва да замени всички съществуващи форми на организиране на така наречените демокрации”, допълни той.

Говорейки за новата Атлантическа харта като съюз между САЩ и Великобритания, експертът отбеляза, че „Великобритания сега се опитва да възстанови специалните трансатлантически отношения със САЩ, съществували между страните от началото на 40-те години на миналия век“. Но „Съюзът на демокрациите“ ще бъде свързан не само с Великобритания, а „европейските съюзници също ще играят важна роля “.

„Също така в „Съюза на демокрациите“ доста сериозна роля е възложена на Канада, Австралия и Нова Зеландия и това са всички страни от Британската общност, които правят всичко възможно да се противопоставят на Китай“, обясни източникът. "Следователно Великобритания има специално място в този съюз, но иска по-голяма сигурност, особено след напускането на ЕС”, уточни експертът.

Дробницки посочи също така, че Хартата е подписана в навечерието на срещата на високо равнище на Г-7. „Това показва, че форматът се превръща в минало и е неадекватен спрямо настоящото положение. Това не са седемте най-големи икономики в света, защото Китай не е включен. Това не са седемте най-мощни държави, защото Русия не е включена там. Съответно от година на година стойността на Г-7 пада “, смята експертът.

„Новата Харта е доста идеологизиран документ, който има чисто декларативен характер. Ако я сравним с Хартата от 1941 г., тогава наистина има много нови неща: борбата срещу кибератаките, желанието за съвместно решаване на проблема с глобалното затопляне, технологичното развитие на либералните демократични държави и противопоставянето им на други държави”, коментира политологът Малек Дудаков.

„Но тук е важно не толкова съдържанието на документа, колкото контекстът на подписването му. Първата държава, посетена от Джо Байдън като част от международната му обиколка, беше Великобритания. Това е ясен показател за продължаващия статус на "специални отношения" между Лондон и Вашингтон. От Хартата следва, че Байдън разглежда международните и външнополитическите съюзи именно в контекста на задълбочаване на взаимодействието със страните от така наречената англосфера. А други западни държави, включително членовете на НАТО, са на второ място в списъка с приоритети. Това е особеното значение на това споразумение “, обясни политологът.

Събеседникът е убеден, че с това Хартата прокламира преход към нов модел на световен ред, при който САЩ вече не се обръщат към своите съюзници в НАТО или Европейския съюз, а към страните от Англосферата и Великобритания. „Разглеждам това като опит за преосмисляне на световния ред след разпадането на Съветския съюз“, обясни източникът.

„Освен това, подписвайки Хартата ден преди началото на срещата на високо равнище на Г-7, Байдън дава на партньорите си да разберат, че Вашингтон и Лондон са готови заедно да се противопоставят на всякакви атаки на опонентите си и че никоя Г-7 няма да замени техния съюз“, смята експертът .

Дудаков предполага, че разногласията между страните по Хартата и членовете на Г-7 ще нарастват. „Не всички страни от Г-7 са съгласни с проектите на Байдън за противодействие на Китай и не са склонни да се отказват от всякакви търговски сделки с него. Освен това не всеки споделя идеята да се увеличи глобалния данък върху печалбите на международните корпорации, за да намали рисковете от изтегляне на печалбите към офшорните компании “, уточнява политологът.

„Също така съдържанието на тази Харта сочи двама ключови противници на страните от Англосферата: Китай и Русия. Европа вече няма да може да седи едновременно на два стола: от една страна, опитвайки се да овладее влиянието на Русия, а от друга, купувайки руски газ, договаряйки строителството на “Северен поток-2” и сключвайки търговски споразумения с Китай. Накратко - САЩ и Великобритания са съгласни, че тази конфронтация е не само икономическа, но и геополитическа. Те са готови да стигнат до край и е време другите страни да решат на чия страна са “, обобщи Дудаков.

Превод: В. Сергеев