/Поглед.инфо/ Основният принцип на войната на изтощение е да не я водиш сам. Войната на изтощение на противника трябва да бъде война по заместване, в която той да се сражава не с твоята страна (която си стои настрани, все едно нищо не я интересува), а с някой с който да не може да не се сражава, по каквато и да е причина.

През 70-те години САЩ много умело и ефективно въвлякоха във война на изтощение СССР. Поставиха го в такива условия, че ако не бе влязъл, щеше значително да загуби във външнополитическо влияние. Десет години скъпоструваща и кръвопролитна война, в която САЩ уж не участваха и американците не гинаха. В условия, когато разходите за войната пренапрягаха и без това напрегнатата икономика на Съюза, допълнително напрегната от надпреварата във стратегическите въоръжения. В условия, когато под натиска на САЩ СССР бе лишен от международна подкрепа. И изтощението настъпи: СССР се разпадна.

През 1990-1991 американците много успешно избягваха войната на изтощение в Ирак: влязоха, удариха и отскочиха. Тук трябва да се помни още едно правило на войната по заместване за изтощение: в никакъв случай да не се окупира тази територия, на която войната се води. СССР окупира Афганистан и затъна. По време на първата война срещу Саддам Хюсеин американците не си поставиха за цел да окупират Ирак. Буш-старши все още имаше умни и надеждни съветници.

След това настъпи косовската операция, целта на която бе сдържането на Евросъюза. Но тук се натъкнаха на камък по геополитически причини. Тогава не успяха да постигнат пълен успех, ЕС не бе доведен до изтощение. И не можеше да бъде, защото при тези обстоятелства не можеше да се обяви за враг и игра като съюзник – значи и неговите интереси трябваше да се отчитат.

И тогава САЩ се разделиха: те навлязоха в Афганистан (историята на Великобритания и СССР не ги научи на нищо), нахлуха в Ирак, затънаха в Либия, посетиха Египет и Тунис, накрая навлязоха и в Сирия.

И сега те по странен начин се намират в ситуацията на ССР от 80-те години:

- Голяма част от армията им се намира в страни, където се води хибридна война.

- Те се опитват да контролират тези територии така, както СССР контролира територията на Афганистан: чрез местни „съюзници“, които си имат собствени интереси и никак не са надеждни.

- Междувременно Русия играе ролята, която САЩ играят през 80-те години в Афганистан: доставят оръжие, съветници и участват в бойните действия с авиация (което САЩ тогава не могат), получавайки минимално напрежение на икономиката в сравнение с това, което се изисква от САЩ за постигане на целите им.

- Освен това САЩ са поставени в такива условия, когато те трябва да догонват в надпреварата с въоръжението – тоест в съвършено огледална позиция са в сравнение 80-те години. Всичко това се задълбочава от явното, очевидно тежко пренапрягане на американската икономика, обременена от безнадеждни дългове и полуразрушена от десетилетията деиндустриализация.

Така, както преди 30 години СССР, така и САЩ са затънали във опосредствана война на изтощение, но при това те сами са разрушили системата на международна поддръжка към своите действия. И така, както преди 30 години САЩ, така днес Русия със съюзниците си има възможност да губи сравнително малки ресурси, пренапрягайки възможностите на противника си. Изглежда, че Тръмп разбира това и разбира що заплашва Щатите, ако не прекратят близкоизточните опосредствани войни, но както и СССР преди 30 години, САЩ не могат да направят това, без да разрушат своите външнополитически възможности. Близките 3-5 години ще бъдат много интересни.

Превод: Поглед.инфо