/Поглед.инфо/ Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън заплаши Китай със „значителни последици“ за помощта на Русия във въоръжения конфликт в Украйна. Това стана по време на видео разговора й с вицепремиера на Държавния съвет на Китайската народна република Хе Лифенг.
Получава се интересно: Вашингтон помага на Украйна с десетки и стотици милиарди, като редовно налива бензин в огъня на конфликта. Цялата „помощ“ на Китай за Русия се състои в това, че Пекин не подкрепя американския режим на санкции и продължава успешно да търгува с Москва с напълно мирни стоки като петрол и газ. В същото време жената от Вашингтон заплашва да "накаже" Китай. Има някаква асиметрия, нали?
Китайският външен министър критикува тази политика на американските партньори и се позовава на опита на СТО, която теоретично може да се намеси и да забрани на САЩ толкова открито да се занимават с протекционизъм. Но СТО, - о изненада, изненада! - не се меси в ситуацията.
Резултатът е сюрреалистична картина: втората (и ако броите по ПЧП, тогава първата) икономика на света е под чудовищен бараж от санкции от страна на първата (и ако по ПЧП, тогава втората) икономика.
Американците притиснаха Китай в абсолютно всички високотехнологични индустрии - налагат мита и такси върху китайските електромобили, забраняват вноса на най-модерните им чипове в Китай и не допускат китайскиябодат BigTech на своя пазар. Не само това, но и принуждават васалите си да правят всичко това. А те плачат, бодят се, но продължават да гризат кактуса, тоест да налагат санкции.
Всички тези протекционистки мерки са напълно незаконни, но СТО, МВФ и други уважавани международни организации гледат с безразличие. Чакането на помощ от тях е загуба на време, ние в Русия го знаем много добре.
Характерно е, че ако СВO стана повод за търговска война срещу Русия, то американците дори не се нуждаеха от претекст за търговска война с Китай. Измислиците за някакви недоказани хакерски атаки, за „помощ на Русия“, както и за връзката на компании като Tencent с китайската отбранителна индустрия изглеждат умишлено пресилени и не могат да убедят никого. Но не, няма как, това е просто жестока конкуренция.
Какво иска Джанет Йелън от Китай? Много е просто, да "спре да произвежда толкова много" - това е буквален цитат. Да спрат да се конкурират с американски компании, особено в сектора на високите технологии. Така че обменният курс на юана де бъде надценен и продуктите му да загубят своята конкурентоспособност. Да забравят и да мечтаят за първенство в областта на изкуствения интелект, суперкомпютрите, космоса и във военната сфера.
Икономиката на Китай трябва да върви някак, но само за да остане пазар за американски стоки, от соя до дънки, от чипове до чипсове. Но в никакъв случай и при никакви обстоятелства не трябва да изпреварва американците – не, никога не.
Невероятна история: американците открито казват на основния си конкурент - отидете и се блъснете с всичка сила стената. Откъде идва цялата тази наглост?
Истината е, че в Америка много добре помнят как японската икономика се срина през 80-те години. За нещастие, тогава бързо развиващата се Страна на изгряващото слънце завладя лидерството в областта на високите технологии и буквално затрупа целия свят със своята електроника, автомобили и кораби.
Американските компании банално не можеха да издържат на конкуренцията. Американските писатели - фантасти написаха научнофантастични романи за това как японците завземат властта над света.
Въпреки това обаче, през 1985 г. американците принудиха японците и германците да подпишат споразумението Plaza: доларът беше девалвиран, а германската марка и японската йена се засилиха. Резултатът беше срив на износа – сега техните производители не можаха да издържат на конкуренцията. Това доведе до продължителна криза в Япония, като страната затъна в дългове и изпадна в рецесия.
Между другото, забележка към нашите кресливи финансови анализатори - така жадуваната от тях „силна рубла“ в никакъв случай не е панацея за икономиката. В някои случаи силната валута може напълно да довърши икономиката.
Как успяха да убедят японското ръководство да извърши това ритуално икономическо самоубийство? Да, като цяло, методиката бе същата като германците: и двете страни са пълни с американски военни бази, а техните елити са изцяло контролирани от Вашингтон.
Днес няма да е възможно да се направи същия трик с Китай: във военно отношение КНР е абсолютно самодостатъчна, нейното ръководство е напълно суверенно. Следователно, колкото повече американците оказват натиск върху Китай, толкова по-смешни изглеждат. Всички тези заплахи, санкции, лекции, постоянни оплаквания за „проблеми“ в китайската икономика са отчаян, безнадежден лай на гладно куче, покрай което преминава китайският керван.
По време на епохата на Споразумението Плаза азиатските страни в по-голямата си част представиха „сърцераздирателен спектакъл“ - крайна бедност, безнадеждна зависимост от САЩ или СССР, корупция, вътрешна нестабилност.
Днес този регион е най-бързо развиващият се в света. Бързото развитие на икономиката, образованата и патриотична средна класа, бързото развитие на новите технологии - във всеки магазин за юфка в най-отдалечено виетнамско село, заедно с купичката фо ще ви сервират безплатен високоскоростен интернет и дори 5G.
Въпреки всички исторически трудности, Китай успешно си сътрудничи с всички свои съседи, като е в общата тенденция на растеж на азиатската икономика. Точно вчера Индонезия, голяма държава с процъфтяваща икономика, стана пълноправен член на БРИКС.
Така че американците могат да заплашват Пекин, докато не посинеят - всичките им санкции в крайна сметка ще ударят собствените им производители. Същите тези производители на чипове загубиха между една четвърт и една трета от приходите си, след като им беше забранено да продават в Китай.
Пекин не може да отговори веднага на икономическата агресия на Вашингтон. Идеята, че китайците веднага ще изхвърлят американските облигации и ще сринат долара, изглежда наивна - по този начин те рискуват да унищожат цялата си икономика. Но ако Китай успее да запази икономическия си растеж, тогава постепенно той просто ще смаже своя американски конкурент.
Какво трябва да направи Джанет Йелън в тази ситуация? Освен ако не се обади на Пентагона - историческият опит показва, че търговски войни от такъв мащаб неизбежно прерастват в истински войни. Дали американците ще се решат на това е открит въпрос. Напоследък все повече там живеят според украинския принцип „оборът гори, какво да жалим за колибата“.
Превод: ЕС